Решение № 9220 от 5.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8127/2017 г.

ВАСII отделение05.07.2018 г.докладчик Мартин Аврамов

Диспозитив

ОТМЕНЯ Решение № 746/05.05.2017 г. на Административен съд - П. по адм. дело № 3067/2015 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ Заповед № ДК-19-Пд-2 от 20.10.2015 г. на началника на РОНСК - П. при РДНСК - ЮЦР. ОСЪЖДА Дирекцията за национален строителен контрол да заплати на "Асел" ООД сумата от 2 560 (две хиляди петстотин и шестдесет) лева разноски за двете инстанции. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 9220 от 5.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8127/2017 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на "Асел" ООД срещу Решение № 746/05.05.2017 г. на Административен съд - П. по адм. дело № 3067/2015 г., с което е отхвърлено оспорването му на Заповед № ДК-19-Пд-2/20.10.2015 г. на началника на РОНСК - П. при РДНСК - Южен централен район, забраняваща ползването и достъпа на невъведения в експлоатация строеж "Производствена и складова база", находяща се в ПИ с идентификатори № 539.107, № 539.563, № 539.596 и № 539.111 по кадастралната карта на гр. П., кв. 8, Югоизточна промишлена зона на гр. П.. Касаторът претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът - началникът на РОНСК - П. при РДНСК - ЮЦР, чрез процесуалния си представител, изразява становище за правилност на атакуваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на оспорването.

Касационната жалба е допустима и основателна.

  1. Заповедта е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които се отразяват на правото на защита на адресата на същата, вкл. на възможността му да разбере еднозначно спрямо кой точно строеж е наложена забрана за ползване и достъп поради това, че не е въведен в експлоатация по предвидения ред.
  1. Административният акт забранява достъпа и ползването на строеж "Производствена и складова база", находяща се в ПИ идентификатори № 539.107, № 539.563, № 539.596 и № 539.111. Такъв строеж от доказателствата по делото не се установява. Видно и от приетите експертизи е, че в посочените поземлени имоти са налице множество строежи - в ПИ № 539.107 има три сгради: три монтажни цеха за електронни платки (№ 539.107.2, № 539.107.1 и № 539.107.3), в ПИ № 539.111 и № 539.596 има сгради съответно с идентификатори № 539.111.1 и № 539.596.1, сграда съществува и в имот № 539.563. За част от сградите са представени удостоверения за въвеждане в експлоатация, в частност за тези, находящи се в ПИ № 539.107. В Констативен акт № 21 от 08.10.2015 г., въз основа на който е издадена оспорената заповед, са описани четири сгради - 2 цеха за монтаж на електронни платки и сглобяване на електроника, складове и цех за производство на пластмасови изделия. Нито в КА, нито в заповедта е уточнено местоположението на така описаните обекти, нито пък техните размери, няма приложена окомерна скица, не е посочено кой обект в кой поземлен имот се намира.

За цех за производство на пластмасова дограма и щори (вероятно за производство на пластмасови изделия по КА), за офис сграда към монтажен цех за електронни платки и за самия монтажен цех за електронни платки са представени удостоверения за въвеждане в експлоатация. Ако се приеме, че КА и заповедта обхващат цеха за електронни платки и цеха за производство на пластмасова дограма и щори, макар да не е безспорно, че административният орган е визирал тях, то не са налице предпоставките за издаване на заповед по чл. 178, ал. 5 ЗУТ, тъй като същите са въведени в експлоатация по предвидения за това ред.

  1. Съгласно чл. 177 от закона в експлоатация се въвеждат строежите съобразно легалното определение на понятието, дадено в § 5, т. 38 ДРЗУТ -надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация и т. н. Т. е. строежи са отделни сгради, постройки, пристройки, а подобна индивидуализация заповедта не съдържа. На въвеждане в експлоатация подлежи всеки отделен строеж, а не като цяло производствената или складова база на дружеството.

Липсата на яснота в предмета (диспозитива) на заповедта, респ. неопределеността на забранения за ползване обект, представлява нарушение от категорията на съществените, доколкото, от една страна, препятства съда да осъществи контрол за законосъобразност, а от друга - засяга въобще възможността за нейното изпълнение (чл. 59, ал. 2, т. 5 АПК). Характерът на нарушението е процесуален, а допускането му е основание за отмяната на административния акт - чл. 146, т. 2 и 3 АПК.

  1. При обратния извод на АС - П., оспореното решение е неправилно и следва да се отмени, а вместо него да се постанови друго, с което се отменя заповедта на началника на РОНСК - П. при РДНСК - ЮЦР.

Основателността на касационната жалба е предпоставка за присъждане в полза на касатора на заявените в срок разноски за двете инстанции.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение

Цитирани разпоредби

2