Решение № 1399 от 9.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4960/2014 г.

Решение № 1399 от 9.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4960/2014 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Красимир Димитров Русев от гр. Търговище срещу решение № 16 от 19.02.2014 г. по адм. дело № 9/2014 г. по описа на Административен съд Търговище. Касационният жалбоподател твърди, че решението е незаконосъобразно. Твърди, че при постановяването му съдът не се е съобразил с основните принципи по чл. 6 от ЗДОИ. Неправилно решаващият състав е приел, че в случая липсва надделяващ обществен интерес. Русев твърди, че иска копие от процесния договор за продажба с цел разкриване на корупция и на злоупотреба с власт. Иска се отмяна на решението с постановяване на ново по съществото на спора, като се уважи първоначалната жалба. Претендират се разноски и пред двете инстанции. Ответникът - заместник-кметът на община Търговище в представен по делото писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и иска оставяне в сила като правилно на първоинстанционното решение. Претендират се разноски и пред двете инстанции. Ответникът - "Агродимекс" ООД, не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, намира същата за допустима. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения: С оспореното пред настоящата инстанция решение Административен съд Търговище е отхвърлил като неоснователна жалбата на настоящия касационен жалбоподател против решение N Рш-ДОИ-29 от 30.12.2013 на зам.-кмета на община Търговище, с което по негово заявление от 18.11.2013 г. му е предоставен частичен достъп до обществена информация във връзка с искането да му се предостави на хартиен носител копие от договор за продажба на терен по реда на чл. 49 от НПУРОИ N Д-01-136 от 8.05.2002 г. със страни: продавач - община Търговище и купувач - "Агродимекс" ООД. За да постанови този правен резултат, административният съд е приел, че Красимир Русев със заявление от 18.11.2013 г. до кмета на община Търговище е поискал предоставянето на следната информация: "Копие от договора за продажба на прилежащ терен N Д-01-136 от 8.05.2002 г. за сумата от 44 630 лв. по реда на чл. 49 от НПУРОИ", като информацията е поискана под формата на копие на хартиен носител. По повод на изпратено до молителя от страна на административния орган указание да уточни исканата от него информация, Русев с писмо от 5.12.2013 г. предоставя допълнително описание към подаденото от него заявление, в което по същество потвърждава, че иска копие от горния договор. На 12.12.2013 г. зам.-кметът на община Търговище е поискал на основание чл. 31, ал. 2 от ЗДОИ изрично писмено съгласие от "Агродимекс" ООД за предоставяне на копие от договора, по който дружеството е страна, като с писмо от 20.12.2013 г. същото е възразило копие от договора да бъде предоставено на лицето, тъй като документът бил с частно-правен характер. С решение N Рш-ДОИ-29 от 30.12.2013 зам.-кметът на община Търговище е предоставил на Красимир Русев частичен достъп до информация, а именно - номер и дата на договора; страните по договора - продавач - община Търговище и купувач - "Агродимекс" ООД; продажна цена на терена - 44 630 лв., внесена с платежно нареждане от 29.04.2002 г.; правно основание на договора - чл. 49 от НПУРОИ; обект - терен с площ от 3 915 кв. м., за което решение заявителят е уведомен. За да отхвърли жалбата срещу процесното решение, административният съд е приел, че заявлението на Русев няма всички необходими реквизити съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗДОИ. Съдът е изтъкнал, че липсва описание на исканата информация, тъй като по реда на ЗДОИ се иска предоставяне на достъп до информация, а не до документи. Решаващият състав е изложил съображения, че правилно от страна на задължения субект при условията на чл. 31, ал. 4 от ЗДОИ е предоставена частична информация относно основни параметри на сключения договор. Наред с това, съдът е приел за неоснователно позоваването на надделяващ обществен интерес, която хипотеза е приложима само по отношение на информация, която по своята същност е обществена. Мотивиран по този начин, съдът е постановил решението си. Оспореният съдебен акт е неправилен. На първо място, несъответен на материалния закон е изводът на административния съд, че по реда на ЗДОИ се изисква и предоставя достъп до информация, а не до документи. Видно от разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗДОИ информацията по ал. 1 е обществена, независимо от вида на нейния материален носител. Т.е. самият закон поставя знак на равенство между информацията, съдържаща се в даден документ, и самия документ като неин материален носител. Искането на копие от документ е равносилно на искане за достъп до съдържащата се в него информация. Дали се иска конкретният материален носител на информацията или се иска описателно самата информация, е ирелевантно за дължимостта й. Наред с това, по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗДОИ "материален носител на обществена информация" е текст, какъвто несъмнено се съдържа в един договор. Материалният носител на информацията, в случая съответният документ, не е нещо, което се иска заради неговия материален субстрат, а заради информацията, която съдържа. Като се има предвид изложеното по-горе, незаконосъобразно административният съд е приел, че заявлението на Красимир Русев няма необходимите реквизити съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗДОИ. Напротив, заявлението за достъп до информация е редовно от формална страна, като в съответствие с чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗДОИ молителят е посочил предпочитаната форма за предоставяне му. На следващо място, несъответен на материалния закон е изводът на Административен съд Търговище, че правилно административният орган е отказал да предостави на заявителя Красимир Русев процесния договор за продажба на прилежащ терен от 8.05.2002 г., сключен между община Търговище и ответника по делото - "Агродимекс" ООД, като се е позовал на чл. 31, ал. 4 от ЗДОИ. Действително, цитираната в преходното изречение разпоредба предвижда предоставянето на информацията в зависимост от съгласието на трети лица, но също така в специалния закон са предвидени хипотези, в които такова съгласие не е нужно. Съгласно чл. 31, ал. 5, предл. второ от ЗДОИ не е необходимо съгласието на трето лице, когато е налице надделяващ обществен интерес от разкриване на исканата информация. Именно на надделяващ обществен интерес се позовава молителят в заявлението си, и незаконосъобразно зам.-кметът на община Търговище е приел, че такъв не е налице, тъй като "Агродимекс" ООД "не е задължен субект по смисъла на ЗДОИ и отнасящата се до него информация е загубила обществения си характер след прехвърляне на собствеността". Настоящият състав на Върховния административен съд не споделя този извод на административния орган. С разпоредбата на § 1, т. 5, б. "е" от ДР на ЗДОИ е въведена презумпцията, че надделяващ обществен интерес е налице, когато информацията е свързана със страните, подизпълнителите, предмета, цената, правата и задълженията, условията, сроковете, санкциите, определени в договори, по които едната страна е задължен субект по чл. 3. Настоящият случай е именно такъв, тъй като страна по договора е общината, която е задължен субект по ЗДОИ, а отказаната информация е именно договорът за покупко-продажба и по-специално клаузите в него, уреждащи поетите задължения от страна на дружеството-купувач на терена - "Агродимекс" ООД. От страна на ответника в първоинстанционното производство не са ангажирани доказателства, с които да се обори законовата презумпция по § 1, т. 5, б. "е" от ДР на ЗДОИ и като е приел противното административният съд е постановил решение в нарушение на материалния закон. В случая действително е налице надделяващ обществен интерес от разкриване на исканата информация, от което следва, че зам. -кметът на община Търговище не е имал законово основание да откаже предоставянето на копие от договора за продажба на прилежащ терен N Д-01-136 от 8.05.2002 г. Решението на административния съд като незаконосъобразно следва да се отмени и като се пререши спорът по същество, следва да се отмени решение N Рш-ДОИ-29 от 30.12.2013 на зам.-кмета на община Търговище. Преписката по заявлението от 18.11.2013 г., подадено от Красимир Димитров Русев, следва да се върне на административния орган за ново произнасяне, като се предостави исканата информация. При този изход на спора, основателно е искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски за двете инстанции, като община Търговище следва да се осъди да заплати на Красимир Русев разноски в размер на общо 950 лв. за адвокатско възнаграждение, от което 450 лв. - пред първоинстанционния съд и 500 лв. - пред касационната инстанция, съгласно представени договори за правна защита и съдействие (л. 34 от делото пред Административен съд Търговище и л. 22 от делото пред Върховния административен съд). От ответника по касационната жалба - община Търговище не е направено възражение за прекомерност на разноските, поради което съдът не може служебно да ги намали, съобразно правната и фактическа сложност на спора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,