Решение № 1993 от 12.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9586/2008 г.

Решение № 1993 от 12.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9586/2008 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Митко Георгиев Харакчиев, чрез процесуалния представител адвокат Петър Даскалов, против решение по адм. дело № 11/2008 г. по описа на Административен съд гр. Стара Загора. В жалбата са наведени доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че доказателствата за претърпени неимуществени вреди са тълкувани превратно и оттук погрешният извод за недоказаност настъпването на неимуществените вреди. Иска отмяна на съдебния акт и уважаване на исковете. Ответната страна - Министерство на правосъдието, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Иванова, оспорва жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима. Разгледани по същество е неоснователна, по следните съображения: Първоинстанционният съд е сезиран с обективно съединени искове за обезщетение за причинени неимуществени вреди, в размер общо на четири лева, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. За да постанови решението си, съдът е приел за установено, че ищецът изтърпява наложено му наказание "доживотен затвор без замяна" в Затвора Стара Загора, при усилено строг режим. Настанен е във II г - група, наброяваща 10 - 12 човека. С оглед режима - затворниците от тази група престоявали 23 часа от денонощието "под ключ", с 1 час в денонощието престой на открито. Въз основа на законови разпоредби, съдържащи се в Закон за изпълнение на наказанията (ЗИН) и правилника за прилагането му- е направен изводът, че лишените от свобода имат право да получават и четат вестници, като въз основа на събраните в процеса доказателства - е установено, че Харакчиев е бил лишен от това право. Доколкото обаче, ищецът не е доказал, че действия, респективно бездействия на административен орган или длъжностни лица са довели до нарушаване правото на информираност и, че същото е причина за настъпване на вредите, за които се претендира обезщетението - съдът е отхвърлил исковете, като недоказани. Решението е правилно. Анализът на събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства (свид. Нанчев и Колев)- не формира извод за доказаност, че затворника Харакчиев е претърпял, през соченият исков период, неимуществени вреди, намиращи израз във "формиране на негативно поведение и навици, изпадане в тежка форма на депресия- с редуване на пристъпи на гняв, преминаващ в ридание и плач" и, че същите са пряка последица от бездействието на длъжностни лица - да осигуряват ежедневно на ищеца - прочитането на вестник. И след като не се установява пряко увреждане у Харакчиев дължащо се на липсата на вестници, то правилно искът за обезщетяване на вреди е отхвърлен. Предвид изложеното, касационната жалба е неоснователна, поради което следва да се остави в сила обжалваното решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,