Решение № 6906 от 16.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10142/2011 г.

Решение № 6906 от 16.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10142/2011 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Карго - експрес - Неделчев; Димитров" АД, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. "Владислав", № 320, представлявано от изпълнителния директор Недялко Димчев Неделчев, чрез адв. Б. Борисов, против Решение № 1485 от 20.06.2011 г. на Варненски административен съд по адм. д. № 584 по описа за 2011 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт /РА/ № 031002987/23.11.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 1010/21.01.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Варна при ЦУ на НАП, с който на ревизираното лице за данъчен период м. 09.2009 г. е начислен допълнително ДДС за внасяне в размер на 46 500 лв. главница и 3 417,77 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при необоснованост и в противоречие с материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се необоснован фактически извод относно волята на страните по процесната сделка за покупко-продажба на недвижими имоти относно степента на завършеност на продадените обекти и оттам неправилно определяне на пазарната цена на продажбите като данъчна основа. Иска се отмяна на съдебното решение и на РА, както и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба- директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Варна при ЦУ на НАП оспорва жалбата по съображения в писмено възражение. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира касационната жалба процесуално допустима, но неоснователна, поради следното: Не е било спорно пред първоинстанционния съд, че ревизираното дружество е прехвърлило на свързани с него физически лица правото на собственост на два апартамента, описани подробно в нотариален акт № 109, том III, рег. № 3668, дело № 413 от 2009 г. от 29.09.2009 г. Законосъобразно съдът е потвърдил становището на приходните органи за определяне на данъчната основа по чл. 27, ал. 3, т. 1 ЗДДС. Спорът се е свел до това: следва ли определената, при това, пазарна цена да съобразява степента на строежа на сградата към момента на нотариалното прехвърляне. Съдът обосновано е приел, въз основа на тълкуване на съдържанието на точка т. 3 на нотариалния акт, че ревизираното лице като продавач е прехвърлило собствеността на завършени изцяло обекти за собственост. Продавачът е поел задължение за предаване на владението на обектите в 14-дневен срок от получаване на разрешение за ползване на сградата. Обоснован е изводът, че освен готови до "груб строеж" обекти на собственост продавачът е прехвърлил на купувачите и строително-монтажните работи по довършване на обектите. Въпреки изхода на процеса, юрисконсултско възнаграждение на ответника по жалбата не следва да се присъжда, поради липса на процесуално представителство за него в касационното производство Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,