Решение № 156 от 9.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7867/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл.160, ал.7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба подадена от директора на дирекция ОДОП гр.София, срещу решение 10225 от 28.06.2024 г. постановено по адм.д.3975 по описа на Административен съд София град за 2022 г. С атакуваното решение по жалба на Суис Ауто ЕООД е отменен ревизионен акт Р-22002220005282-091-001 от 22.07.2021 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, изменен и потвърден с решение 1810/29.11.2021 г. на директора на дирекция ОДОП гр.София, по отношение на следните задължения: по ЗДДС в общ размер на 54 465.91 лв. главница и лихви в размер на 27 269.60 лв. и корпоративен данък за 2016 г. в размер на 1991.28 лв. главница и лихви в размер на 870.70 лв. Касаторът поддържа твърдение, че съдебният акт е неправилен и подлежи на отмяна, като са налице всички касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Основното оплакване в касационната жалба е свързано с това, че в постановеното решение не са обсъдени приложените доказателства, изслушаните основана и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза и събраните гласни доказателства. Конкретни пороци на съдебния акт не са формулирани, но е посочено, че неправилно е постановена отмяна на ревизионния акт. Касаторът, след като описва фактическите констатации направени в ревизионното производство излага съображения, че ревизионния акт е правилен и законосъобразен и не са налице основания да бъде отменен, както това е сторено от първоинстанционния съд. ССчЕ и свидетелските показания не опровергават констатациите в ревизионното производство. Съдът се е позовал на тях, но не е кредитирал всички писмени доказателства, събрани в хода на двете ревизионни производства. Иска се отмяна на решението и присъждане на разноски в минимален размер за двете съдебни инстанции, както и заплатената държавна такса за касационното производство. Ответникът в писмен отговор по касационната жалба и в съдебно заседание чрез адв. Владимирова я оспорва и намира, че е неоснователна. Правилно съдът е кредитирал и анализирал показанията на свидетелите , заключението по допуснатата и приета ССчЕ и допълнението към нея. Обективно е установил наличие на предпоставките за признаване на правото на данъчен кредит, първата от които е осъществяване на доставката на услуги, свързани с основния предмет на дейност. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Върховна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира касационната жалба за неоснователна. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че при издаването на ревизионния акт е допуснато нарушение на материалния закон. Използването на лекия автомобил е свързано с икономическата дейност на дружеството, което налага извод за правилна отмяна на ревизионния акт, с който са определени задължения по ЗДДС и ЗКПО. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, след извършена преценка относно допустимостта на жалбата, правилността на решението и наведените касационни основания и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна, срещу акт който подлежи на инстанционнен контрол поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстаницонния съд е бил ревизионен акт Р-22002220005282-091-001/22.07.2021 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр.София в частта, с която е бил изменен и потвърден с решение 1810 от 29.11.2021 г. на директора на дирекция ОДОП гр.София относно установените задължения на Суис ауто ЕООД по ЗКПО и ЗДДС. При извършената проверка на ревизионния акт , първоинстанционният съд е приел, че е издаден от компетентен орган по смисъла на чл.119, ал.2 ДОПК, мотивиран е с посочване на фактическите и правни основания за издаването му, като съдържа и диспозитивна част в табличен вид с посочени основание, период и размер на задълженията. Не са установени съществени процесуални нарушения в ревизионното производство, които са самостоятелно основание за отмяна на ревизионния акт като незаконосъобразен. Въпреки това ревизионния акт е отменен като незаконосъобразен , тъй като е необоснован и задълженията са определени в нарушение на материалния закон. По ЗКПО е прието, че безспорно се установява използването на МПС - Мерцедес S350 BlueTec4 с рег. [рег. номер] за икономическата дейност на дружеството през ревизираните периоди, което се установява както от заключението на вещото лице, така и от разпита на свидетелите по делото. Неправилно според съда са определени нулеви данъчни основи за облагане с корпоративен данък за 2013 г. ; 2014 г. и 2015 г. Неправилно въз основа на определената печалба за 2016 г. и 2017 г. са определени задължения за корпоративен данък в размер на 23 348.60 и 23 920 лв. В частта по ЗДДС също е прието, че ревизионния акт противоречи на материалния закон относно допълнително определен ДДС, в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит на основание чл.68 ЗДДС във връзка с чл.69, ал.1 ЗДДС във връзка с чл.70, ал.1 ЗДДС по фактури за лизингови вноски по отношение на гореописания лек автомобил , издадени от Алианц Лизинг България АД Според съда ревизираното лице е представило доказателства които опровергават констатациите на органите по приходите за липса на реални доставки. Доставките са свързани с основната дейност на дружеството и лекият автомобил мерцедес S350 с рег.[рег. номер] е използван като заместващ и обслужващ автомобил. Неправилно според първоинстанционният съд е отказано и признаването на право на данъчен кредит във връзка с резервни части внесени по ВОП от Германия на основание чл.69, ал.1 ЗДДС. Съдът е посочил в мотивите си кога и как възниква право на данъчен кредит и чия е доказателстевната тежест за установяване на обстоятелствата позволяващи приспадането му. Кредитиран са приложени по делото приемо-предавателен протокол и доказателства, че закупените през 2018 г. авточасти са заприходени и в последствие са изписани през 2023 г. След това е прието, че неправилно са определени задължения за ДДС в размер на 54 456.91 лв. и лихви в размер на 27 269.60 лв. Решението е неправилно. Основателни са твърденията на касатора, че при постановяването му са допуснати процесуални нарушения, които обосновават неговата отмяна не са обсъдени доказателствата приложени по делото, във връзка с направените фактически констатации в хода на ревизията и изслушаната по делото основана и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза. При извършената проверка на първоинстанционното решение, настоящата инстанция намира, че съдът не е изпълнил задължението си да изложи собствени мотиви относно спорните по делото въпроси. В мотивите на съдебния акт е направено описание на констатираното с ревизионния акт по ЗКПО в 8 точки и по ЗДДС в 6 точки. В последствие е възпроизведен дословно диспозитива на решението на директора на дирекция ОДОП гр.София, с което определените задължения по ревизионния акт са изменени в една част и потвърдени в друга. Посочено е съдържанието на изслушаната по делото съдебно счетоводна експертиза основна и допълнителна и ревизионния акт е отменен изцяло. Липсват фактически констатации направени от съда. Установените задължения не са обсъдени по периоди и основания за възникването им. Това е довело до голословни изводи за незаконосъобразност констатациите за нулеви данъчни основи за облагане с корпоративен данък за 2013; 2014 и 2015 г. и посочване, че са незаконосъобразни установяванията на данък за 2017 в размер на 23 920.14 лв. и 2016 в размер на 23 348.60 лв. На първо място данъкът за 2017 г. е отменен, а за 2016 г. е определен в размер на 1991.28 лв. и лихви 870.70 лв. Това обстоятелство не е отчетено при излагане на мотиви от съдебния състав. Непризнатите разходи за различните периоди включени в обхвата на ревизията произтичат от издадени фактури за услуги /административни и посреднически за продажба на имоти и мониторинг на уеб сайт/ към Лоял 1006 ЕООД; Цветстрой ЕООД; Елитстрлой Билд ЕООД и Барокко Студио ООД, както и от евентуално реализирани приходи от предоставяне за безвъзмездно ползване на трети лица на МПС. Съдът се е задоволил да посочи единствено, че е доказано ползването на автомобила за нуждите на икономическата дейност на ревизираното лице. Не са посочени конкретни доказателства въз основа на които е направен този извод. Вписването на разходи за ползването на автомобила в счетоводството на дружеството не може да бъде да бъде основание тези разходи да се признаят по ЗКПО. Изобщо не е обсъден въпроса с отразяването на извършените административни и посреднически услуги от дружеството. Не са изложени мотиви на решаващия състав как това се е отразило при формирането на счетоводните финансови резултати на Суис ауто ЕООД и тяхното преобразуване за данъчни цели през ревизирания период. По ЗДДС след като са описани законовите предпоставки за възникване право на данъчен кредит е посочено, че ревизираното лице се е справило с доказателствената тежест и е оборило констатациите на органите по приходите в направени в ревизионния акт. Кредитирани са представените в хода на второто ревизионно производство протокол и договор за съвместна дейност между ревизираното лице и Автокомплекс ДАР ООД. Изобщо не е подложено на обсъждане правото на данъчен кредит, което не е признато с ревизионния акт във връзка с издадените фактури за административно обслужване,посредническа дейност за продажба на имоти и мониторинг на уеб сайт и т.н., а в последствие е отменен ревизионния акт за целият размер на определения ДДС. От така направените констатации при проверка на решението се налага извод, че то не отговаря на изискванията на чл. 172а, ал. 2 от АПК. В мотивната си част АССГ се е задоволи само да посочи съответните на спора правни норми от ЗКПО И ЗДДС, както и относимата според него практика на СЕС, без конкретно да ги обвърже с установеното от фактическа страна. Липсва конкретика и кои точно събрани доказателства се установява неправилното определяне на задълженията по ЗКПО и фактът на реално извършване на фактурирани услуги, въз основа на което е възникнало право на данъчен кредит или е определен допълнително ДДС. Изобщо не е съобразено, че част от задълженията по ЗДДС не възникват от отказано право на данъчен кредит, а са свързани с ВОП на резервни части от Германия и последващото им използване за дейността на дружеството. Съдът не е посочил на базата на кои приети за установени факти и обстоятелства е изградил правния извод за законосъобразност на ревизионния акт, доколкото не са обсъдени доказателствата събрани в хода на двете ревизионни производства и пред съда, като не е извършена преценка на доказателствената им стойност. Изобщо не е ясно посочено кои факти съдебният състав приема за установени, т. е. не е налице извод относно спорните и безспорните обстоятелства по делото. Именно съобразно приетите за установени факти съдът е длъжен да ги квалифицира и да направи съответните правни установявания / чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК/. Липсата на изложени фактически и правни изводи по наведените от страните доводи опорочава правораздавателната дейност за привързване на правни последици към установените факти и обстоятелства. Липсата на фактически установявания е пречка за осъществяване на касационната проверка относно прилагането на материалния закон, тъй като съгласно чл. 220 АПК касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Предвид съдържащата се в чл. 220 АПК забрана за фактически установявания в касационното производство, пропускът на съда налага връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ. При новото разглеждане на делото, следва да се укаже на всяка от страните по спора доказателствената й тежест, като конкретно, точно и ясно се посочат фактите и обстоятелствата, които следа да установи с оглед констатациите в ревизионния акт и наведените при обжалването доводи за неговата незаконосъобразност. При новото разглеждане на спора първоинстанционния съд следва да извърши задълбочена преценка и анализ на събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, вкл. и заключението на ССчЕ /основно и допълнително/ и да изложи собствени мотиви относно спорните по делото въпроси, а именно кои разходи следва да бъдат признати при определяне задълженията по ЗКПО и увеличаването на финансовия резултат на дружеството направено ли е при спазване на относимите разпоредби. По отношение на задълженията по ЗДДС на какво основание са определени, за кои доставки е възникнало право на данъчен кредит и установяват ли се други задължения по ЗДДС за ревизираното лице. На основание чл. 226, ал. 3 АПК, по въпросът с разноските включително и тези пред ВАС следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото произнасяне. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,