Решение № 9537 от 8.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15465/2009 г.

Решение № 9537 от 8.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15465/2009 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Панайот Рейзи - кмет на община Созопол срещу решение № 968 от 16.09.2009 г., постановено от Административен съд Бургас, седми състав по адм. д. № 194/2009 г. С касационната жалба са мотивирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да бъде потвърден оспорения административен акт. Ответникът Красимир Славчев Лазаров не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по оспорване на заповед № Z-79 от 13.01.2009 г. с която е утвърдена оценка в размер на 7 840,00 лв. за част от 400 кв. м. от имот I186, находящ се в землището на с. Росен, община Созопол, м. Росенец, целия от 1797 кв. м. Съдът е изменил оспорения административен акт, като е намалил размера на определената оценка на 284 лв. За да стигне до този правен извод, съдът е приел, че оценката на имота при приложение на Наредбата на определяне на цени на земеделските земи, приета ПМС № 118 от 26.05.1998 г. е в размер на 284 лв., съобразно заключение на приета по делото съдебно-техническа експертиза. Съдът е приел, че в хипотезата на § 31, ал. 2, т. 1 от ПЗР на ПМС № 234/16.12.1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ именно тази методика е приложима, а не определяне на пазарна цена, както е сторено от административния орган. По тези доводи съдът е изменил оспорената заповед. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да налагат отмяната му. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател за необоснованост на обжалваното съдебно решение. Съдът е установил относимите към спора факти, които е обсъдил ведно със заключението на вещото лице и е извел правните си изводи, съобразявайки приложимото материално право - Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи. Неоснователен е и следващият довод в касационната жалба за допуснато нарушение на материалния закон. В касационната жалба се прави позоваване на чл. 41, ал. 1 във връзка с чл. 22, ал. 3 ЗОС. Вярно е, че в сочените текстове оценката на имота се извършва по пазарни цени и в случай, че пазарната цена е по-ниска от данъчната, оценката е данъчната. Цитираните текстове от Закона за общинската собственост се отнасят към реда за разпореждане с имоти, частна общинска собственост и начина на определяне на цената на имота, предмет на сделката. Правните основания за придобиване на правото на собственост върху недвижимия имот, частна общинска собственост по реда Закона за общинската собственост е коренно различен от основанията, уредени в административни производства по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Не може да се приравнят и юридическите факти, послужили като правно основание за придобиване на правото на собственост. По реда на Закона за собствеността и ползването на земеделски земи е предвиден привилегирован ред, съобразен с установени права, които по силата на реституцията на земеделските земи се прекратяват. За физическите лица, ползватели на имот, частна общинска собственост, придобиването на правото на собственост върху имота, е обусловено от изпълнението на изискванията на § 4а, ал. 5 ПЗР на ЗСПЗЗ и осъществено по реда на § 62 от ПЗР на ПМС № 456 от 1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Поради това и начинът на определянето на цената на имот, частна общинска собственост, е различен по двата закона. За да има равнопоставеност между физическите лица ползватели на имоти, чиято собственост принадлежи на различни категории субекти - държавата, общините и физически лица, законодателят е определил еднакъв режим за определяне на цената на ползвателския имот, като за горна граница е поставил цената, определена по Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи. В решението, предмет на касационната проверка, съдът е определил цената на имота по реда на приложимия материален закон и е изменил заповедта на кмета в обжалваната й част, според заключението на лицензирания оценител, включен в списъка по чл. 19а, ал. 8 ЗСПЗЗ. По този начин съдът не е нарушил материалния закон. С оглед на тези съображения настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде потвърдено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение