Решение № 11478 от 2.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13619/2016 г.

Решение № 11478 от 2.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13619/2016 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Й. Х. против решение № 206 от 20.10.2016 г., постановено по адм. дело № 70/2016 г. по описа на Административен съд - К., с което е отхвърлена жалбата на Хаджийски против заповед рег. № Л - 17/14.01.2016 г. на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при министъра на правосъдието, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли да бъде отменено. Ответникът оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане и на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, състав на пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срок и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - К. е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че заповедта за налагане на наказание е издадена от компетентния орган - съгласно чл. 13, ал. 2, т. 9 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража главният директор на ГДИН налага дисциплинарни наказания на служителите в главната дирекция и в териториалните й служби. Доводът, че административният акт е подписан по време, през което издателят е в отпуск, е направен за първи път в хода на делото по същество пред настоящата инстанция, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 220 АПК не следва бъде обсъждан. Аргументирано е и заключението на съдебния състав, че заповедта е постановена в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Възражението, че наказанието е наложено след изтичане на сроковете по чл. 195, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е неоснователно. Съгласно посочения текст за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му. Според нормата на чл. 196, ал. 1 ЗМВР нарушението се счита за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, след като всички материали от дисциплинарното производство постъпят при него (чл. 196, ал. 2 от закона). В случая всички материали по делото, обобщената справка и становището на дисциплинарно разследващия орган са постъпили при компетентния орган на 14.12.2015 г., поради което двумесечният срок по чл. 195, ал. 2 ЗМВР следва да се изчисли от тези дата и в случая е спазен. Ето защо доводът на касатора в обратния мисъл е неоснователен, а изводите на първоинстанционния съд за отсъствие на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, следва да бъдат споделени изцяло. Разпоредбата на чл. 195, ал. 4 ЗМВР визира случаите на установяване на деянието с влязла в сила присъда и в случая не може да се приложи. Освен това цитираната норма всъщност е благоприятна за дисциплинарно наказващия орган, а не за наказания служител, тъй като предвижда, че сроковете по чл. 195, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР започват да текат от влизане на присъдата в сила, независимо от това кога е извършено и открито нарушението. Ето защо позоваването на текста не е в полза на касационния жалбоподател и не може да обоснове съществено нарушение на процедурните правила. Възражението, че част от доказателствата са събрани в досъдебно наказателно производство, поради което не следва да бъдат взети предвид, правилно е прието от първоинстанционния съд за неоснователно. В този смисъл административният съд излага подробни съображения, които настоящата инстанция споделя изцяло. Изводите на първоинстанционния съд за съответствие на заповедта с материалния закон са направени при правилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба. Прието е, че поведението на служителя осъществява съставите на три тежки нарушения на служебната дисциплина, всяко от които е самостоятелно основание за налагане на най- тежката дисциплинарна санкция. Установено е, че жалбоподателят Хаджийски, младши инспектор, надзирател I степен в затвора в гр. Б. дол, в извън работно време на 9.11.2015 г. приема от Е. С. И. забранени за ползване и притежание в затвора вещи, за да ги предаде на сина й Б. В. С., който изтърпява наказание лишаване от свобода. Това поведение на служителя, станало известно на полицейски органи и граждани, правилно е квалифицирано като несъвместимо с морално- етични правила и уронващо престижа на службата. Извършеното от служителя е в противоречие с чл. 13 и чл. 31 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и Главна дирекция "Охрана" към Министерство на правосъдието, които задължават служителя да пази доброто име на институцията и при изпълнение на професионалните си функции и в обществения живот да следва поведение, което не уронва престижа на службата. В случая поведението на Хаджийски не е подчинено на изпълнение на служебните задължения по осигуряване спазване на правилата на вътрешния ред и режима на изтърпяване на наказанието в местата лишаване от свобода, а е насочено към извършване на правонарушение. Това създава възможност да се направи заключение, че служителите в дирекцията не съблюдават професионалния си дълг и не се подчиняват на нормативните изисквания и правила, а се ръководят от лични цели, обстоятелства, които без съмнение уронват престижа на службата. Правилно е преценено, че същевременно с поведението си служителят осъществява и състава на тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 7 ЗМВР - използване на служебното положение за облага на трето лице. Обстоятелството, че вещите не са достигнали до лицето, за което са предназначени, в случая не обосновава различен извод, тъй като не променят факта, че намерението на Хаджийски да ги предаде на лишения от свобода и по този начин да го постави в по- благоприятно положение, не е осъществено само поради факта, че е заловен преди това. Поради изложеното настоящата съдебна инстанция приема, че действията на служителя Хаджийски съставляват тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 7 и т. 13 ЗМВР, всяко едно, от които самостоятелно обоснова санкциониране с най-тежкото дисциплинарно наказание. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и приема, че дисциплинарната власт на административния орган е упражнена в съответствие с нормативните изисквания, съставът на Административен съд - К. постановява решение, което кореспондира със закона. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В съответствие с нормата на чл. 168, ал. 1 АПК първоинстанционният съд извършва преценка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички посочени в чл. 146 АПК основания. Тежестта на доказване е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 АПК, като за попълване на делото с доказателства на страните са дадени указания, а на основание чл. 171, ал. 2 АПК съдът проявява и процесуална активност. Събраните доказателства са обсъдени и ценени от съда съобразно чл. 171, ал. 1, изр. АПК във връзка с чл. 39, ал. 1 АПК, а постановеният съдебен акт е мотивиран с конкретни съображения в подкрепа на направените изводи. Поради всичко изложено настоящата инстанция намира, че не са налице основания за отмяна на съдебния акт. Оспореното решение е постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на процесуалните правила, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното, направеното искане и на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс и чл. 37 от Закона за правната помощ касационният жалбоподател следва да заплати на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" сумата 100.00 лв. възнаграждение за юрисконсулт пред касационната инстанция. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,