Решение № 17669 от 23.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9838/2018 г.

Решение № 17669 от 23.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9838/2018 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на началника на Регионалната дирекция за национален строителен контрол – Северозападен район срещу Решение № 254/28.06.2018 г. на Административен съд – Враца по адм. дело № 126/2018 г., с което е отменена негова Заповед № ДК-02-СЗР-2/26.01.2017 г., нареждаща премахването от "Инертстрой Калето" АД на строеж: Хидротехническо съоръжение "Земен насип", попадащ в индивидуализираните в акта поземлени имоти от землището на с. Дърманци, общ. Мездра, обл. Враца, като незаконен поради извършването му без да е разрешен съгласно ЗУТ - в нарушение на чл. 148, ал. 1 от закона.

Ответникът – "Инертстрой Калето" АД, е на становище за неоснователност на жалбата.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на решението.

Касационната жалба е допустима и основателна.

1. а. Съдебният акт е постановен след отмяната с Решение № 2580/27.02.2018 г. на Върховния административен съд по адм. дело № 9002/2017 г. на предходно решение на АС - Враца по адм. дело № 108/2017 г., с което заповедта е била отменена, и връщането на делото за ново разглеждане с указания за установяване на релевантни за спора факти, вкл. с назначаването на нова съдебно-техническа експертиза, относно наличието на функционална свързаност на насипа с обекта ВЕЦ "Калето", какви функции изпълнява той и може ли да се квалифицира като брегоукрепително съоръжение по чл. 64, ал. 1, т. 7 ЗУТ с оглед изясняването на основния спорен въпрос дали разпореденият за премахване обект представлява "строеж".

б. Указанията на касационната инстанция по прилагането на процесуалния закон са изпълнени, но решаващите изводи на административния съд, с които земният насип се дисквалифицира като "строеж", са неправилни от материалноправна страна – касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК.

1. а. Нито дефиниращата норма на § 5, т. 38 ДР ЗУТ изброява изчерпателно всички възможни строежи, нито трайното изменение на субстанцията или начина на ползване на земята изчерпва критерият за принадлежността на обектите към тази категория. Дадени обекти са строежи по вида и/или предназначението си и качеството им следва от изричното му признаване с правна норма.

б. Такъв именно е случаят с насипите, попадащи в обхвата на регулиране от ЗУТ по силата на специална норма.

Според чл. 151, ал. 1, т. 5 ЗУТ не се изисква разрешение за строеж за изкопи и насипи с дълбочина или височина до 1 м и с площ до 30 кв. м. Насипът, предмет на заповедта, далеч надхвърля тези параметри – по този въпрос няма спор, поради което и по аргумент за противното от разпоредбата, която въобще не е обсъдена от съда, той е припознат от закона като строеж.

1. а. Насипът е изграден успоредно и до откоса на път Е79, спомага за укрепване на брега на река Искър в тази част, тъй като изолира влиянието на водата върху откоса в насипа на пътя, ограничава течението на реката и от разлив към пътя, а върху него може да се движи МПС, с което да се достига по-близо до течението на реката и до хидротехническите съоръжения. При тези констатации на приетата при повторното разглеждане на делото техническа експертиза тезата на административния орган, че насипът по съществото си изпълнява функциите на хидротехническо, в частност – брегоукрепително, съоръжение не е лишена от опора.

б. Дори обаче това качество на насипа да бъде изключено поради формалната му непринадлежност към групата на хидротехническите съоръжения по чл. 229, ал. 1, т. 6 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. за техническата експлоатация на електрически централи и мрежи, определянето му като строеж, за който е дължим изричен разрешителен акт – чл. 148, ал. 1 ЗУТ, следва на самостоятелно основание от чл. 151, ал. 1, т. 5 от закона, независимо дали е приравним и на брегоукрепително съоръжение по смисъла на чл. 64, ал. 1, т. 7 ЗУТ.

1. а. Доколкото ЗУТ не предвижда други специални правила за този вид обекти, вкл. не въвежда понятие за "строителен" насип, съставът му – речна баластра, пясъци и наноси (който е целево изпълнен, а не се е появил случайно под въздействието на природни явления), и техниката на изпълнението му не са белези, относими към битието му на "строеж". Достатъчно за признаването му е съществуването на "насип" (в общоупотребимия смисъл), превишаващ показателите по чл. 151, ал. 1, т. 5 ЗУТ, както е в случая.

б. Правилно административният орган е привързал насипа със строежите от трета категория по чл. 137, ал. 1, т. 3, б. "д" ЗУТ и чл. 6, ал. 5 от Наредба № 1 от 30 юли 2003 г. за номенклатурата на видовете строежи. Насипът едновременно ограничава водното огледало пред съоръженията на ВЕЦ и улеснява достъпа до течението с механизирана техника. Затова той притежава обективна връзка с основния обект, спрямо който трябва да се преценява и категорията на строежа. Още повече, след като не са налице и нарочни правила за категоризирането му. Подобен подход може да се обоснове и с аргумент от чл. 137, ал. 4 ЗУТ, установяващ правилото за категоризиране на строежите в по-високата категория при евентуална конкуренция. Без значение за този извод е изключената и от експерта зависимост между функционирането на съоръженията на ВЕЦ и насипа.

1. Изводът относно идентификацията на насипа като строеж е правен и противното становище на експертизата в тази й част не е меродавно. Съществуването на обективен законов критерий, на който се основава квалификацията на обекта, и отсъствието на разрешение за изпълнението му обуславят незаконността на строежа в хипотезата по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и съответно - материалната законосъобразност на отменената от съда заповед. Основанието е достатъчно за възникване на упражненото правомощие по чл. 225, ал. 1 ЗУТ да се нареди премахването и по тази причина обсъждането на другата хипотеза на незаконност – по чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ, не е необходимо.

Изложеното мотивира отмяната на оспореното решение и произнасянето по същество с отхвърлянето на жалбата срещу административния акт - чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение