Решение № 12586 от 22.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15650/2013 г.

Решение № 12586 от 22.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15650/2013 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Димитър Кабасанов", ЕИК по БУЛСТАТ 830190645, представлявано от управителя Димитър Манолов Кабасанов, чрез процесуалния му представител адв. Пламен Вълканов, срещу решение № 1972 от 9.09.2013 г. по адм. дело № 379/2012 г. по описа на Административния съд - Пловдив, с което е отхвърлено оспорването на едноличния търговец, срещу Ревизионен акт (РА) № 241102109 от 30.09.2011 г., издаден от Дешка Стефанова Станева, на длъжност главен инспектор по приходите при Териториалната дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП), гр. Пловдив, в частта му, потвърдена с решение № 1268 от 27.12.2011 г. на зам. директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (ОУИ) гр. Пловдив, при Централното управление (ЦУ) на НАП, с която за отчетни периоди от м. януари 2007 г. до м. февруари 2009 г. е отказано право на данъчен кредит за данък добавена стойност в общ размер на 15549.20 лв. по данъчни фактури, издадени от "Строй инвест - груп" ЕООД, гр. Смолян и са начислени лихви за просрочие при разчитането на данъка върху добавената стойност (ДДС) с бюджета, съобразно преобразуваните резултати за съответните периоди; определени са задължения за данък по чл. 48 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за отчетната 2008 г. в размер на 3105.16 лв. и са начислени лихви за просрочие в размер на 836.55 лв.; установени са задължения за вноски за здравно осигуряване за самоосигуряващите се лица за периода 1.01.2008 г. - 31.12.2008 г. в общ размер на 1925.87 лв. и са начислени лихви за просрочие в размер на 601.78 лв. С обжалваното решение ревизираното лице (РЛ) е осъдено да заплати на дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" (ОДОП) гр. Пловдив, при ЦУ на НАП сумата от 240.00 лв., представляваща възнаграждение за осъществена юрисконсултска защита. С определение № 2781 от 22.10.2013 г., обжалваното решение е изменено в частта за разноските, като едноличния търговец е осъден да заплати на дирекция "ОДОП" гр. Пловдив, при ЦУ на НАП сумата от 890.37 лв., представляваща възнаграждение за осъществена юрисконсултска защита. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Излага твърдения, че първоинстанционния съд неправилно е приел, че не е ясно чия собственост са машините, които са ремонтирани, както и, че дружеството не разполага с кадрова и техническа обезпеченост. Позовава се на практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) по подобни казуси. Иска обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено решение по същество на спора, с което да бъде отменен РА. Претендира разноски по делото за двете инстанция. Ответникът - Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Пловдив при ЦУ на НАП, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК. Алтернативно претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161, ал. 3 ДОПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 АПК и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустими, а по същество - основателна, поради следното: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на касатора, срещу РА № 241102109 от 30.09.2011 г., издаден от Дешка Стефанова Станева, на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП, гр. Пловдив, в частта му, потвърдена с решение № 1268 от 27.12.2011 г. на зам. директора на дирекция "ОУИ" гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, с която за отчетни периоди от м. януари 2007 г. до м. февруари 2009 г. е отказано право на данъчен кредит за данък добавена стойност в общ размер на 15549.20 лв. по данъчни фактури, издадени от "Строй инвест - груп" ЕООД, гр. Смолян и са начислени лихви за просрочие при разчитането на ДДС с бюджета, съобразно преобразуваните резултати за съответните периоди; определени са задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за отчетната 2008 г. в размер на 3105.16 лв. и са начислени лихви за просрочие в размер на 836.55 лв.; установени са задължения за вноски за здравно осигуряване за самоосигуряващите се лица за периода 1.01.2008 г. - 31.12.2008 г. в общ размер на 1925.87 лв. и са начислени лихви за просрочие в размер на 601.78 лв. С обжалваното решение едноличния търговец е осъден да заплати на дирекция "ОДОП" гр. Пловдив, при ЦУ на НАП възнаграждение за осъществена юрисконсултска защита. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел РА за валиден данъчен акт, издаден от компетентен орган. Приел е, че в хода на ревизията не са извършени процесуални нарушения. Изложените в тази насока мотиви се споделят от настоящата инстанция. При установените факти и доказателства съдът е приел за законосъобразен извода на приходния орган, че липсват доказателства за реални доставки по процесните 33 фактури, издадени от "Строй Инвест - груп" ЕООД, всичките с предмет на доставка ремонт, профилактика, изпитване и боядисване на различни съоръжения, конкретизирани във всяка фактура. Административният съд е счел, че за доставчика не е установена необходимата кадрова, техническа и материална обезпеченост, която е необходима за фактическото осъществяване на стопанските операции. Процесните първични счетоводни документи и представените по делото договори, касаят договори за изработка. Трудовия резултат по процесните договори е ремонт, профилактика, регулиране, изпитване, боядисване на вентилатори, релета, перфоратори, помпи, контролери, лебедки, прекъсвачи, реверсори, трансформатори, пускатели, дискове, ел. двигатели, включватели, контактни елементи, звънец и фази. По делото не е конкретизирано къде се намират посочените съоръжения и дали са собственост на РЛ или на друг правен субект. Няма данни за конкретния начин, време и място на извършване на процесните услуги, колко и кои физически лица са осъществили фактически услугите, използвани ли са някакви материали или техническо оборудване за осъществяване на услугите. В обобщение административният съд е приел, че в проведеното съдебно производство ревизираното дружество не е представило доказателства, които да обосновават правен извод, различен от този на органа по приходите по отношение определените задължения по ЗДДС. Въз основа на гореизложеното съдът е отхвърлил жалбата на РЛ и по отношение на определените задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за отчетната 2008 г. Постановеното решението е неправилно. Основателно е оплакването на касатора, че за да достигне до извода за нереалност на доставките по процесните фактури, съдът не е извършил съвкупен анализ на доказателствата. В случая е безспорно установен предметът на процесните доставки, данъкът е начислен от доставчика и ревизираното лице. Основният спорен въпрос е реалното осъществяване на процесните фактури. Пред административния орган са били представени договори и приемо - предавателни протоколи, съответстващи като дати на процесните фактури. Безспорно е установено, че част от фактурите са заплатени в брой, с приложени към тях фискални бонове, а останалите - по банка. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че доставките не са реални, защото по делото не е установено и във фактурите не е вписано мястото, начина, лицата и техническата обезпеченост за извършване на всяка услуга. По делото е назначена Съдебно - счетоводна експертиза (ССЕ). Заключението на вещото лице не е оспорено от страните. Настоящият състав кредитира заключението на вещото лице. Според него счетоводството на РЛ е водено редовно през процесните периоди. Всички проверени първични документи са намерили точно отражение в съответните счетоводни регистри. Част от издадените фактури не са отразени при доставчика, поради което вещото лице не може да даде заключение дали и неговото счетоводство е водено редовно. Вещото лице е дало заключение, че доставчикът е разполагал от 2 до 4 работника по трудов договор за процесния период, като е посочил точния им брой в таблица 2 от заключението. От заключението на вещото лице е видно, че доставчикът е имал сключен договор за наем на помещение в индустриалната зона на гр. Стара Загора и през 2008 г. е закупил база в с. Калояновец. Установено е, че през процесния период РЛ е разполагало с товарен автомобил Рено Експрес, а доставчикът е притежавал товарен автомобил Форд Транзит. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че при така ангажираните доказателства - договори, приемно-предавателни протоколи, наличието на доказателства за назначени от доставчика работници, на доказателства за собствена и наета база, и товарен автомобил, органите по приходите законосъобразно са приели, че процесните фактури не обективират реално извършени доставки. От представените доказателства по делото е видно, че двете дружества са работили заедно повече от две години, което обосновава извода, че се намират в трайни търговски отношения и в настоящия случай не става въпрос за инцидентни доставки. Съобразно представените писмени доказателства, настоящият състав приема, че процесните фактури, издадени от доставчика, удостоверяват осъществени облагаеми доставки, надлежно документирани с първични счетоводни документи и осчетоводени на база същите, което води до извода за надлежно възникнало право на данъчен кредит за получателя. Касационната инстанция намира, че отказът на органа по приходите да признае право да приспадне данъчен кредит, поради това, че издателят на фактурите не е доказал кадрова, техническа и материална обезпеченост противоречи на тълкуването на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на ДДС от СЕС, съдържащо се в решение от 6 септември 2012 г. по дело С-324/11, както и решението му от 21 юни 2012 г. по съединени дела С- 80/11 и С-142/11. Тези решения следват постоянната практика на СЕС, основана на принципа, че добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стоки или услуги, не следва да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит поради нарушения или недобросъвестност на неговия доставчик. Непредставянето на достатъчно доказателства за кадрова обезпеченост за изпълнение на доставката от страна на прекия доставчик, при наличието на данни за безспорно получени и заведени на получателя услуги, не следва да лишава последния от предоставеното му от закона право на данъчен кредит в размер на начисления ДДС по тях. Не е установена недобросъвестност на ревизираното лице по отношение на задълженията му по сключения договор и с оглед неговото поведение към ревизиращите органи. В процесния РА няма констатация за извършване на измама от страна на издателя на фактурите, за която РЛ да е знаело или да е трябвало да знае. Представените в хода на ревизията доказателства, установяват обективното извършване на услугите. По отношение определените задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за отчетната 2008 г. в размер на 3105.16 лв. и начислените лихви за просрочие в размер на 836.55 лв. и установените задължения за вноски за здравно осигуряване за самоосигуряващите се лица за периода 1.01.2008 г. - 31.12.2008 г. в общ размер на 1925.87 лв. и начислените лихви за просрочие в размер на 601.78 лв., съдът неправилно е отхвърлил жалбата на РЛ и в тази част. Обжалваното решение е неправилно в тази част, защото преобразуването на финансовия резултат и начисляването на данък по чл. 48 ЗДДФЛ и установените задължения за вноски за здравно осигуряване са в резултат на непризнати разходи по процесните фактури, издадени от "Строй Инвест - груп" ЕООД. Настоящият състав на Върховния административен съд, осмо отделение приема, че след като обжалвания РА следва да бъде отменен в частта му по ЗДДС въз основа на мотивите изложени по горе, то РА следва да бъде отменен и в частта, с която допълнително е начислен данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. и са установени задължения за вноски за здравно осигуряване за самоосигуряващите се лица за периода 1.01.2008 г. - 31.12.2008 г. Решението като неправилно постановено следва да бъде отменено и доколкото спорът е изяснен от фактическа страна, следва да бъде постановено друго по същество, с което да бъде отменен процесния РА. В случая е неоснователно искането на ответника за присъждане на разноски по делото на основание чл. 161, ал. 3 ДОПК, защото РА е приет за незаконосъобразен въз основа на доказателства, които са били на разположениe по време на административното производство. С настоящия съдебен акт на касатора следва да бъдат присъдени направените разноски по делото за двете инстанции. Съобразно представените доказателства, касаторът е направил разноски за двете инстанции в общ размер на 1565 лв. - държавна такса за първа инстанция - 50 лв., адвокатски хонорар - 1000 лв., възнаграждение за вещо лице - 490 лв., държавна такса за касационна инстанция - 25 лв. В договора за правна защита и съдействие е посочено, че адвокатския хонорар е заплатен както следва: 500 лв. в брой и 500 лв. по банка. По делото липсват доказателства за направеното плащане по банков път, поради което няма доказателства, че тази сума реално е платена и за нея не следва да се присъждат разноски. Поради изложеното на касатора следва да се присъдят разноски за двете инстанции в размер на 1065 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ, във връзка с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,