Решение № 1919 от 15.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10720/2020 г.

Решение № 1919 от 15.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10720/2020 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. Калистратов - директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град София против решение № 4677/20.08.2020 г. на Административен съд – София град, постановено по адм. дело № 6058/2019 г., с което е отменен ревизионен акт № Р-22220418001985-091-001/05.11.2018 г. на органи по приходите при ТД на НАП в оспорената част.

Посочени са касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложени съображения, касаторът счита, че не е доказано реалното осъществяване на фактурираните услуги – изработка на метална рамка, печат на плакати, флаери, хоругви, винили от процесните доставчици "СТАРТКОП" ЕООД, "ЕСК ПРОЕКТ" ЕООД, "Р. А. ПРОЕКТ" ЕООД, "АЛАМАК КОМ" ЕООД, "ХОЛИВУД 2015" ЕООД и "ДЕМИСТ" ЕООД.

Искането е за отмяна на решението. Претендира разноски.

Ответникът – Юнивърсъл Адвертайзинг ЕООД, чрез адвокат Шарапов оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила първоинстанционното решение. Оспорва претендираното от касационния жалбоподател юрисконсултско възнаграждение по размер.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на първо отделение като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

С оспорения ревизионен акт на "Юнивърсъл Адвертайзинг" ЕООД на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 71 431. 93 лева и съответните лихви в размер на 13 773. 20 лева както следва:

• в размер на 13 728. 32 лева, по фактури, издадени от "АЛАМАК КОМ" ЕООД за данъчни периоди м. 09-м. 12.2015 г. и м. 03.2016 г.

• в размер на 1 440 лева по фактура, издадено от "СТАРТКОП" ЕООД за д. п. м. 01.2016 г.

• в размер на 34025. 80 лева по фактури, издадени от "Р. А. ПРОЕКТ" ЕООД, за данъчни периоди от м. 04.2016 г. – м. 04.2017 г.

• в размер на 16 209. 81 лева по фактури, издадени от "ЕСК ПРОЕКТ" ЕООД за данъчни периоди м. 05 – м. 09.2017 г.

• в размер на 2 300 лева по фактури, издадени от ДЕМИСТ" ЕООД за данъчен период м. 10.2017 г.

• в размер на 3 278 лева по фактури, издадени от "ХОЛИВУД 2015" ЕООД за данъчен период м. 12.2017 г.

Предмет на доставката по фактурата, издадена от "СТАРТКОП" ЕООД с изработка на метална рекламна конструкция - 100 бр., а на фактурите, издадени от останалите доставчици – печат на плакати, флаери и хоругви.

С обжалваното съдебно решение, административният съд е отменил ревизионния акт. За да постанови този резултат съдът е приел, че ангажираните по делото доказателства установяват осъществяването на спорните доставки. От органите по приходите не е установено наличието на обективни данни, че получателят е знаел или е следвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане е част от данъчна измама, поради което отказът на правото на приспадане е незаконосъобразен. В мотивите на решението е възпроизведена таблица, съставена при изготвяне на съдебно – счетоводната експертиза, от която съдът е приел, че доставките са извършвани въз основа на сключен договор с всеки от доставчиците. Договорите, според съда, отговарят на установената в чл. 9 от ЗЗД свобода на договаряне. От приетото заключение на съдебно – счетоводната експертиза е установена документална обоснованост на всяка от издадените фактури, посредством проследяване механизма на доставките чрез съпоставяне на наличните по делото приемо – предавателни протоколи и договори по конкретните фактури. От допълнителното заключение на съдебно – счетоводната експертиза е приел за установено плащането по фактурите и последващата реализация на стоките и услугите към клиенти на жалбоподателя.

По тези съображения и с позоваване на решението на Съда на ЕС по дело С-18/13, съдът е обосновал краен извод, че правото на данъчен кредит не може да бъде отказано единствено по съображения за липса на кадрова и техническа обезпеченост на доставчиците, без да са установени обективни данни за участие на получателя в данъчна измама и е незаконосъобразен.

Решението е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Обжалваният съдебен акт не отговаря на изискванията за мотиви съгласно чл. 172а, ал. 2 АПК. Таблицата, копирана на 14 страници от решението не представлява мотиви на съдебния акт по смисъла на цитираната норма. Съгласно чл. 220 АПК преценката за приложението на материалния закон от касационната инстанция се основава на фактическите установявания на първоинстанционния съд. В обжалваното решение напрактика липсват установявания по фактите от съдържанието на фактурите, приемо – предавателните протоколи и договорите, подписани между ревизираното дружеството и неговите доставчици. Таблицата, въз основа на която първоинстанционният съд е изградил изводите си за реално осъществяване на доставките е непълна и нечетлива. При съпоставка със съдебно – счетоводната експертиза се установява, че това е част от таблица 1, изготвена от вещото лице П. Кавръкова.

Освен тази таблица липсват други фактически установявания от съдържанието на събраните по делото писмени доказателства и по-конкретно на представените приемо – предавателни протоколи, които да послужат за преценка на правните изводи на съда, че осъществяването на доставките на услуги по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗДДС е доказано. Съдът е коментирал наличието на сключени договори във връзка с издадените фактури, но релевантно за изискуемостта на ДДС и възникването на правото на приспадане на данъка, е тяхното изпълнение. Това е така, защото данъчното събитие по доставки на услуги, настъпва към момента на извършването им – чл. 25, ал. 2 ЗДДС. Това обстоятелство поражда изискуемост на ДДС съгласно чл. 25, ал. 1, т. 6 ЗДДС и възникване на правото на данъчен кредит за получателя по доставката съгласно чл. 68, ал. 2 ЗДДС. По тези релевантни факти в решението липсват мотиви.

Допуснатото нарушение на процесуалните правила е съществено, тъй като препятства проверката за спазване на материалния закон съгласно чл. 218 АПК.

Констатациите на вещото лице във връзка с последващите доставки и връзката им с предмета на процесните фактури се основават единствено на представената по делото справка от "Юнивърсъл Адвъртайзинг" ЕООД (л. 146), която е възпроизведена в експертизата. Вещото лице не е извършило проверка в счетоводството на ревизираното дружество по този въпрос. Експертното заключение не е обсъдено от съда съгласно чл. 202 ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК с оглед на останалите доказателства по делото. Съдът не е обсъдил описанието на доставките във фактурите, описанието на предаденото и приетото според приемо – предавателните протоколи и данните от справката за предмета на последващите доставки. Не са изложени мотиви отговаря ли описанието на стопанските операции във фактурите на изискванията за съдържание на данъчния документ по чл. 226, пар. 6 от Директива 2006/112 във връзкас естеството на предоставените услуги. Част от представените по делото приемо – предавателни протоколи документират наем на рекламни съоръжения, като част общата стойност на предаденото/приетото, докато фактурите документират само услуги по печат на същата обща стойност. При постановяване на обжалваното решение съдът не е коментирал това обстоятелство, тъй като изобщо не е обсъждал съдържанието на събраните писмени доказателства.

Плащането по фактурите не е част от фактическия състав по възникване на правото на данъчен кредит и само по себе си не е основание да се приеме, че доставките на услуги са извършени.

Принципно правилно е прието, че липсата на кадрова и техническа обезпеченост на доставчиците не е самостоятелно основание за отказ на правото на приспадане, без от органите по приходите да е установено въз основа на обективни данни, че ревизираното дружество – получател е знаело или е следвало да знае, че процесните доставки са част от данъчна измама. Последното обстоятелство е останало неизяснено по делото.

Предвид допуснатите съществени нарушения на съдопроизводствените правила, принципно вярното позоваване на решението на Съда на ЕС по дело С-18/13 не променя изводите за неправилност на решението.

Решението следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

При новото разглеждане на делото съдът на основание чл. 171, ал. 4 АПК следва да даде указания на "Юнивърсъл Адвертайзинг" ЕООД да сочи доказателства за получаване на конкретен резултат от услугите, предмет на спорните фактури, както и да назначи повторна съдебно – счетоводна експертиза при условията на чл. 201 ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, която след проверка на място в търговската и счетоводна документация на дружеството да даде отговор на въпроса "Получените при доставките стоки т. е. резултатът от процесните услуги използван ли е за последващи доставки в търговската дейност на ревизираното дружество"

На директора на дирекция ОДОП – София следва да се укаже, че носи доказателствената тежест за установяване на обективните данни, че ревизираното дружеството е знаело или е следвало да знае, че сделките, от които претендира правото си на приспадане на ДДС са част от данъчна измама.

След изясняване на горните обстоятелства, съдът следва да прецени законосъобразността на оспорения ревизионен акт в съответствие с чл. 160, ал. 2 ДОПК, като изложи мотиви установяват ли събраните по делото доказателства релевантните факти на изработка на метална рекламна конструкция от СТАРТКОП" ЕООД и печат на конкретни по вид и съдържание плакати, флаери и хоругви от останалите доставчици. Налице ли е връзка между предмета на спорните фактури и приемо – предавателни протоколи с предмета на конкретни последващи доставки, извършени от ревизираното лице.

При този изход на спора, следва да се отмени решението и в частта за разноските. Съгласно чл. 226, ал. 3 АПК по разноските за настоящото производство следва да се произнесе първоинстанционният съд.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,