Решение № 15821 от 29.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11794/2013 г.

Решение № 15821 от 29.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11794/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Володя Янков Янков, чрез неговия пълномощник, срещу решение № 7166/28.05.2013 г. по адм. д. № 4032/2013 г. на тричленен състав на Върховния административен съд. Счита обжалваното решение за незаконосъобразно и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответниците по касационната жалба - Висш съдебен съвет, чрез неговия процесуален представител и административният ръководител - председателят на Окръжен съд Смолян, намират касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу против решение по точка 29 от протокол № 7 от заседание на Висшия съдебен съвет (ВСС), проведено на 21.02.2013 г., по дисциплинарно дело № 10/2012 г. по описа на ВСС, с което на основание чл. 308, ал. 1, т. 2 ЗСВ на Янков е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 4 ЗСВ. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е приел, че магистратът-съдия в окръжен съд Смолян, е извършил действия, с които е нарушил Кодекса за етично поведение на българските магистрати и е накърнил престижа на съдебната власт. Установява се по делото, че водачът Янков след пътно-транспортно произшествие, е отказал както да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство "Алкотест - Дрегер 7510", както и да даде кръвна проба за изследване на това обстоятелство. Отказът му да даде кръвна проба е бил удостоверен и от д-р Кисимова с подпис както в талона за изпращане на медицинско изследване, така и в листа за преглед на пациент в спешно отделение, съставен за времето на престоя на пациента в отделението от 16:55 ч. до 19:58 ч., когато е бил приет в хирургическото отделение. Според съда, извършеното от магистрата покрива от обективна страна състава на нарушението по чл. 307, ал. 4, т. 4 от ЗСВ, защото нарушава почтеността и благоприличието по смисъла на етичните правила и води до уронване на престижа на съдебната власт. Изведени са фактически действия, които осъществяват лично поведение на дисциплинарно наказаното лице, довели до причиняване на негативния резултат. След като е установил наличие на правнорелевантен резултат - уронване престижа на съдебната власт, органът е формулирал деянието /конкретното действие/ и е изложил убедителни мотиви досежно неговата противоправност и причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост, като приетите за установени факти се подкрепят от доказателствата по делото. Такъв е и установеният факт, че магистратът е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употребата на алкохол, както и да даде кръвна проба. В разглеждания аспект настоящата инстанция намира възражението в касационната жалба за липса на мотиви на решението на ВСС, които, според касатора, са заместени с мотиви от съдебния състав, за неоснователно. Видно от приложената преписка на стр. 25 от делото е изказване на чл. на ВСС, според което безспорно се приема за установено от доказателствата и пред дисциплинарния състав, че магистратът е извършил следните действия- отказ за изпробване и отказ за даване на кръвна проба с цел установяване управление на МПС след употреба на алкохол. Поради това съдът не е допуснал съществено нарушение на процесуални норми, приемайки мотивираност на обжалвания акт. Правилно съдът е приел за мотивировка на акта изказванията и дискусиите на членовете на ВСС на проведеното на 21.02.2013 г. заседание. Извършените от жалбоподателя действия са квалифицирани от административно наказващия орган като действия, уронващи престижа на съдебната власт. В ЗДвП е предвидена административно-наказателна отговорност за лице, което откаже да бъде проверено чрез посочените методи за алкохол, поради което освен че такова поведение е въздигнато от закона като административно нарушение, то уврежда престижа на съдебната власт, тъй като създава съмнение за прикриване именно на употребата на алкохол, което от своя страна е или административно нарушение или престъпление. Такова действие, подробно описано в решението на ВСС, не може да бъде трактувано като лично право на водач на МПС, а е нарушение на законово задължение по ЗДвП. Когато такова действие е извършено от действащ магистрат в качеството му на съдия, то е дисциплинарно нарушение на задължението магистратът да се въздържа от действия, накърняващи достойнството и престижа на цялостната съдебна власт. Магистратът-съдия е призван както да правораздава, така и да има дължимо поведение, което не вреди на репутацията на съдебната власт. От фактическа гледна точка както административнонаказващият орган, така и съдът безспорно са установили, че не са налице причини, изключващи възможността на жалбоподателя да бъде изпробван за алкохол, както и да даде кръвна проба за това. Напротив, както при попълване на талона за отказ за изпращане за медицинско освидетелствуване и даване на кръвна проба, така и при отказа за изпробване с техническо средство, магистратът е бил адекватен, поведението му е било обусловено от неговата собствена воля, при ръководене на действията и постъпките си и разбиране на свойството и значението на извършеното- в случая на описания отказ. Това сочи на виновно от субективна гледна точка нарушение на дисциплинарните задължения на магистрата, изискващи да се въздържа от всякакви действия, които компрометират личната му и професионална репутация, както и репутацията на съдебната власт. В случая е налице действие, проявено като външно изразен волеви акт на нарушителя, което уронва престижа на институцията /властта/, чийто представител е магистратът. В случая, както се посочи, държавата, законът санкционират такова поведение като административно нарушение, поради което то е и морално укоримо. Такова поведение уронва престижа на съдебната власт и е основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на магистрата. Определеното наказание "порицание" е постановено при съобразяване на тежестта на нарушението и формата на вината. Предвид изложеното, като е приел обжалваното решение за валидно и законосъобразно, съдът правилно е приложил материалния закон. При постановяване на обжалваното съдебно решение няма допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила и процесуални норми, поради което решението следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав,