Решение № 4619 от 1.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1485/2011 г.

Решение № 4619 от 1.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1485/2011 г., IV о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Стефан Василев Бенчев от гр. Велико Търново, против Решение № 3623/12.11.2010 г. по адм. д. № 3178/2010 г. на Административен съд София град. Твърденията в касационната жалба са за неправилност на обжалваното решение като постановено в противоречие с разпоредбите на чл. 20а, ал. 2, т. 2, във връзка с ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските потребители (ЗПЗП) и чл. 5, т. 3 от Регламент (ЕО) № 1975/2006 г. на Комисията от 7 декември 2006 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 г. на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони, за кратко Регламент (ЕО) № 1975/2006 г. Прави се искане с касационната жалба да се отмени като неправилно обжалваното решение на АССГ и вместо него Върховния административен съд постанови решение по съществото на спора, с което прогласи нищожността на Заповед № 01-РД/1950/24.11.2009 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие"-Разплащателна агенция или алтернативно отмени като незаконосъобразна посочената заповед, като се върне преписката на административния орган за произнасяне по направеното искане. Ответника по делото ДФ "Земеделие" чрез процесуалният си представител в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна. В писмените си бележки в подкрепа на тази си теза излага подробни съображения. Прокурора при Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Според него, правилно решаващият състав е приел, че оспорваният административен акт е законосъобразен, предвид разпоредбите на чл. 5, Пар. 3 от Регламент ЕО 1975/2006 и чл. 288, Пар. 2 ДФЕС и чл. 21 от Нар. 9 от 2008 г. на МЗП. Обосновано според прокурора е посочено, че с цел формално да отговаря на изискванията за допустимост за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ касационният жалбоподател е подал заявлението като е заявил, че ще засади орехи в периода 20.04 - 08.05.2009 г., което е сторено при несъобразяване с приетите стандарти пролетно засаждане да се извършва до 15 април, в съответствие с научните изследвания с оглед максимална ефективност на прихващането. Изразил е съображения за неоснователност на доводите за липсата на компетентност на издателя на обжалвания административен акт, с оглед настъпили в по-късен етап обстоятелства. Според него, освобождаването на съответното лице от заеманата длъжност в последствие по изложените в касационната жалба причини, не се явява основание да се приеме, че произнасянето по време на заеманата длъжност не е валидно. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение на административния съд е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. По същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. Производството по адм. д. № 3178/2010 г. на Административен съд София-град е образувано по жалбата на Стефан Василев Бенчев, от Велико Търново, против Заповед № 01-РД/1950 от 24.11.2009 г. на Изпълнителния директор на ДФ"Земеделие"- Разплащателна агенция, с му е отказано финансирането по Заявление УИН 04/112/04684 от 21.04.2009 г. за подпомагане по Марка 112 - "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007 - 2013 г. на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони за 48 892 лв. по проекта. Мотивите за отказа в обжалваната заповед са били, че жалбоподателя с цел да отговори на изискванията по чл. 9, ал. 1, т. 8 и т. 9 и чл. 14а от Наредба № 9/3.04.2008 г., в заявлението си е посочил че ще засади орехи с площ от 6.72 дка в период от 20.04. до 08.05.2009 г. След посещение на място от представители на агенцията е установено, че орехите са засадени към 28. 04. 2009 г. Според становище на Министерство на земеделието и храните приложено по делото, периодите за засаждане на трайните насаждения са след 15 ноември, до началото на зимните студове и през пролетта от края на месец февруари до средата на месец април. Тъй като засаждането на ореховите насаждения е извършено след средата на месец април 2009 г., съобразно горното становище на МЗХ, административния орган с обжалваната заповед е приел, че заявителя изкуствено е създал условия необходими за получаване на плащане, с оглед получаването на предимство, в противоречие с целите на програмата за подпомагане, поради което и на основание чл. 5, § 3 от Регламент (ЕО) № 1975/2006 г. е отказал плащането по заявлението. В жалбата срещу заповедта жалбоподателя е твърдял, че липсват конкретни факти и обстоятелства от които да се установи, в какво се изразяват изкуствено създадените от него условия за получаване на плащане с предимство, в противоречие с целите на схемата. Изложил е съображения, че становището на МЗХ не е задължително и то не може да намери автоматично приложение на територията на цялата страна, тъй като липсват строго определени правила за засаждане на насажденията. Практиката в тази насока се диктува от конкретните агротехнически и климатични условия, които са различни за различните региони на страната, местонахождение на имота в който се извършват засажденията, конкретните климатични условия за момента и т. н. Твърдял е, че засаждането на ореховите насаждения е извършено в един ден на 20 април 2009 г., което е в съответствие със заявения от него в заявлението бизнес-план за текущата година период на засаждане- от 20.04.2009 г. до 08.05.2009 г. Срока за засаждане е определен от него при съобразяване с изискванията за регистрация по Наредба № 3 и изискванията за кандидатстване по Наредба № 9/2008 г. Твърдял е още, че на 28.04.2009 г. представители на РА са извършили проверка на място, при което са установени извършените от него работи по засаждане на ореховите насаждения върху заявената площ от 6.72 дка. При проверката, не е установено несъответствие между обявения в заявлението период на засаждане, както и това, че ореховите насаждения са прихванати и живи, липсват забележки за изпълнение на агротехническите мероприятия и несъответствие с климатичните условия. При тези обстоятелства в жалбата си е твърдял, че заповедта, не се основава на конкретни факти и обстоятелства, които да обосноват нейната законосъобразност, поради което е направил искане за отмяната й. С решението предмет на касационната жалба административния съд с оглед представените по делото писмени доказателства- писмо вх. № 01-0409/1957 от 3.07.2009 г. на Министерство на земеделието и храните, дирекция "Растениевъдство и животновъдство", писмо вх. № 01-0409/3617 от 21.11.2009 г. на заместник-министъра на земеделието и храните, в качеството му на Управляващ орган на Програмата за развитие на селските райони за 2007-2013 г., част от която е и марка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери", становище вх. № 01-0409/3617 от 11.11.2009 г. на Института по овощарство за приетите стандарти за най-благоприятно пролетно засаждане на трайни насаждения, назначената по делото агрономическа експертиза и извършената на 28.04.2009 г. проверка на място е приел, че жалбоподателя е засадил ореховите насаждения извън установените срокове, което е направил единствено с цел да подаде заявление в отворения прием на проекти по мярка 112 и получи плащане по нея. Според съда, всеки земеделски стопанин може да засади земеделски култури по всяко време на годината, но когато претендира да получи безвъзмездна финансова помощ, това следва да бъде извършено при съобразяване с най-благоприятните климатични условия за засаждане на насажденията. С оглед изложеното е приел за законосъобразен отказа на Разплащателната агенция за отказ за финансиране на подаденото заявление, поради наличие на изкуствено създадени условия необходими за получаване на плащането, което е в противоречие с целите на схемата за подпомагане. Приел е още, че земеделското стопанство на жалбоподателя, не е отговаряло на изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 8 и т. 9 от Наредба № 9/2008 г. По всички тези съображения с решението предмет на касационната жалба е отхвърлил като неоснователна жалбата на Стефан Бачев, против Заповед № 01-РД/1950 от 24.11.2009 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие"- Разплащателна агенция. Върховния административен съд намира за неоснователен довода на касационния жалбоподателя за неправилност на обжалваното решение поради противоречие на същото с разпоредбите на чл. 20а, ал. 2, т. 2, във връзка с ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските потребители (ЗПЗП). Конкретните твърдения в тази насока с касационната жалба са, че Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие"- Разплащателна агенция Калина Илиева към момента на издаване на обжалваната заповед не е отговаряла на условията за заемане на длъжността, поради което обжалваната заповед е издадена при липсата на компетентност и извън рамките на предоставените й от чл. 20а, ал. 2, т. 2, във връзка с ал. 1 от ЗПЗП правомощия. На това основание според касатора и процесуалният представител на ДФ "Земеделие" в производството пред административния съд е действал без надлежна представителна власт. Изложените по-горе твърдения на жалбоподателя са извън предмета на правния спор. Не е установено по надлежен ред изпълняващия длъжността Изпълнителен директор на ДФ" Земеделие" - Разплащателна агенция към момента на издаване на заповедта да не е отговарял на изискванията за заемане на същата. Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", който по силата на чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП е и Изпълнителен директор на Разплащателната агенция. Същия в съответствие с разпоредбата на чл. 18, ал. 3 от ЗПЗП се предлага за избор от управителния съвет на фонда от министъра на земеделието и храните след съгласуване с министър-председателя. По съдебен ред, не е установено незаконосъобразност или нищожност на изборът му, което обстоятелство прави неоснователно оплакването на касационния жалбоподател жалбоподателя за неправилност на обжалваното решение поради противоречие на същото с разпоредбите на чл. 20а, ал. 2, т. 2, във връзка с ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските потребители (ЗПЗП). Върховния административен съд намира за основателен обаче довода на касационния жалбоподател за постановяване на решението на административния съд в противоречие с разпоредбата на чл. 5, § 3 от Регламент (ЕО) № 1975/2006 г. С цитираната разпоредба от регламента е установена забрана за европейско финансиране от Разплащателната агенция на проекти на земеделски производители, за които е установено, че са предприели или извършили привидни (симулативни) действия, чрез които да получат необосновано предимство пред други земеделски производители по съответната схема или мярка с цел европейското финансиране на проекта, което финансиране не биха получили, при добросъвестно изпълнение на задълженията по проекта. Разпоредбата на чл. 5, § 3 от Регламента (ЕО) № 1975/2006 г. съдържа три комулативно дадени предпоставки: 1. жалбоподателя изкуствено, с оглед получаване на предимство да е създал условия, необходими за получаване на плащане по схемата за подпомагане; 2. това да е извършено в противоречие с целите на схемата за подпомагане, и 3. горните обстоятелства да са установени. В случая горните предпоставки не са били изследвани от административния съд и не са безспорно установени от него, за да обоснове той законосъобразност на отказа на това основание. Единственото основание на административния съд да отхвърли като неоснователна жалбата, срещу Заповед № 01-РД/1950 от 24.11.2009 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие"- Разплащателна агенция за отказ от европейско финансиране на проекта на жалбоподателя е, че ореховите насаждения върху заявения от него масив с площ от 6,72 дка са засадени след 15 април 2009 г. Изводите на административния съд в тази насока са в противоречие с цитираната по-горе разпоредба от Регламент (ЕО) № 1975/2006 г. и са необосновани. В мотивите си към решението съдът се е позовал предимно на представените по делото писмо вх. № 01-0409/1957 от 3.07.2009 г. на Министерство на земеделието и храните, дирекция "Растениевъдство и животновъдство", писмо вх. № 01-0409/3617 от 21.11.2009 г. на заместник-министъра на земеделието и храните, в качеството му на Управляващ орган на Програмата за развитие на селските райони за 2007 - 2013 г. Становище вх. № 01-0409/3617 от 11.11.2009 г. на Института по овощарство Пловдив има информативен характер относно есенното и пролетно засаждане на овощните насаждения, започващи от началото на ноември и продължаващи до края на месец март или средата на месец април следващата година, без да взема отношение към момента на засаждане на ореховите насаждения. Категоричен отговор на въпроса дали засаждането на ореховите насаждения следва да се извърши непременно до средата на месец април, т. е. до 15 април, не дава и назначената по делото агрономическа експертиза. На въпрос на жалбоподателя дали на практика има срокове за засаждане на овощните насаждения като дата или ден, отговора на експертизата е, че съществува Наредба на МЗХ, в която са указани сроковете за най-благоприятно засаждане на всички видове селскостопански култури, като по отношение на ореховите насаждения е посочил, че те не могат да се засаждат през друго време на годината, освен след 15 ноември до зимните студове и пролетта от края на месец февруари до 15 април. На въпрос на жалбоподателя дали има фиксиран срок за засаждане и ако в този срок не бъде извършено засаждане на ореховите насаждения, то на следващия ден след срока, като изрично е посочил 21 април, същите ще загинат или следва да бъдат бракувани експертизата е отговорила, че ако дърветата са засадени на 20 април, на 21 април не могат да умрат ако са били жизнени и не са били изсъхнали преди това и са засадени по установената технология. На въпрос № 5 на жалбоподателя, дали едновременно във всички географски точки на страната настъпват подходящи срокове за засаждане на ореховите насаждения и има ли разлика между планинските и равнинните условия, северните и южните части на България експертизата е отговорила, че сроковете за засаждане следва да са съобразени с климатичните условия и особености на районите в Северна и Южна България. От така дадените отговори от агрономическата експертиза, не може да се стигне до категоричност в извод за фаталност на срока при засаждане на ореховите насаждения. За всеки отделен случай той може да бъде обусловен от редица фактори каквито могат да бъдат конкретните метеорологични условия за сезона, дори и месеца, местоположение на терена, местонахождение на имота като териториален регион и др. такива. От друга страна свидетеля Митков е категоричен в показанията си пред съда, че засаждането на ореховите насаждения е извършено от трима човека, начело с него в рамките на един ден - 20.04.2009 г., че ореховите насаждения са били съхранявани при специални условия, че при засаждането същите са били живи и са се прихванали. Установява и обстоятелството, че осем дни след засаждането е извършена проверка от представители на комисия, която при проверката е установила, че ореховите насаждения са на място, че са живи и в добро състояние, без отклонения от нормалния статус. Констатациите на резултатите от извършената на 28.04.2009 г. проверка от комисията, не е спорен по делото. При така установеното по-горе, не може да се възприеме категоричността в извода на административния съд, че със засаждането на ореховите насаждения от жалбоподателя само 5 дни след препоръчителния за най-благоприятен срок за засаждане на насажденията е основание за отказ за финансиране поради наличие на обстоятелствата по чл. 5, § 3 от Регламент (ЕО) № 1975/2006 г. Не се споделят и изводите на съда за неоснователност на жалбата и поради обстоятелството, че през месец юли на 2009 г. част от ореховите насаждения са унищожени. Унищожаването, или по-скоро изкореняването на същите е станало по независещи от него причини поради навлизане на животни в района на насаждението, за което жалбоподателя е предприел своевременни мерки и е уведомил както Кмета на Община Дебелец, Началника на РПУ В. Търново и Областна Разплащателна агенция В. Търново, след което същия е предприел незабавни мерки по възстановяване на изкоренените орехови насаждения. Разпоредбата на чл. 5, § 3 от Регламент (ЕО) № 1975/2006 г. санкционира поведението на земеделския производител, което съзнателно е насочено към настъпване на обстоятелствата цитирани в разпоредбата- изкуствено създаване на условия за създаване на необосновано предимство с цел европейско финансиране на проекта по съответната схема или мярка. Разпоредбата не санкционира поведение на производителя, което не цели постигането на горните резултати а се дължи на случайно събитие или на други обстоятелства извън волята на производителя. Освен това, не без значение е и обстоятелството, че горните събития са настъпили няколко месеца след засаждане на ореховите насаждения. С оглед изложеното обжалваното решение се явява постановено в противоречие с изискванията на разпоредбата на чл. 5, § 3 от Регламент (ЕО) № 1975/2006 г. и е необосновано, което налага отмяната му. Тъй като обстоятелствата от фактическа страна са изяснени и делото не се нуждае от събирането на нови доказателства, Върховния административен съд следва да постанови решение по съществото на спора, с което отмени като незаконосъобразна Заповед № 01-РД/1950 от 24.11.2009 г. на Изпълнителния директор на ДФ"Земеделие"- Разплащателна агенция, с която на жалбоподателя е отказано финансирането по Заявление УИН 04/112/04684 от 21.04.2009 г. за подпомагане по Марка 112 - "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007 - 2013 г. на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, след което делото като преписка бъде върнато на административния орган с указания за изплащане на финансовата помощ при съобразяване с изискванията на разпоредбите на Глава четвърта от на Наредба № 9 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. на министъра на земеделието и храните и сключения между жалбоподателя и Разплащателната агенция договор. По делото се претендират съдебни разноски. Такива са били претендирани и в писмената защита в производството пред административния съд. С оглед резултата от съдебното производство и в съответствие с разпоредбата на чл. 143, ал. 4 от АПК такива следва да бъдат присъдени на жалбоподателя общо в размер на 700 лв., от които 175 лв. разноски в производството пред административния съд, представляващи платена от жалбоподателя държавна такса за подаване на жалбата в размер на 50 лв. възнаграждение на вещото лице в размер на 125 лв. и 525 лв. съдебни и деловодни разноски в производството пред Върховния административен съд, от които за адвокатско възнаграждение сумата 500 лв. и д. т. 25 лв. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 и чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд-четвърто отделение