Решение № 12989 от 31.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3661/2014 г.

Решение № 12989 от 31.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3661/2014 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на "Евъргрийн България" ООД, гр. София, срещу решение № 165 от 08.01.2014 г. по адм. д. № 11674/2012 г. на Административен съд София - град. Изложени са аргументи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон. Претендират се разноски и пред двете инстанции. Ответната страна - кметът на Столична община (СО), взима становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като прецени доказателствата по делото и становищата на страните, приема, че жалбата е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване акт, който е неблагоприятен за нея и в рамките на преклузивния срок по 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на спора пред първоинстанционния съд е бил ревизионен акт № 21-199 от 28.05.2012 г., издаден от инспектор по приходите в дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" ("ПАМДТ") при СО, потвърден с решение № РД-22-01-13/29.10.2012 г. на кмета на Столична община, в частта, с която на "Евъргрийн България" ООД са установените задължения за такса битови отпадъци (ТБО) в общ размер на 131 766,01 лв. за периода 01.01.2007 г. - 31.12.2012 г. С решение № 165 от 08.01.2014 г. по адм. д. № 11674/2012 г. на Административен съд София - град е отхвърлена жалбата на "Евъргрийн България" ООД. За да постанови този правен резултат решаващият съд е приел, че касаторът е притежава недвижим нежилищен имот - земя (УПИ I-5, 6, 7, 8, 9 от квартал 212, по плана на гр. София, местност "Западно направление", с площ 1632 кв. м.), находящ се в София, район "Възраждане", на ъгъла на бул. "Тодор Александров" и ул. "Отец Паисий". Процесният имот е деклариран с данъчна декларация по чл. 17, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) вх. № 030009/000352 от 23.11.2009 г. като земя с отчетна стойност в размер на 26 165 601,83 лв. и с данъчна декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх. № 030027002154 от 30.06.2010 г. В съдебния акт е посочено, че на база счетоводните данни, справки за дължими и внесени суми за ДНИ и ТБО за периода 2007 г. - 2011 г., представени от "Евъргрийн България" ООД, са установени следните задължения за процесния период: за 2010 г. - 49 060,50 лв.; - за 2011 г - 49 060,50 лв. Взети са предвид внесените от дружеството суми, като са определени следните суми за довнасяне: - за 2010 г. - 12 265,11 лв.; - за 2011 г - 49 060,50 лв. със съответните лихви или общо 61 325,61 лв. ДНИ и 5 400,79 лв. - лихви. Първоинстанционният съд е приел също така, че със заповед № РД-09-1542 от 29.10.2009 г. на кмета на СО, издадена на основание чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ за 2010 г. за район "Възраждане", имотът на "Евъргрийн България" ООД попада в границите на организираното сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци. Не се спори, че няма издадена заповед на кмета на СО за допускане на пряко договаряне с фирми, извършващи услугата по сметосъбиране и сметоизвозване за периода 01.01.2010 г. - 31.12.2011 г., на основание чл. 24, ал. 1 и ал. З от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги предоставяни от Столична община (НОАМТЦУПСО). Решаващият съд посочва в съдебния акт, че за процесния период са подадени декларации по чл. 23, ал. 1 от НОАМТЦУПСО от "Евъргрийн България" ООД вх. № 32700-1517 от 24.11.2009 г. и вх. № 2600-3121/29.11.2010 г. за вида и броя на съдовете за съхраняване на битови отпадъци, които ще се ползват през годината. Съгласно посочените декларации за недвижимия имот се определят общ брой съдове 1 (един) с вместимост 1100 л., при честота 1 (един) път седмично. В производството пред Административен съд София - град са приети и доказателства относно реалното предоставяне на услугите през обсъжданите периоди - направени и изплатени разходи от бюджета на СО за същата услугите по чл. 62, ал. 1 от ЗМДТ за район Възраждане в полза на "Титан София Център" ДЗЗД и "АЕС-Х" ООД - фактури, ежедневни и обобщени констативни протоколи, месечни актове за установяване на извършените и подлежащи на заплащане видове работи, извлечения от банкова сметка. Първоинстанционният съд е приел за доказано от ответника реалното предоставяне на услугите по сметоизвозване, събиране и транспортиране на битови отпадъци, по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Реалното предоставяне на услугата по обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци се установява и от представените от ответника писмени доказателства относно извършени и разплатени от бюджета на Столична община разходи за същите услуги за 2010 г. и 2011 г. - извлечения от текуща банкова сметка, предоставени от главния счетоводител на СО и директора на Дирекция "Финанси" - СО. Предвид изложеното и оглед приложимостта на критерия за определяне на процесната такса, решаващият съд е приел, че по отношение на процесния имот на "Евъргрийн България" ООД се предоставят услугите по чл. 62 от ЗМДТ, за които се дължи заплащане на таксата, определена по реда на чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ и не се установяват основания по чл. 71 от ЗМДТ за незаплащане на ТБО. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се заплаща такса, размерът на която се определя по реда на чл. 66 от ЗМДТ, за всяка услуга поотделно-сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности. В случая ответникът - кметът на СО е представил съответните решения на Столичен общински съвет по чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ относно определяне размера на ТБО за съответните години: решение № 765/17.12.2009 г. и решение № 33/27.01.2011 г. Касаторът е подал декларации по чл. 23, ал. 1 от НОАМТЦУПСО за вида и броя на съдовете за съхраняване на битови отпадъци, които ще се ползват през съответните години, като съгласно тези декларации за имота се определят общ брой съдове 1 (един) съвместимост 1100 л., при честота 1 (един) път седмично. Правилно първоинстанционният съд е приел, че за нежилищния недвижим имот на "Евъргрийн България" ООД, размерът на такса битови отпадъци, съгласно решение № 765 от 17.12.2009 г. на Столичен общински съвет за 2010 г. и решение № 33 от 27.01.2011 г. на Столичен общински съвет за 2011 г., за нежилищни имоти на предприятия на територията на район "Възраждане", на основание чл. 23, ал. З и ал. 4 от НОАМТЦУПСО е определен размер от 1 300,00 лв. + (4,2 промила - за 2010 г. и 3,5 промила - за 2011 г.) върху отчетната стойност на недвижимия имот. Предвид отчетната стойност на имота и посочените по-горе релевантни факти и обстоятелства, правилен е изводът на Административен съд София - град, че органите по приходите законосъобразно са установили задължения за ТБО за процесния период. При определяне на дължмите такси, органите по приходите са взели предвид внесените от "Евъргрийн България" ООД суми, като са определени суми за довнасяне за 2010 г. и 2011 г. Основният аргумент в касационната жалба (релевиран и пред първоинстанционния съд) е, че имотът не е застроен, в него не се извършва дейност и не се генерират отпадъци. Както правилно приема Административен съд София - град, в случая имотът е деклариран от "Евъргрийн България" ООД в декларация по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ като нежилищен имот (земя) с предназначение - за строителство и задълженията му са определени на базата на декларираните от него обстоятелства. Досежно ползването на имота касаторът не се е възползвал от възможността по чл. 27, ал. 2 от НОАМТЦУСО да подаде декларация по образец (Декларация № 2) за това обстоятелство в отделите "Местни данъци и такси" на дирекция "ПАМДТ" по местонахождение на имота в срок от 1 ноември до 31 декември на предходната година. Нещо повече, подадени са декларации по чл. 23, ал. 1 от НОАМТЦУПСО за вида и броя на съдовете за съхраняване на битови отпадъци, които ще се ползват през годината, като съгласно тези декларации за имота се определят общ брой съдове 1 (един) с вместимост 1100 л., при честота 1 (един) път седмично. Именно въз основа на така подадените декларации е определено и задължението на дружеството за ТБО. Неупражняването на правата по чл. 27, ал. 2 от НОАМТЦУСО, респ. упражняването на правата по чл. 23, ал. 1 от НОАМТЦУСО с оглед ползването на съдове за отпадъци за процесните периоди е довело до определяне на задълженията на "Евъргрийн България" ООД в размерите по ревизионния акт и до липсата на правни възможности за намаляването им в предлаганата с касационната жалба посока. Неоснователни са възраженията на касатора за наличие на основанията по чл. 71, т. 1 и т. 3 от ЗМДТ поради неползване на имота и липсата на генериране на отпадъци. Имотът (УПИ I-5, 6, 7, 8, 9 от квартал 212, по плана на гр. София, местност "Западно направление", с площ 1632 кв. м.) попада в границите на организирано сметосъбиране и сметоизвозване, предоставяна е услуга по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и е изградено депо за обезвреждане на отпадъци. С оглед на изложеното доводите на касатора за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон са неоснователни. Съдът правилно е тълкувал и приложил материалния закон. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 АПК служебно проверка на валидността и допустимостта на съдебното решение съдът констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и като правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода от обжалването, направеното от ответника искане и на основание чл. 161 Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във вр. с чл. 4, ал. 1 ЗМДТ съдът следва да осъди "Евъргрийн България" ООД да заплати на Столична община, юридическото лице, в чиято структура се намира органът - ответник, направените разноски пред двете съдебни инстанции. Същите, видно от представените от ответника доказателства - фактура № 322 и извлечение от сметка, са в размер на 2 520, 00 лв. адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,