Решение № 3198 от 26.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 536/2025 г.
ВАСЧетвърто отделение26.03.2025 г.докладчик т Тодор Петков
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 1189 от 09.10.2024 г., постановено по адм. дело 779/2024 г. по описа на Административен съд София област.
ВРЪЩА преписката на КЗК за ново произнасяне съобразно задължителните указания дадени в мотивите на настоящето решение по тълкуването и прилагането на закона.
ОСТАВЯ В СИЛА определение 1411 от 14.11.2024 г. по адм. дело 779/2024 г. по описа на Административен съд София област.
ОСЪЖДА Комисия за защита на конкуренцията да заплати на "ВУУМ.БГ" ООД ЕИК 207148039, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Брезовско шосе 137 сумата от 18 000 /словом осемнадесет хиляди/ лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ ТОДОР ПЕТКОВ Членове: /п/ КРАСИМИР КЪНЧЕВ/п/ ТАНЯ ДАМЯНОВА
Мотиви
Производството се развива по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Комисия за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/, подадена чрез упълномощен представител главен юрисконсулт Манолов срещу решение 1189 от 09.10.2024 г., постановено по адм. дело 779/2024 г. по описа на Административен съд София област (АССО). В касационната жалба са развити доводи, обуславящи касационни отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, по които се претендира отмяна на съдебното решение. Претендира се присъждане на направените разноски и e направено възражение за прекомерност на адвокатските възнаграждения на ответните страни. Ответникът Краун 95 ЕООД, чрез процесуален представител адвокат М. Русев изразява становище за основателност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Ответникът Вуум.бг ООД чрез процесуален представител адвокат А. Костов и адвокат П. Генков, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски. Постъпила са и две частни жалби срещу определение 1411 от 14.11.2024 г. по адм. дело 779/2024 г. по описа на АССО. Първата частна жалба е от КЗК, с релевирани доводи за недопустимост, алтернативно неправилност и необоснованост. Претендира се обезсилване на обжалваното определение, алтернативно се иска постановяване на отмяната му и произнася по същество за оставяне без уважение молбата на Вуум.бг ООД за изменение на първоинстанционното съдебно решение в частта за разноските. Втората частна жалба е от Вуум.бг ООД с релевирани доводи за неговата неправилност и необоснованост, по които се претендира отмяната му. Ответникът по втората частна жалба КЗК, изразява становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната касационната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност и необоснованост на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, Четвърто отделение, счита, че касационната жалба като подадена от надлежна страна в законоустановения срок, е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следното: С обжалваното решение по жалба на Вуум.бг ООД е отменено решение 575 от 06.06.2024 г. по преписка КЗК/116/2024 г. по описа на КЗК, с което по т. 1 е установено извършено нарушение по чл. 35, ал. 1 от ЗЗК и е наложена имуществена санкция на дружеството жалбоподател за извършено нарушение в размер на 4% от нетните приходи на дружеството за 2023 г., равняващи се на 274 294 лв. ; по т. 2 е установено е извършено нарушение по чл. 31 от ЗЗК и е наложена имуществена санкция на жалбоподателя за извършено нарушение в размер на 2 % от нетните приходи за 2020 г., равняващи се на 137 197 лв.; по т. 3 е установено извършено нарушение по чл. 29 ЗЗК и е наложена имуществена санкция в размер на 2 % от нетните приходи за 2020 г., равняващи се на 137 197 лв. и по т. 4 е постановено прекратяване на нарушенията. За да постанови този резултат, съдът съобразно чл. 168 АПК е съобразил, че обжалваното решение е издадено от компетентния за това орган, при изискуемия кворум на КЗК, решението е обективирано в предвидената в чл. 62, ал. 1 ЗЗК писмена форма и съдържа визираните в този текст реквизити. На следващо място съдът е приел, че в производството не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Относно материалната законосъобразност на решението е прието по приложението на чл. 35, ал. 1 ЗЗК, че не е доказано, че продуктите на КРАУН-95 ООД са придобили необходимата пазарна известност. Не е доказано и авторство на дизайна или опаковката от КРАУН-95 ЕООД. Продуктите, за които се твърди имитация, са с дизайн, принадлежащ на китайски производител (Voom Technology), а не на жалбоподателя или заинтересованата страна. Освен това двата конкурента не са продавали едновременно продукти с подобен външен вид и марка на един и същи пазар, което елиминира възможността за заблуждаване на потребителите.Прието е също, че не е доказано и нарушение по чл. 31 от ЗЗК (въвеждане в заблуждение), защото спорните рекламни послания не засягат съществени характеристики на стоките, а по-скоро представляват обобщени рекламни твърдения, свързани със стопанския субект, а не с конкретни отличителни качества на продуктите. Съдът констатира и процесуални нарушения от КЗК, защото комисията е приела за доказателства маркетингови проучвания, без да са проверени тяхната достоверност и относимост към анализирания период, както и без да проведе необходимите експертизи относно твърденията за качеството и свойствата на продуктите. С оглед на това съдът е приел, че решението на КЗК, с което се установява нарушение и се налагат имуществени санкции на ВУУМ.БГ ЕООД по чл. 29, чл. 31 и чл. 35 от ЗЗК, е незаконосъобразно, поради неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения да съдопроизводствените правила и го е отменил. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат, но мотивите на съда следва да бъдат коригирани, тъй като при извършената касационна проверка се установява не само погрешни правни изводи от КЗК, както правилно е констатирал първоинстанционния съд, но и допуснати от КЗК пороци при установяване на фактите, които не са установени от първоинстанционния съд. На първо място, правилно е установено, че страните в преписката пред КЗК (Краун-95 ЕООД и Вуум.бг ООД) са предприятия по смисъла на пар. 1, т. 7 от ДР на ЗЗК, които извършват автономно стопанска дейност. Относимата стопанска дейност в конкретният случай е тази по продажба електронни цигари и вейп устройства за еднократна и многократна употреба (като съответен продуктов пазар) на територията на страната (като съответен географски пазар), при цени които правят предлаганите от тях стоки взаимозаменяеми. Правилно е определен и процесният период от края на месец януари 2023 г., от която дата Вуум.бг ООД осъществява своята стопанска дейност на съответният пазар до момента на постановяване на решението на КЗК 06.06.2024 г. Предмет на разглеждане по повод твърденията за нарушения на правилата за лоялна конкуренция от страна на Вуум.бг ООД е поведение, изразяващо се в недобросъвестно предлагане на българския пазар на електронни цигари, които според твърденията са идентични по външен вид, опаковка и други отличителни белези с продуктите, предлагани от Краун95 ЕООД. В обхвата на проверката са включени още въпроси, свързани с осъществяването на заблуждаваща реклама чрез рекламен каталог, разпространяване на неверни и подвеждащи рекламни твърдения на интернет страницата на дружеството, както и извършване на стопанска дейност, която противоречи на добросъвестната търговска практика. По отношение на приложението на чл. 35, ал. 1 ЗЗК първоинстанционният съд правилно е установил, че Комисията за защита на конкуренцията не е следвало да основава своите изводи единствено на представеното от страната маркетингово проучване при определяне на пазарния дял на дружествата. Това е така, тъй като представените маркетингови проучвания не са били събрани в съответствие с процесуалния ред, нито са били проверени за тяхната достоверност и относимост към разглеждания период. Отказът за назначаване на официална експертиза по този съществен за спора въпрос представлява нарушение на правото на защита на Вуум.бг ООД. Исканите експертизи биха предоставили обективни и процесуално валидни данни относно действителния пазарен дял на предприятията на съответния пазар. В този смисъл е било необходимо извършването на експертиза за установяване на пазарния дял на съответните продукти и марки, а не само събирането на становища на страните, за да бъде преценена наложеността на съответния пазар, поради което и касационното възражение на КЗК се явява неоснователно. Допълнително, за правилното приложение на цитираната правна норма е било необходимо да се установи дали Вуум.бг ООД реално е използвало чужд дизайн, или става въпрос за вече съществуващ дизайн на китайския производител Voom Technology, предназначен за Вуум.бг ООД още през 2021 г. От съществено значение е също така да се установи дали претендираният от Краун95 ЕООД дизайн представлява оригинално авторско решение на това предприятие или е адаптация на вече наложен и познат на пазара дизайн, първоначално създаден за продукти под марката Voom. Следва да се има предвид, че в своето становище китайското дружество Вуум Технолоджи изрично посочва, че всички дизайни, идеи, редакции и текстове върху опаковките на продуктите са създадени изцяло от М. Д., като първоначалният внос на разглежданата стока е осъществен от Скай Комерс 82 ООД, а дизайнът на продуктите също е дело на г-н Д.. В същото становище е уточнено, че в началото на 2022 г. дружествата Краун-95 ООД и Джентълмен 76 ООД са започнали да поръчват и внасят продукти с марката Вуум, като контактът отново е осъществяван с г-н Д.. Изрично е подчертано, че между Вуум Технолоджи и посочените дружества (Краун-95 ООД и Джентълмен 76 ООД) никога не са били сключвани договорни отношения за дистрибуция или лиценз на марката Вуум. Освен това е уточнено, че дружеството Шенжен Итсуа Електрон Ко. Лтд. е дъщерно дружество на Вуум Технолоджи. Въпросното становище е предоставено по искане на Вуум.бг ООД, а не е изискано служебно от КЗК, като също така е изпратено до предприятието Вуум.бг ООД, а не директно до КЗК. Поради това следва да се заключи, че Комисията за защита на конкуренцията не е упражнила в пълнота правомощията си за служебно събиране на факти и обстоятелства, а е необосновано се предоверила и е основала своите мотиви единствено върху предоставените доказателства от страните по производството. От друга страна, становището следва да бъде оценено в контекста на представените по делото доказателства за наличието на изричен писмен договор за дистрибуция, сключен между Шенжен Итсуа Електрон Ко. Лтд. и Краун-95 ЕООД от 4 май 2021 г. (стр. 9-28, папка 2.1). Видно от съдържанието на договора (по-специално стр. 25 и 27), е предвидено ясно разделение на продуктовата гама на модели в черен и бял цвят. Освен това, от материалите по делото (стр. 63-67 от папка 2.1) се установява, че са представени модели Voom, предлагани от Краун-95 ЕООД, като за всеки от моделите изрично е посочена марката, вкусът, серията на продукта, характеристиките, производителят и конкретният период на разпространение на територията на България по-конкретно за периода от 03.06.2021 г. до 09.03.2022 г. Именно въз основа на така представените доказателства касационните възражения на КЗК в тази си част са неоснователни, а КЗК следва да извърши задълбочено изследване дали предприятието Вуум.бг ООД е продължило предлагането на въпросните продукти със същия дизайн и външен вид, с който същите са били първоначално въведени на пазара. От своя страна този анализ би довел и до установяване дали използваният от страна на Вуум.бг ООД рекламен каталог е увредил конкуренцията на съответния пазар или също е бил обект на изработка при първото предлагане на процесния вид стоки под марка Voom на българският пазар за съответна преценка дали е налице нарушение по чл. 29 ЗЗК. По отношение на твърдяното нарушение по чл. 31 ЗЗК, за установяването на евентуално нарушение е било необходимо извършването на експертиза. Целта на тази експертиза е да се установят обективно свойствата и качествата на продуктите, които са предмет на разглежданите рекламни твърдения. В този контекст следва да се изясни дали твърденията относно качествата на стоките представляват подвеждаща информация, която може да въведе в заблуждение потребителите, или напротив те са подкрепени с достатъчни и надеждни обективни доказателства, удостоверяващи тяхната достоверност. Оценката следва да се основава на научно доказани факти, лабораторни анализи или други релевантни технически и експертни данни, които да дадат яснота относно реалните характеристики на съответните продукти. Използването на една и съща технология за производство на различни продукти само по себе си не е достатъчно, за да се направи извод за наличието на подвеждащи твърдения. Въпросът дали дадено рекламно послание е заблуждаващо следва да се преценява с оглед на конкретния контекст, начина на представяне на информацията и въздействието ѝ върху потребителите. В този смисъл, необходимо е да се извърши анализ не само на самата технология на производство, но и на крайния резултат, а именно дали рекламираните свойства на продуктите съответстват на действителните им характеристики. С оглед на тези съществени процесуални пропуски, първоинстанционният съд е следвало не само да отмени решението на КЗК, но и да върне делото за ново произнасяне от страна на Комисията за защита на конкуренцията, при стриктно спазване на процесуалните изисквания за събиране и проверка на доказателствата. Отделно от това съдът по съществото на спора, след като у установил в мотивите, че не са налице визирани в акта на КЗК нарушения на ЗЗК, неправилно след отмяната на акта не се е произнесъл в диспозитива относно това , че не е установено нарушение съответно по чл.29, чл.31 и чл.35 ЗЗК. По отношение на частните жалби срещу определение 1411 от 14.11.2024 г. по адм. дело 779/2024 г. по описа на АССО, Върховният административен съд, състав на Четвърто отделение намира същите за процесуално допустими, а разгледани по същество същите се явяват неоснователни. Това е така, тъй като в съдебното решение 1189 от 09.10.2024 г. липсва отхвърлителен диспозитив относно претенцията за разноски от страна на Вуум.бг ООД. АССО правилно е приел, че решението в тази му част следва да бъде допълнено, а не изменено, тъй като липсва произнасяне по направеното искане за присъждане на разноските. С оглед представеното пълномощно за адв. А. Костов и договореното възнаграждение в размер на 7 000 лв., заплатено по банков път, с приложено доказателство за извършеното плащане, съдът правилно е приел, че са налице доказателства за реално направени разноски за адвокатско възнаграждение в посочения размер, които следва да бъдат присъдени. От друга страна, по отношение на искането за заплащане на разноските за друг адвокат, както и допълнителни разноски в размер на 20 000 лв., съдът правилно е приел, че същите не се дължат. В частност, по отношение на сумата от 7 000 лв., заявена като заплатена по пълномощно за адв. Генков по банков път, липсват доказателства, удостоверяващи реалното извършване на плащането. Освен това, съдът правилно е отбелязал, че разноски се присъждат само за един адвокат съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Що се отнася до претендираните допълнителни 20 000 лв., съдът основателно е приел, че по делото липсват договорни отношения, които да обосновават тези разноски. Частично основателни са доводите в касационната жалба, че оспореното решение е неправилно, поради необоснованост поради нарушаване на преценка на доказателствата и доказателствените факти и извличане на правните последици от тях. Крайният извод на настоящата касационна инстанция е, че съдебният акт като краен резултат с отмяна на административният акт е правилен, но не по визираните в мотивите правни и фактически основания, до които съдът е достигнал при непълно установяване на релевантните по спора факти. С оглед изхода на делото, касационният жалбоподател дължи на Вуум.бг ООД направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер 36 000 лева, които са доказани като основание и като размер с представените за това писмени доказателства списък по чл. 80 ГПК, фактури, банкови извлечения от сметка, както и договор за правна защита и съдействие (л. 93-97 по делото). Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно, тъй като частично съответства на фактическата и правна сложност на делото и упражнената във връзка с това процесуалната активност на пълномощника, а и с оглед частичната основателност на касационната жалба по отношение изводите на съда. Поради това възнаграждението следва да бъде намалено в размер на 18 000 лева, които КЗК следва да заплати на "ВУУМ.БГ" ООД. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, от АПК, Върховен административен съд, Четвърто отделение,