Решение № 8836 от 03.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4293/2009 г.

Решение № 8836 от 03.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4293/2009 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Фед 2002" ЕООД, гр. Бургас, представлявано от Федя Чиликов подадена срещу решение № 59 от 21.1.2009 г., постановено по адм. дело № 401 по описа за 2008 година на Административен съд-гр. Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 0201802 от 19.12.2007 г. на ТД на НАП, потвърден с решение № РД-10-60 от 14.02.2008 г. на директора на Д"ОУИ"-гр. Бургас. Твърди, че решението е неправилно поради наличие на касационни основания за отмяна по чл. 209 т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено и да се присъдят разноските по делото. Ответникът по така подадената касационна жалба не взема становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба и разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол е бил РА № 0201802 от 19.12.2007 г. на ТД на НАП, потвърден с решение № РД-10-60 от 14.02.2008 г. на директора на Д "ОУИ"-гр. Бургас, с който на дружеството - касатор са били определени данъчни задължения по ЗДДС за данъчни периоди на 2004, 2005 година и м. 4.2007 година, както и корпоративен данък за 2003 и 2004 година, със съответните лихви. За да отхвърли жалбата съда е приел, с общи мотиви, без да е налице детайлизация, че доказателствата, ангажирани от дружеството в съдебното производство били недостатъчни да оборят констатациите в РА и РД за липса на реални доставки, поради което не било налице основание за признаване на правото на данъчен кредит. По отношение на преките данъци е прието, че материалния закон е приложен правилно. Решението е неправилно, постановено при пълна липса на установена фактическа обстановка и изведени правни изводи. Липсата на обсъждани доказателства, приложени към ревизионната преписка и такива в съдебното производство, както и мотиви кои следва да бъдат приобщени като доказателства и кои не, лишава настоящата инстанция изцяло от възможността да провери обжалваното решение. В съдебното заседание от 20.5.2008 г. в съдебният протокол за първото съдебно заседание няма определение кои доказателства следва да се приемат и кои доказателства не следва да се приемат - не е посочено по каква причина, налице ли е или не оспорване, дава ли се възможност от страната, която ги е представител да се ползва от тях и т. н. Всички тези неизяснени въпроси представляват съществено нарушение на процесуалните правила и лишават и двете страни от възможност за доказване на твърденията си. Неправилно разпределената доказателствена тежест е другото нарушение - в случая се прилагат разпоредбите на ДОПК, които за разлика от тези на ДПК (отм.) не възпроизвеждат разпоредба за презумптивната доказателствена сила на констатациите в ДРА. Сега фактическите твърдения РА (мотиви в РД) подлежат на общо доказване от органите по приходите, както твърденията на данъчно-задължените лица подлежат на доказване. Положителните такива, не отрицателните. По делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение изобщо не е обсъдено. Съдът не е направил преценка и по кои фактури на кои доставчици е налице внасяне на данъка по ДДС-сметка на доставчика, което променя и спора като ограничава приложението на чл. 65 ал. 4 т. 4 от ЗДДС (отм.) за процесните периоди до 2005 година и изисква обсъждане на доказателствата за реалност за доставките между касатора и преките му доставчици. Няма анализ на доказателствата относно преките данъци. Няма конкретизация на приложимите норми след 1.1.2007 година. В молбата на касатора, приложена към жалбата до административния съд е било поискано изготвяне на заключение след проверка на счетоводствата на доставчиците - стр. 11 от делото, такова заключение не е било изготвено, видно от титулната част на експертизата, тя е проверявала само материалите по делото и задачата не е била изпълнена, но съда е приел заключението. Решението е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила - основание по чл. 209 т. 3 от АПК за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Съдът следва при новото разглеждане на делото да задължи да се изпълни задачата от експерта, както е поставена в молбата на дружеството и ако не може да бъде изпълнена, да се направи изрично отбелязване защо. Детайлизирано да се разгледат всички доставчици, да се посочат основанията за отказ за получателя по доставката по фактурите им на правото на данъчен кредит, да се посочат събраните в ревизията доказателства, дали има данни за внасяне на данъка по ДДС-сметка, за кои от тях и да се определи спора за реалност на доставка между касатора и доставчиците му. Да се разгледат събраните писмени доказателства и да се посочи за кои от тях се счита, че са спорни, да се даде възможност на представилия ги да се ползва от тях или не и да събира доказателства в подкрепа на твърденията си. Да се опрелият основания за отказ от 1.1.2007 г. и отделно се разгледат. Да конкретизира основанията за увеличение на финансовия резултат за съответните години на основанията по ЗКПО (отм.) като се има предвид, че за непризнаване на разходи основанията за различни от тези от ЗДДС (отм.). Да се съобразят всички дадени в настоящето решение указания. По изложените съображения и на основание чл. 222 ал. 2 т. 1 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение