Решение № 1456 от 29.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9919/2019 г.

Решение № 1456 от 29.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9919/2019 г., V о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационен протест на прокурор в Окръжна прокуратура – Благоевград против решение № 1558/12.7.2019 г. по адм. д. № 349/2019 г. по описа на Административен съд – Благоевград, в частта, с която е отхвърлен протест срещу чл. 42, ал. 1 и ал. 2 от Наредба за обществения ред и опазване на общинската собственост на територията на Община Гърмен. Излага доводи за неправилност на съдебния акт. Иска отмяна на първоинстанционното решение в протестираната му част. Ответникът Общински съвет – Гърмен не изразява становище по касационния протест. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационния протест. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационният протест е подаден в срока по чл. 211 от АПК, намира същия за допустим. Разгледан по същество е неоснователен по следните съображения: Производството по реда на чл. 185 и сл. от АПК е образувано пред АС - Благоевград по протест на прокурор в Окръжна прокуратура Благоевград за обявяване на нищожността и алтернативно за отмяната като незаконосъобразни на Глава VІІ - чл. 19 – чл. 24 вкл. и чл. 42 от Наредба за обществения ред и опазване на общинската собственост на територията на Община Гърмен. С оспорената част на решение № 1558/12.7.2019 г. по адм. д. № 349/2019 г. по описа на Административен съд – Благоевград, съдът е отхвърлил протеста на прокурора в частта му, с която са оспорени разпоредбите на чл. 42, ал. 1 и ал. 2 от Наредба за обществения ред и опазване на общинската собственост на територията на Община Гърмен. Първоинстанционният съд е приел, че чл. 42, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата са приети през 2004 г. и не са променяни, поради което не са налице нарушения на административнопроизводствените правила по чл. 146, т. 3 от АПК и че не е нарушен материалния закон. Мотивирал се е с разпоредбата на чл. 22, ал. 3 от ЗМСМА (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 69 от 2003 г.), съгласно която за нарушаване на наредбите могат да се предвидят наказания глоба в размер до 500 лв., а при повторно нарушение и временно лишаване от правото да се упражнява определена професия или дейност. Посочил е, че законът не поставя минимум на наказанието, а определя само максимално предвидения размер, надвишаването на който би довело до незаконосъобразност на разпоредбата, каквато в случая не е налице. Коментирал е, че обстоятелството, че в сегашната редакция – ал. 4 на чл. 22 от ЗМСМА максималният размер на глобата е завишен на 5000 лв., отново не води до незаконосъобразност на разпоредбата. Решението в оспорената му част е правилно и следва да се остави в сила. Оспореният чл. 42, ал. 1 и ал. 2 от Наредба за обществения ред и опазване на общинската собственост на територията на Община Гърмен, приета с решение № 58/11.9.2004 г. на Общински съвет – Гърмен гласи, че на нарушителите на тази Наредба се налага административно наказание – глоба до 200 лв. на основание чл. 22, ал. 2 от ЗМСМА, а при повторно нарушение се наказват с глоба от 200 до 500 лв. Първоинстанционният съд обосновано е приел, че текстът е постановен от компетентен орган, в предвидената писмена форма, при спазване на изискванията за кворум и начин на гласуване, и при спазване на административнопроизводствените правила. По отношение материалната законосъобразност на чл. 42, ал. 1 и ал. 2 от Наредба правилно съдът е приел, че протестът е неоснователен. Възможността общинските съвети да издават наредби, определящи състави на административни нарушения и съответстващи на тях наказания, е изрично предвидена в чл. 2, ал. 3 от Закона за административните нарушения и наказания, като изискването, което разпоредбата поставя е, че определените от общинските съвети административни наказания да съответстват с вида и размера на административните наказания по общата разпоредба на чл. 22, ал. 4 от ЗМСМА. Съгласно чл. 22, ал. 4 от ЗМСМА (действащата към момента редакция), за нарушаване на наредбите могат да се предвидят глоби в размер до 5000 лв., а за еднолични търговци и юридически лица - имуществени санкции в размер до 50 000 лв., а при повторно нарушение и временно лишаване от правото да се упражнява определена професия или дейност. Определеният с чл. 42, ал. 1 и ал. 2 от Наредба максимален размер на административните наказания са дефинирани в размери под установения с чл. 22, ал. 4 ЗМСМА праг, поради което не е налице твърдяното противоречие с нормативен акт от по-висока степен, както и правилно е установил първоинстанционният съд. Изразът, който законодателят използва е "могат да предвидят глоби до 5000 лв." Предвиждането е делегирано на общинските съвети с подзаконов нормативен акт и в случая е до 200 лв. И след като е под максимума, а не под минимума, не е налице материална незаконосъобразност. настоящата съдебна инстанция споделя правните изводи по реда на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК. При липса на касационни основания, постановеното от първоинстанционния съд решение, в оспорената част е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение