Решение № 524 от 28.03.2014 г. на ВКС по н. д. № 1577/2013 г.

Решение № 524 от 28.03.2014 г. на ВКС по н. д. № 1577/2013 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Осъденият Ц. Н. К. е отправил до ВКС по реда на глава тридесет и трета от НПК искане (макар и да го е нарекъл "жалба") да бъде възобновено делото, по което е бил осъден, на Пловдивския районен съд. Осъдителната присъда - 8 от 10.I.2013 г. по нохд № 7859/2012 г., е за кражбата, извършена на 28.I.2011 г., при която са отнети мобилен телефон, газов пистолет, цигари, яке и пари в наличност, общо за 459 лева, всички вещи - на сина и бащата И. и Т. Б. - престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 НК (още защото за подсъдимия е било извършено при условията на опасен рецидив по чл. 29, б. "а" и "б" НК), за което е наложено наказание 2 години и 4 месеца лишаване от свобода. Наказанието е определено по реда на съкратеното съдебно следствие в първата инстанция в разновидността му, която позволява определеното наказание в случая 3 години и 6 месеца да бъде намалено с една трета (чл. 58а НК). Същото наказание е станало такова и за съвкупността от престъпления (чл. 23-25 НК) по това дело и по нохд № 91/2012 г. на Панагюрския районен съд. Присъдата е влязла в сила без да бъде оспорена в следващата (и последна по закон за делото) съдебна инстанция. В ръкописно изготвеното искане по реда на възобновяването се съдържа подробно изложение на недоволството на осъдения - по отношение на оценката на вещите, доказването на деянието и въобще на условията, при които е било разгледано делото; по неговия изход във ВКС е поискано връщането му за ново разглеждане. В съдебното заседание на ВКС искането е поддържано, но се допуска и само намаляване на наложеното наказание; прокурорът е за неговото отхвърляне като неоснователно. Върховният касационен съд намери, че оспореното осъждане трябва да бъде оставено в сила. Липсват основанията за възобновяване на делото, по което е издадена присъдата, а самото искане за проверка по този ред е изготвено така, като че ли се отнася до някакво друго дело. Недоумение предизвикват пасажите, в които се твърди например, че предмет на кражбата е бил пистолет "М. ", докато К. е осъден не за боен, а за газов пистолет; той не е бил осъден и за цигари, които да са оценени например по 3,50 лв. кутията, или пък за две якета за 20 и 30 лева, а не за едно на стойност 12 лева, както е било вдействителност. Но ако по отношение на вещи и цени разминаванията са по-лесно обясними, напълно е неясно защо се твърди например, че "потърпевшият" е полицай (пострадалите син и баща са животновъди) или пък че самият "жалбоподател" е бил принуждаван да подписва присъдата (както вече се отбеляза по делото не е било постигано споразумение). Независимо от горното, ВКС не намери нещо друго, което да сочи някакво злепоставяне на осъдения, включително при воденето на делото, по доказаността на обвинението и справедливостта на наказанието. Последното специално е съобразено и с досега налаганите му, т. е. е в размер, близък до последното изтърпяно лишаване от свобода. Ето защо съставът на I н. о., с оглед и на приложимите разпоредби от глава тридесет и трета от НПК