Решение № 6376 от 10.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4776/2026 г.
ВАСВторо отделение10.06.2026 г.докладчик Бранимира Митушева
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 3014 от 16.03.2026 г., постановено по адм. дело № 2445/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив, и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „ЕДЯ – Д. Якимов“, представлявано от Д. А. Я., срещу заповед № РД-1025 от 18.09.2025 г. на кмета на Община Карлово. ОСЪЖДА ЕТ „ЕДЯ – Д. Якимов“, с ЕИК 040933630, да заплати на Община Карлово сумата в размер на 419.70 /четиристотин и деветнадесет евро и седемдесет цента/ евро, представляваща разноски за две съдебни инстанции. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ МАРИЕТА МИЛЕВА /п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Карлово, подадена чрез процесуалния представител юрк. Трифонова, срещу решение № 3014 от 16.03.2026 г., постановено по адм. дело № 2445/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отменена заповед № РД-1025 от 18.09.2025 г. на кмета на Община Карлово и е осъдена общината да заплати разноски по делото. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се и доводи относно законосъобразността на оспорената заповед. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което се потвърди оспорената заповед, а в условията на евентуалност се върне делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, както и се присъдят разноски за две съдебни инстанции. В съдебно заседание, чрез процесуалния представител юрк. Трифонова, се прави възражение и за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника. Ответникът – ЕТ „ЕДЯ – Д. Якимов“, представлявано от Д. А. Я., редовно призован, в съдебно заседание не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. В приложен по делото писмен отговор, чрез процесуалния си представител адв. Йотова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски по делото, съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК. Върховната касационна прокуратура не изпраща представител по делото. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Производството пред Административен съд – Пловдив е образувано по жалба на ЕТ „ЕДЯ – Д. Якимов“ срещу заповед № РД-1025 от 18.09.2025 г. на кмета на Община Карлово, с която на основание чл. 195, ал. 5 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е наредено на жалбоподателя, в качеството му на извършител и собственик, да премахне неподходящ по местоположение обект „Селскостопанска сграда“ с идентификатор 36498.504.1678.1, разположена в поземлен имот с идентификатор 36498.504.1678 по кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на гр. Карлово, съответстващ на УПИ IV – за озеленяване, кв. 26 по плана на гр. Карлово, който имот е публична общинска собственост. За да отмени оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че макар актът да е издаден от компетентен орган в предвидената от закона писмена форма, същият е постановен при съществени процесуални нарушения и в нарушение на материалния закон. Прието е от съда, че от съдържанието на оспорената заповед, не става ясно въз основа на какви конкретни фактически обстоятелства органът е достигнал до извода, че процесната „Селскостопанска сграда“ е неподходяща по местонахождение, доколкото в нея е посочено единствено, че обектът е разположен в имот публична общинска собственост и поради неподходящото си местонахождение, следва да бъде премахнат. Според съда заповедта не е обоснована с факти, които са елемент от състава на приложимата правна норма, както и липсва фактическа обосновка защо процесният обект е неподходящ по местонахождение, като такава не се съдържа и в протокола, във връзка с който се твърди да е издадена. Административният съд приема също така, че от оспорената заповед не става ясно в коя от хипотезите на чл. 195, ал. 5 от ЗУТ попада обектът на жалбоподателя, според административния орган – че е неподходящ по местонахождение в интерес на сигурността и/или в интерес на безопасността на движението и/или в интерес на здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и/или спокойствието на гражданите, което е и самостоятелно основание за отмяна на заповедта. Позовавайки се на приетата по делото съдебно-техническа експертиза съдът приема също така, че поземленият имот, в който е разположен разпореденият за премахване обект, е с начин на трайно ползване – за друг вид озеленени площи, поради и което обектът би бил неподходящ по местонахождение, в случай на предприети действия по реализиране на предвижданията на подробния устройствен план /ПУП/. Доколкото по делото не се установява да са били предприети действия по реализиране на ПУП, то съдът обосновава извод за недоказаност на правното основание за издаване на заповедта. Решението е постановено в нарушение на закона – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК, поради неправилно тълкуване и прилагане на материално-правните норми към изяснената по делото фактическа обстановка. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган – кметът на Община Карлово, в съответствие с разпоредбата на чл. 195, ал. 5 от ЗУТ, както и в предвидената от закона писмена форма и при спазване на процедурата по чл. 196, ал. 2 от ЗУТ. Неправилни обаче са изводите на съда, че оспорената заповед е издадена при липса на мотиви и допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, довели и до неправилно приложение на материалния закон. Видно от съдържанието на оспорената заповед в нея е посочено, че процесната сграда е неподходяща по местонахождение, тъй като е разположена в имот публична общинска собственост, както и изрично се сочи, че сградата е разположена в имот с идентификатор 36498.504.1678, съответстващ на УПИ IV – озеленяване, кв. 26 по плана на гр. Карлово. В тази връзка следва да се има предвид също така, че съгласно Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975г. на ОСГК на ВС мотивите могат да бъдат изложени и допълнително в административната преписка, каквито данни безспорно има в настоящия случай, а именно по отношение на неподходящото разположение на сградата конкретни фактически обстоятелства се съдържат и в съставения протокол по чл. 196 от ЗУТ от 23.07.2025г. и в полученото от жалбоподателя на 30.09.2025 г. писмо изх. № 92-00-48/13.03.2025 г. на председателя на комисията по чл. 196, ал. 1 от ЗУТ. Както в цитираното писмо, така и в съставения протокол от 23.07.2025 г., изрично е посочено, че „Комисията счита, че обектът е с неподходящо разположение и местонахождение в имот с начин на трайно ползване за озеленяване, общинска собственост съгласно Акт № 11801/18.06.2025 г. за частна общинска собственост.“. Така изложените мотиви и в протокола, и в цитираното писмо на председателя на комисията по чл. 196, ал. 1 от ЗУТ, а и посоченото в самата заповед, безспорно обосновават извода, че не е налице приетото от първоинстанционния съд допуснато нарушение на административно-производствените правила – липса на мотиви относно това защо обектът е неподходящ по местонахождение. Тези обстоятелства относно неподходящия по местонахождение процесен обект се потвърждават и от приетата по делото съдебно-техническа експертиза, съгласно която обект с идентификатор 36498.504.1678.1 е разположен в поземлен имот с идентификатор 36498.504.1678 – общинска собственост, урбанизирана територия и с начин на трайно ползване „за друг вид озеленени площи“, както и по вид, местонахождение, характеристики и техническо състояние съответства на разпоредения за премахване обект в оспорената заповед. От заключението на вещото лице се установява също така, че за процесния поземлен имот е отреден УПИ IV – за озеленяване, като в ПУП - план за регулация, одобрен със заповед № 938/1966 г., е заснета едноетажна полумасивна сграда, но в плана за застрояване, одобрен със същата заповед, за УПИ IV – за озеленяване, няма предвидено застрояване, т. е. не е предвидено запазване на тази сграда, поради и което вещото лице приема, че постройката е допусната като временна. С оглед на това в настоящия случай безспорно от доказателствата по делото се установява, че обектът попада в УПИ с отреждане „за озеленяване“ и не е предвиден в действащия ПУП – ПЗ, т. е. не е предвиден за запазване. След като обектът е изграден в УПИ IV – за озеленяване, и съответно не е предвидено такова застрояване по действащия ПУП - ПЗ, то същият е неподходящ по местонахождение. Наличието на тази предпоставка е достатъчно основание, за да се приеме, че оспорената заповед е законосъобразна, като противно на приетото от административния съд, обстоятелството, че изрично не е посочено в заповедта от административния орган в интерес на коя от изброените хипотези в чл. 195, ал. 5 от ЗУТ следва да се премахне процесния обект не съставлява съществено нарушение на формата и не би могло да обоснове извод за незаконосъобразност на акта само на това основание. Ирелевантно в случая е и наличието на предприети действия по реализиране на предвижданията на действащия ПУП с оглед отреждането на процесния имот „за озеленяване“. Предвид изложеното, обжалваното решение се явява неправилно и постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго по същество, с което се отхвърли оспорването на законосъобразната заповед. При основателност на касационната жалба в полза на касатора следва да бъдат присъдени заявените в срок и съгласно приложен по делото списък по чл. 80 от ГПК разноски за две съдебни инстанции в размер на общо 419.70 евро, от които: юрисконсултско възнаграждение в размер на по 102.26 евро за всяка една от инстанциите, определени на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ; внесена държавна такса в размер на 35.79 евро; внесен депозит за вещо лице в първоинстанционното производство в размер на 178.94 евро; 0.45 евро за възпроизвеждане на жалбата. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,
Цитирани разпоредби
15- чл. 144 АПК
- чл. 209, т. 3 АПК
- чл. 211, ал. 1 АПК
- чл. 222, ал. 1 АПК
- чл. 78, ал. 8 ГПК
- чл. 80 ГПК
- чл. 195, ал. 5 ЗУТ
- чл. 196, ал. 1 ЗУТ
- чл. 196, ал. 2 ЗУТ
- чл. 196 ЗУТ
- чл. 195, ал. 5
- чл. 208
- чл. 221, ал. 2
- чл. 24
- чл. 37, ал. 1