Решение № 16159 от 29.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9488/2009 г.

Решение № 16159 от 29.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9488/2009 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Александър Стоичков Лазаров, в качеството му на управител на "Експрес инженеринг" ООД, от съд. адрес гр. София ул. "Марко Балабанов" № 4а, чрез адв. Михаил Бояджиев, срещу решение № 561 от 3.04.2009 г. по адм. дело № 2318 по описа за 2008 г. на административния съд - Варна. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния си представител юрисконсулт Мария Колева. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е частично основателна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд е бил АПВ № 800645 от 29.05.2008 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Търговище, постановен в производство по чл. 129 от ДОПК, във връзка със справка-декларация по ЗДДС вх. № 2500-0919600 от 14.05.2008 г. С него след извършена проверка на декларираните данни по СД за ДДС на дружеството е установено, че на основание чл. 92, ал. 1, т. 1 от ЗДДС декларираната за възстановяване сума, представляваща ДДС в размер на 223 910.16 лв., подлежи на прихващане, понеже са установени изискуеми и неплатени задължения за данъци и за осигурителни осигурителни вноски. С акта е осъществено прихващане със сума в същия размер, дължима по РА № 2500200 от 1.10.2007 г., главница и лихви; по РА № 250800054 от 7.05.2008 г., главница и лихви за задължения за ДДС и за корпоративен данък. В акта са изброени конкретно изискуемите и неплатени задължения, които произтичат освен от посочените актове, но и от декларации по ЗДДФЛ и по ЗКПО, за ДДС по текущи справки-декларации по ЗДДС и от глоба, наложена с наказателно постановление. По административен ред актът е обжалван, като с решение № 425-А от 14.08.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна е оставен в сила. В мотивите на обжалваното съдебно решение подробно е обсъдена фактическата страна по спора. Съдът е изложил правни изводи с преценка за законосъобразност на обжалвания АПВ. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно. По делото е било спорно само обстоятелството дали може да се извърши прихващане със задължения по РА, който не е влязъл в сила и конкретно този от 7.05.2008 г. Съдът е обсъдил общата разпоредба на чл. 128, ал. 1 от ДОПК, съгласно която недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите. Освен това в ЗДДС е предвидена специална норма за прихващане, приспадане или възстановяване на деклариран "ДДС за възстановяване", която урежда поредност на възстановяването, а именно прихващане на данъка за възстановяване, съответно приспадане или възстановяване. Съгласно чл. 92, ал. 1, т. 1 от ЗДДС данъкът за възстановяване по чл. 88, ал. 3 от ЗДДС се прихваща, приспада или възстановява, както следва: при наличие на други изискуеми и неизплатени данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски, събирани от Националната агенция за приходите, възникнали до датата на подаване на справка-декларацията, органът по приходите прихваща тези задължения с посочения в справка-декларацията данък за възстановяване; за остатъка, ако има такъв, се прилага редът по т. 2. В процесния спор се установява, че са налице изискуеми неплатени задължения за данъци. Обстоятелството, че цитираният РА не е влязъл в сила не рефлектира върху законосъобразността на АПВ. Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от ДОПК, установеното с ревизионния акт задължение подлежи на доброволно плащане в 14-дневен срок от връчването на акта, а съгласно ал. 2, след изтичането на срока по ал. 1 ревизионният акт подлежи на принудително изпълнение, освен ако изпълнението е спряно по реда на този кодекс. Предвид обстоятелството, че вземането става изискуемо, поради настъпването на падежа на задължението, се налага изводът, че изискуемостта на публичното вземане по РА настъпва по силата на закона, а именно след изтичане на 14-дневния срок за доброволно изпълнение, считано от датата на връчване на акта. Изпълнението на акта не е спряно по реда на ДОПК. Неоснователен е касационният довод за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон. Фактът на обжалване по съдебен ред на РА № 02-00-1091/24.09.2007 г. не води до липса на изискуемост на вземането, освен по изложените съображения, както и с оглед на разпоредбата на чл. 209, ал. 2, т. 1 от ДОПК, според която принудително изпълнение се предприема въз основа на ревизионен акт, независимо дали е обжалван, което е в изпълнение на разпоредбата на чл. 157, ал. 1 от ДОПК, съгласно която обжалването на ревизионния акт пред съда не спира неговото изпълнение Налице е изпълнение на публично задължение по смисъла на чл. 162, ал. 2 от ДОПК, на основание чл. 92, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 168, ал. 2 от ДОПК чрез прихващане. Касационното възражение, че изискуемите задължения не са валидно установени не следва да бъде обсъждано, понеже същото е относимо към законосъобразността на двата РА, които са определили по основание и размер дължимите и неплатени задължения, като за последното обстоятелство не са ангажирани доказателства. Възражението, че няма изискуемост на задълженията е неоснователно по изложените съображения. По повод възражението, че след като единият РА е обжалван е следвало да бъде спряно административното производство, то това е от компетентността на съответния административен орган при наличие на законово определените предпоставки по ДОПК и искане от страна на ревизираното лице по чл. 34, ал. 1, т. 4 от ДОПК. По повод възражението за спиране изпълнението на същия РА по реда на чл. 157 от ДОПК в съдебното производство следва да се има предвид, че не са ангажирани доказателства в тази насока. По делото има данни за отказ да бъде спряно изпълнението на обжалвания АПВ. Неотносимо е към спора е обстоятелството относно установяване реалността на доставките, по които начисленият ДДС подлежи на възстановяване, понеже това е предмет на издадения РА, а искането за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза в касационното производство е недопустимо, с оглед на чл. 219, ал. 1 от АПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. По повод присъдените в първоинстанционното производство съдебни разноски, настоящият съдебен състав намира, че е налице прекомерност на същите, поради което на основание чл. 161, ал. 2 от ДОПК, във връзка с чл. 8, чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (изм., ДВ, бр. 2/2009 г.), те следва да бъдат определени в размер на 150.00 лв., в какъвто смисъл е и съдебната практика при тази категория дела. По повод искането за присъждане на съдебни разноски на ответната страна по касационната жалба, то същото е неоснователно, което се определя от тълкуването на съдържанието на чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК, понеже такива вече са присъдени в първоинстанционното производство. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение