Решение № 5811 от 14.6.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение 432 от 26.07.2021 г., постановено по адм. дело 178/2021 г. Административен съд (АС) - Хасково е отменил Решение към MRN 20BG002002031261R4/17.06.2020 г., с рег. 32- 12658/14.01.2021 г. на директора на Териториална дирекция (ТД) Северна морска към Агенция Митници, като е осъдил Агенция Митници да заплати на Евротекс ЕООД , [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Димитровград, [улица], разноски по делото в размер на 1 150,00 лева. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от директора на ТД Митница Варна (правоприемник на ТД Северна морска) към Агенция Митници, чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт Л. Сърбинска. В същата се правят оплаквания, че решението на АС Хасково е неправилно поради нарушение на материалния закон, както - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. На първо място касаторът обосновава съмненията относно декларираната митническа стойност както с обстоятелството, че декларираната митническа стойност е по-ниска с повече от 50% от справедливата цена за ЕС, така и с извършения на база наличната информация в митническата информационна система сравнителен анализ. За да обоснове твърденията си касационният жалбоподател се е позовал на решение по дело С-291/15 на СЕС. Наред с това касаторът обосновава приложението на способа за увеличаване на митническата стойност по чл. 74, § 3 от МКС след извършване на предвидения в чл. 141 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 анализ. Счита, че установената задължителна последователност на условията за определяне на митническата стойност не е нарушена, а прилагането на точки а, б, в и г от чл. 74, § 2 от МКС е било невъзможно поради непредставяне на достатъчно данни в подкрепа на декларираната митническа стойност на стока от MRN 20BG002002031261R4/17.06.2020 г. В жалбата се излагат подробни съображения в подкрепа на изложените твърдения. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС Хасково. Претендира заплащане на юрисконсулстско възнаграждение за двете съдебни инстанции. При условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответното по касационната жалба дружество Евротекс ЕООД , с [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Димитровград, [улица], представлявано от управителя Я. Пандов, чрез своя процесуален представител адв. С. Желязкова, оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 221 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си АС Хасково е отменил Решение към MRN 20BG002002031261R4/17.06.2020 г., с рег. 32- 12658/14.01.2021 г. на директора на Териториална дирекция (ТД) Северна морска към Агенция Митници, с което на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от Закон за митниците (ЗМ) във връзка с чл. 66в от ЗМ във връзка с чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 във връзка с чл. 140 и чл. 144, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 във връзка с чл. 5, т.39 от Регламент (ЕС) 952/2013 във връзка с чл. 77, § 1 във връзка с чл. 85, § 1 във връзка с чл. 101, § 1 във връзка с чл. 102 от Регламент (ЕС) 952/2013 във връзка с чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС, чл. 59 от АПК: е отказано да бъде приета митническата стойност на декларираната от дружеството стока, определена е нова митническа стойност на внасяните от Евротекс ЕООД стоки, коригирана е митническата декларация, като стойността на стока 1 е увеличена, в резултат на което са определени за довнасяне държавни вземания мито в размер на 1170,11 лева и ДДС в размер на 4649,50 лева, ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание чл. 114, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. и чл. 59, ал. 2 от Закон за данъка върху добавената стойност (ЗДДС). На стр. 3 5 от решението на първоинстанционното дело административният съд е описал много подробно установената фактическа обстановка във връзка с издаването на оспорения митнически акта извършения внос от страна на дружеството жалбоподател на дрехи втора ръка от Пакистан, вида и количеството на стоката, начина на деклариране и представените документи, съставения протокол за митническа проверка от 18.06.2020 г., разменената документация между административния орган и вносителя във връзка с образуваното административно производство. Възпроизведено е и основанието за издаване на оспореното решение. На стр. 5 от съдебния акт подробно е възпроизведено и заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ). След това решаващият съд е пристъпил към изграждане на своите изводи по законосъобразността на оспорения административен акт. Изложени са мотиви, че същият е издаден от компетентен орган, в рамките на правомощията му, в предвидената писмена форма и съдържа фактически и правни основания за издаването му. На стр. 6 7 от решението е възпроизведено съдържанието на решение извършен на 17.06.2020 г. митнически внос от Евротекс ЕООД , с [ЕИК], с подадена митническа декларация MRN 20BG002002031261R4/17.06.2020 г. за режим Допускане за свободно обръщение на дрехи втора употреба 608 колета, 12 230 кг. бруто, 12 160 кг. нето тегло, държава на износ Пакистан, с деклариран произход Пакистан, с условие на доставка CIF Варна, с приложени, между които и търговска фактура WRN/01/02/20 от 15.02.2020 г., издадена от M.Mawji Ј Sons Int.Ltd. на стойност 13247,26 USD, като за стока 1 по декларацията с код по ТАРИК 630900000 е декларирана митническа стойност 1,93 лв/кг условие на доставка CIF Варна. Административният орган е аргументирал съмненията си относно декларираната митническа стойност с обстоятелството, че през периода м. юни 2019 г. м. февруари 2020 г. Евротекс ЕООД е внасяло регулярно стока употребявани дрехи от Пакистан, в приблизително същото количество, с декларирани по-високи стойности за внасяната стока. Посочено е, че при проверката на декларираната митническа стойност освен сравнителен анализ на наличната информация в митническата информационна система, митническите органи използват оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от COMEXT данни на Евростат за подробна статистика за международната търговия със стоки, за всеки продукт, произход и държава членка на местонахождение за многогодишен период, обикновено четири последователни години - т. нар. справедливи цени, при който анализ е установено, че декларираната цена на внасяната стока е по-ниска с повече от 50% в сравнение със средностатистическия размер на митническата стойност при сходни стоки в ЕС, която е 7,39 лв./кг. В тази връзка според митнитческите органи съгласно Решение от 16 юни 2016 г. на СЕС по дело С-291/2015 г. същите могат да отхвърлят декларираната митническа стойност, без да оспорват автентичността на фактурата, представена при вноса. В тази връзка при изследване на метода съгласно чл. 74, § 2, буква а е отбелязано, че за приблизително същия период не са установени декларирани митнически стойности по реда на член 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 за идентични стоки, а по отношение на откритите от същия износител стоки употребявани дрехи не можело да се определи категорично, че се касае за идентични стоки, които да са еднакви във всяко отношение. На следващо място, доколкото в митическата информационна система MIS3A за оформени митнически декларации за допускане на свободно обращение не са намерени резултати за декларирани и приети митически стойности на сходни стоки, от други вносители, които не са необичайно ниски, митническите органи са счели за неприложим и методът по чл. 74, § 2, буква б от Регламент (ЕС) 952/2013. Наред с това, поради липса на данни относно физически характеристики, качество, репутация, търговска марка, единични цени и т.н., за неприложими са приети и методите за определяне на митническата стойност на стоката, регламентирани в чл. 74, § 2, буква г и в от Регламент (ЕС) 952/2013. Предвид изложеното митническата стойност на стоката е определена съгласно разпоредбата на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 в размер на 3,76 лв./кг., като е цитирана стока 1 употребявани дрехи - MRN 19BG002002011762R1 от 16.07.2019 г. с митническа стойност в размер на 3,76 лв./кг. След това на стр. 7, 8, 9 и 10 от решението, първоинстанционният съд е дал тълкуване на относимите правни разпоредби относно определяне на митническата облагема стойност чл. 70 и чл. 74 от приложимия Регламент /ЕС/ 952/2013, съответно разпоредби на Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни привила за прилагането на някои разпоредби на Регламент /ЕС/ 952/2013. Специално внимание е обърнато и на процедурата по чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 и по-специално на изискването съмненията на митническия орган относно справедливостта на декларираната митническа да бъдат мотивирани и изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е свързана с възможностите му. На база на последното съдът е изградил и изводи (стр. 10 и 11 от решението) относно разпределянето на доказателствената тежест и поведението, което следва да има митническия орган. Съпоставяйки даденото тълкуване на материалния закон и процедурните правила и конкретните факти по делото, първоинстанционният съд е обосновал извод, че при издаването на оспореното митническо решения са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, като неправилно е приложен и материалният закон. Систематизирани за целите на настоящето изложение изводите му в тази насока могат да бъдат сведени до следното: 1. Въз основа на заключението по назначената съдебно-счетоводната експертиза, първоинстанционният съд е извел извод, че митническите органи незаконосъобразно са обосновали съмненията си с обстоятелството, че декларираната от дружеството жалбоподател стойност на стоката е по-ниска от предоставената чрез системата THESEUS цена от 7.39 лв./кг., определена от митническия орган като справедливата и средна цена за групата стоки от продуктов код 6309000000, тъй като според съда тя не може да се приеме за рискова прагова стойност, нито за средностатистически размер на покупните цени при вноса на сходни на декларираните стоки, за да бъде извършена преценка, че декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение с нея. Съдът е кредитирал заключението на вещото лице и досежно изложеното от него, че извършеното сравняване с цената от THESEUS води до изкривяване на информацията, тъй като същата е за стоки от продуктов код, различаващ се по обхват от стоките от ТАРИК тарифен код 63090000, каквито са процесните. Според съда в зависимост от обстоятелството, че системата THESEUS е предназначена за експертите за борба с измамите, а с атакувания акт не са констатирани измами или други митнически нарушения, то ползването на данни от тази система за целите на сравняване и определяне на митническата стойност не би било приемливо. Съдът е приел за немотивирано и незаконосъобразно неприемането от страна на митническите органи на декларираните договорни стойности на стоката, доколкото в решението на органа липсват други изложени данни. 2. На следващо място според съда, от приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводната експертиза изрично се установява, че плащането на декларираните в митническа декларация MRN 20BG002002031261R4 от 17.06.2020 г. стоки е извършено чрез погасяване на авансово платена сума в размер на 13 247,26 щатски долари, като сумата по процесната доставка с фактура VRN 01/02/20 е прихваната и отразена във взаимния разчет, а други плащания по посочената фактура не са установени. Посоченото мотивирало съда да приеме за неоснователно съмнението на митническите органи, че декларираната стойност на стоките представлява тяхната действително платена цена при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза. 3. Отделно от изложеното съдът е приел, че решението на митническия орган е немотивирано и в частта му, в която митническата стойност на стоките е определена съгласно вторичния метод по член 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, доколкото не е изчерпaно последователното прилагане на букви от а до г от § 2. Според съда мотивите в решението в тази посока са формални и не съответстват на изискванията на материалния закон и събраните по делото доказателства, като липсват посочени конкретни фактически обстоятелства и доводи за невъзможността за определянето на митническата стойност по някой от методите по по член 74, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, изключвани в установената последователност. Съдът е приел, че при липсата на извършен анализ от административния орган на разумните способи, изискуеми от приложената правна норма на чл. 140 от посочения Регламент за изпълнение в различните ѝ хипотези, не става ясно коя от хипотезите на буква а, б или в на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. административният орган е приел за относима, както и защо митническата стойност на стоките не е приета именно въз основа на стойността по цитираната в решението митническа декларация. Направен е краен извод, че оспореното митническо решение е незаконосъобразно по смисъла на чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 АПК и като немотивирано, при липса на материалноправни предпоставки за издаването му и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила следва да бъде отменено. Решението на Административен съд Хасково е правилно. Първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти, извършил е дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 АПК, във връзка с чл. 220 от ЗМ и е приложил правилно материалния закон. Административният съд е обсъдил подробно събраните по делото писмени доказателства и заключението на ССчЕ, въз основа на които е стигнал до обосновани фактически изводи, спрямо които правилно е приложил материалния закон. Настоящият състав намира, че митническият орган не е извършил задълбочен анализ при характеризирането на внесените стоки и сходството им с посочените от него такива в таблица и митнически декларации употребявани дрехи 608 колета, 12 230 кг. бруто, 12 160 кг. нето тегло, класирана в код по Тарик 6309000000, внос от Пакистан. Съобразно тази декларация митническата стойност е определена по чл. 70, параграф 1 от посочения Регламент, а именно договорната (фактурна) стойност, която митническите органи не са възприели в тази част. С митническата декларация е декларирана от Евротекс ЕООД договорната (фактурна) стойност 1,93 лв./кг. с условие на доставка CIF Варна. По делото е представена търговска фактура WRN/01/02/20 от 15.02.2020 г., издадена от M.Mawji Ј Sons Int.Ltd. на стойност 13247,26 USD. Първоинстанционният съд правилно е приел, че не са основателни съмненията на митническия орган за митническата стойност, която е декларирана с подадената митническа декларация за вноса на процесните стоки. Правилно съдът е счел, че необосновано административният орган е пристъпил към определяне на митническата стойност по реда на член 74, параграф 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, без да изчерпи този по параграф 2 от същата разпоредба, съобразявайки и предвидените в член 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 хипотези на корекции. Прилагането на § 3 от чл. 74 от МКС е последната предвидена възможност за определяне на митническата стойност на стоките, съгласно който когато митническата стойност не може да се определи съгласно § 1, тя се определя въз основа на способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава. В случая митническият орган е определил митническа стойност на процесната стока по реда на чл. 74, § 3 от Регламент 952/2013 г., без да обоснове невъзможността за определяне на митническата стойност по някой от предходните методи, изключвани в посочената последователност. Формалното посочване от страна на митническия орган, че са изчерпани всички възможности за определяне на митническата стойност по чл. 74, § 2, не обосновава приложението на чл. 74, § 3 от Регламент 952/2013 г. Правилен изводът на съда, че приетата от митническия орган за справедлива цена 7,39 лв./кг за процесната стока не може да се приеме за рискова прагова стойност, нито за средностатистически размер на покупните цени, при вноса на сходни на декларираните стоки, за да бъде извършена преценка, че декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение с нея, поради което правилно в обжалваното решение е прието, че не е аргументирано възникналото у митническия орган съмнение в декларираната от дружеството фактурна стока, което прави решението му немотивирано. Използваната таблица от системата THESEUS без да се извърши конкретен анализ на посочените цени не е достатъчно да обоснове основателно съмнение в декларираната стойност към момента на подаване от Евротекс ЕООД на митническата декларация за вноса на спорните стоки от Пакистан. Правилно се отбелязва в съдебното решение, че системата THESEUS е предназначена за експертите за борба с измамите, а в митническото решение няма позоваване, нито е констатирана такава измама с процесния внос, поради което по този начин използването на посочената таблица от информационната система THESEUS води до изкривяване на информацията и по този начин не позволява обективно да се определи действителната цена на стоките. Отделно от изложеното правилно първоинстанционният съд е приел, че видно от приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводната експертиза плащането на декларираните в митническа декларация MRN 20BG002002031261R4 от 17.06.2020 г. стоки е извършено чрез погасяване на авансово платена сума в размер на 13 247,26 USD, като сумата по процесната доставка с фактура VRN 01/02/20 е прихваната и отразена във взаимния разчет, други плащания по посочената фактура не са установени, поради което следва да се приеме, че декларираната стойност на стоките представлява тяхната действително платена цена при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза. Относно позоваването от касационния жалбоподател на решение по дело С-291/15 на СЕС, действително в него е прието, че чл. 181а от Регламент (ЕИО) 2454/93 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска практика на митническите органи, съгласно която митническата стойност на внесени стоки се определя въз основа на договорна стойност на сходни стоки, когато бъде преценено, че декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки, но събраната от митническия орган в процесния случай информация не е достатъчна за да обоснове като основателни съмненията в декларираната митническа стойност от Евротекс ЕООД, както е прието и в обжалваното решение. По аналогични спорове между същите страни вече са постановени окончателни решения на ВАС по адм. д. 4331/2021 г., 4390/2021 г., 4392/2021 г., 6182/2021 г. След като е стигнал до краен извод за незаконосъобразност на оспореното митническо решение, Административен съд - Хасково е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, изложени в жалбата на директора на ТД Митница Варна при Агенция Митници, и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора касатора следва да бъде осъден да заплати на ответното по касация дружество разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 680,00 лева, съгласно представените на л. 19 21 от настоящето дело доказателства за тяхното извършване. Доколкото въпросното възнаграждение се отклонява в незначителен размер от размера на минималното адвокатското възнаграждение, определено при условията на Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения чл. 8, ал. 1, т. 3, настоящата съдебна инстанция намира за неоснователно възражението на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,