Решение № 14543 от 30.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7773/2010 г.

Решение № 14543 от 30.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7773/2010 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по подадената от Тодор Зографов Москов от гр. София касационна жалба срещу решение № 84 от 14.04.2010 г. на Административен съд - Добрич, постановено по адм. д. № 574/2009 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Акт за установяване на публични общински вземания № 988 от 25.08.2009 г., издаден от кмета на Община Добрич, озаглавен "Заповед за установяване на публични общински вземания". В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, тъй като е необосновано и е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Неправилно са определени разноските. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени обжалваният акт, както и да се присъдят разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - кметът на община Добрич - не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Добрич е бил Акт за установяване на публично общинско вземане № 988 от 25.08.2009, издаден от кмета на Община Добрич, с който на Тодор Зографов Москов от гр. София е установено задължение за такса битови отпадъци за периода 01.12.2005 г. - 30.06.2009 г. в общ размер 2429.68 лв. и лихви за просрочие в размер на 598.56 лв. За да отхвърли жалбата на Москов и да потвърди оспорения акт, съдът е изложил следните съображения: Оспореният АУПОВ е издаден от компетентен орган съобразно изискванията на чл. 9б, ал. 2 от ЗМДТ. Издаденият акт за частна общинска собственост № 920 от 06.11.98 г., приложен по делото, установява наличието на сметище, от което следва, че услугата по обезвреждане на битови отпадъци в депо е предоставена. Издадени са заповеди за определяне на районите за извършване на услугите по чл. 62 от ЗМДТ и решения на общинския съвет, с които е определена основата и размерът на таксата по видове услуги. Процесният имот попада в границите на районите, определени със заповедите на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 от закона. Жалбоподателят не твърди, че услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и услугата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване не са предоставяни. По делото не са събрани доказателства, установяващи противното. Жалбоподателят не е подал декларация за освобождаване от такса битови отпадъци. Така постановеното решение е правилно. Жалбоподателят е подал декларация вх. № 4278/09.12.2005 г. и декларация с вх. № 4279/09.12.05 г. по чл. 14 от ЗМДТ в качеството си на собственик по смисъла на чл. 11 от ЗМДТ, като е декларирал недвижими нежилищни имоти, находящи се в гр. Добрич на ул. "Цар Петър" № 2, вх. Б, които са отразени по партидни № № 4211087584001 и 4211087584002. В чл. 62 (Доп. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) от ЗМДТ е предвидено, че таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 в годишен размер за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план сметка за всяка дейност. Законът в ал. 2 на чл. 63 (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) изисква границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване да се определят със заповед на кмета на общината и да се обявяват публично до 30 октомври на предходната година. Според чл. 71, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗМДТ /ДВ, бр. 119/2002 г. в сила от 01.01.2004 г./, не се събира такса за: сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината; за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината и за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. В изпълнение изискванията на чл. 62 и чл. 66 от ЗМДТ размерът на таксата е определен за всяка услуга поотделно с решения на Общински съвет, които са приети като доказателства по делото. Със заповеди на кмета на общината на осн. чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ са определени границите на районите, в които е организирано сметосъбиране и сметоизвозване на територията на общината за всяка от процесните години, като имотът на жалбоподателя попада в тези граници. С оглед на изложеното, правилно е прието от съда, че с оглед събраните доказателства, в т. ч. план-сметка за разходите, е доказано извършването на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Жалбоподателят не твърди, че тези услуги не са предоставяни, а обстоятелството дали имотът се ползва или не, е ирелевантно по отношение на дължимостта на таксата. В жалбата се твърди, че задълженията са неправилно определени, но доказателства за това по делото не са събрани. Основно жалбоподателят е твърдял в своята жалба, че актът е нищожен, като издаден от некомпетентен орган, които твърдения са неоснователни. Разноските са правилно определени по реда на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - чл. 7, ал. 2, т. 2. С оглед на изложеното, решението на АС-Добрич, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение