Решение № 1252 от 30.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5894/2017 г.

Решение № 1252 от 30.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5894/2017 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на "Ф. С. Б." ЕООД, представлявано от управителя А. Марашлян, в частта, с което е отхвърлена жалбата на "Ф. С. Б." ЕООД против решение № 398/13.10.2015 г. по преписка № 120/2014 г. на Комисията за защита от дискриминация, в частта му по т. 1 и на основание чл. 80, ал. 2 ЗЗДискр. му е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна - Комисията за защита от дискриминация (КЗД) не оспорва касационната жалба. Ответникът – А. Марашлян, управител на "Ф. С. Б." ЕООД не е взела становище по касационната жалба. Ответната страна – Т. Младжовски не оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С решението, предмет на касационен контрол в оспорените му част е отхвърлена жалбата на "Ф. С. Б." ЕООД против решение № 398/13.10.2015 г. по преписка № 120/2014 г. на Комисията за защита от дискриминация, в частта му, с която е установено, че "Ф. С. Б." ЕООД, в качеството на работодател на Т. Младжовски е извършил нарушение на чл. 26 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.), като с трудов договор № 0197 от 28.10.2011 г. сключен между "Ф. С. Б." ЕООД в качеството на работодател и служителят Т. Младжовски, служителят се задължава, по време на действието на същия и 1 (една) година след прекратяването му, да не става учредител, съдружник или акционер в дружество или организация, извършващи дейност, еднаква или сходна с или конкурентна дейност на работодателя, както и да съдейства по какъвто и да било начин, пряко или непряко, за извършването на дейността на такова дружество или организация, в качеството си на член на управителен орган, управител, директор, служител, консултант, длъжностно лице, контрагент или в каквото и да е друго качество, в който и да е географски район и така е осъществил неравно третиране по признак "лично положение" по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. и на основание чл. 80, ал. 2 ЗЗДискр. на "Ф. С. Б." ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че решението в оспорената му част е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което е направил извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. Касационната инстанция намира решението за правилно. С разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. се забранява императивно всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Р. Б. е страна, като при всички случаи санкционираният от закона вредоносен резултат се изразява в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези. ЗЗДискр. цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение въз основа на признаците, изброени в чл. 4, ал. 1 от закона или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Р. Б. е страна. В глава втора, раздел I ЗЗДискр. са въведени антидискриминационни правила за защита на работниците и служителите при упражняване правото им на труд, вменяващи на работодателя преки задължения, свързани с: осигуряване на еднакви условия на труд; равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд; предоставяне на равни възможности за професионално обучение и повишаване на професионалната квалификация и преквалификация, както и за професионално израстване и израстване в длъжност или в ранг при прилагане на критерии при оценката на дейността им и др. Видно от разпоредбата на чл. 26 от ЗЗДискр., лицата имат право на равни условия на достъп до професия или дейност, възможност за упражняването им и на развитието им в тях без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1. Правото на труд и неговото конкретно упражняване е част от съдържанието на признака "лично положение" по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Независимо от свободата на договаряне при сключване на трудовия договор, работодателят не може да пренебрегва принципа за равни условия на достъп до професия или дейност съдържащ се в разпоредбата на чл. 26 от антидискриминационния закон. Реализацията на принципа за забрана на дискриминация в нормите на трудовото право се осъществява чрез въвеждането на норми, насочени към гарантиране на равенството и равните възможности. Правото на труд е гарантирано от Конституцията и законите на страната право на гражданите, поради което попада в обхвата на забраната на чл. 6, ал. 1 ЗЗДискр. С разпоредбата на чл. 6 ЗЗДискр., законодателят изрично сочи, че забраната е относима за всички, гарантирани от Конституцията и законите права и свободи. В случая става въпрос за липсата на фактическа възможност, определена част от лицата, сключили трудов договор с "Ф. С. Б." ЕООД, поради задължения произтичащи от същите, да упражнят правото си на труд за определен период от време по начин, който би им дал възможност свободно да избират своята професия и място на работа. От тук следва, при правилно установените факти от АССГ, че "Ф. С. Б." ЕООД при поставянето на ограничителен критерий, а именно съгласно т. 18 от трудов договор № 0197 от 28.10.2011 г., "Служителят се задължава, по време на действието на настоящия трудов договор и 1 (една) година след прекратяването му, да не става учредител, съдружник или акционер в дружество или организация, извършващи дейност, еднаква или сходна с или конкурентна дейност на работодателя, както и да съдейства по какъвто и да било начин, пряко или непряко, за извършването на дейността на такова дружество или организация, в качеството си на член на управителен орган, управител, директор, служител, консултант, длъжностно лице, контрагент или в каквото и да е друго качество, в който и да е географски район", като съгласно т. 19 от същия "За претърпени вреди в резултат на нарушения по този раздел работникът дължи обезщетение на работодателя си осуетил достъпа му до упражняването на професионална дейност, в горепосочения период, което е довело до неравно третиране по признак "лично положение" по смисъла на чл. 4, ал. 1, във вр. чл. 26 от ЗЗДискр. Тъй като законодателят не дава легално определение на посочения признак "лично положение", правилно и след преценка на всички събрани по административната преписка и пред първоинстанционния съд доказателства, с оглед оплакванията на Младжовски, че посочените задължения, съдържащи се в сключения между него и "Ф. С. Б." трудов договор, за периода по време на действието на трудовия договор и 1 (една) година след прекратяването му, както и задълженията за обезщетение и неустойка, при неизпълнение на същите, го поставят в ситуация, имаща за цел да ограничи условията за достъп до пазара на труда на служителя за определен период от време от "Ф. С. Б." ЕООД, КЗД и АССГ приемат за доказани твърденията му, че е дискриминиран по този признак. Касационната инстанция намира за правилно оспореното решение и в частта, с която АССГ е приел законосъобразност на решението на КЗД, постановено на основание чл. 80, ал. 2 ЗЗДискр., тъй като определеният размер на санкцията е съобразен с фактическите и правни констатации по делото, а именно Раздел "Поверителност и забрана за извършване на конкурентна дейност", с включена т. 18 с идентично съдържание, се съдържа и в трудовите договори сключени с други служители, като санкцията има за цел да предотврати всяко неравно третиране и следва да намери приложение и по отношение на нов сключен трудов договор. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че решението в обжалваната му част е валидно, допустимо и е правилно, и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение