Решение № 15689 от 19.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13432/2016 г.

Решение № 15689 от 19.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13432/2016 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на директора на Териториално поделение Държавно горско стопанство /ТПДГС/ "Р.", гр. Б., против решение № 481/10.10.2016 г. по адм. д. № 386/2016 г. на Административен съд П., с което съдът е отменил негова заповед № 276/30.03.2016 г. на директора на ТП. Със заповедта е обявено класирането на кандидатите в проведен открит конкурс за възлагане изпълнението на дейности в горски територии, като класиран за обект № 2 - Почвоподготовка-ръчни тераси/есен/ в отдели 108г, 1001ч, 1001щ, 1005в, 1006и, 1007е, 1154в, 1180е и поддържане на минерализовани ивици в отдели, посочени в заповедта, е единственият допуснат кандидат "Румекс" ООД. Касаторът навежда твърдения за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че първоинстанционната жалба е подадена директно в Административен съд - П., а не чрез органа, издател на акта, като по този начин е възпрепятствал правото на отзив на органа съгласно разпоредбата на чл. 91, ал. 1 АПК. Иска отмяна на решението. Ответникът ЕТ "Ц. К.", чрез пълномощник, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски. Ответникът "Румекс" ООД, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е събрал относимите към спора писмени доказателства, изложил е подробно релевантната фактическа обстановка, по която страните не спорят. Съдът е установил, че директорът на ТП ДГС "Р." е издал заповед № 175/11.03.2016 г. за провеждане на открит конкурс за възлагане изпълнението на лесокултурни дейности по реда на чл. 10, ал. 1, т. 7, т. 9, т. 10 и т. 11 от Наредбата за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии - държавна и общинска собственост, и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти (Наредбата). Заповедта съдържа срок за подаване на офертите, условията за провеждане на конкурса, тръжната документация, критериите за оценка, дата и място на провеждането. С нарочна заповед директорът на ТП ДГС "Р." е назначил комисия, която да разгледа и оцени офертите на кандидатите. За обект 2 е допуснат и класиран само един кандидат - "Румекс" ООД. Кандидатът ЕТ "Ц. К." е отстранен от участие в конкурса за този обект, тъй като не отговаря на техническите изисквания, посочени в т. 7.11 от утвърдената документация за участие в открития конкурс, а именно - не притежава минимално определените показатели от човешки ресурс. С. е да удостовери, че има най-малко осем наети работници на трудов договор по ЛКД. Административният орган е утвърдил изготвения протокол № ЛКД-1/30.03.2016 г. на комисията. С оспорената заповед № 276/30.03.2016 г. е класирал на първо място "Румекс" ООД за обект № 2, за извършване на дейностите по обявения конкурс. Първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните правила, но при допуснато съществено нарушение на закона при определяне на човешки ресурс в Условията и нарушение на закона при етапа на проверка на подадените конкурсни документи от участниците и тяхното допускане в следващия етап на процедурата. Изложил е мотиви за това, че "работник по трудов договор ЛКД", е всяко лице, което е наето на трудов договор и съгласно него и длъжностната си характеристика извършва своя труд, свързан с лесокултурни дейности в горското стопанство. Посочил е, че в условията на конкурса липсват ясно посочени изисквания работниците по трудов договор по ЛКД да са на длъжности "общ работник горско стопанство" с код по НПКД 9215006. С оглед изложеното административният съд е приел, че ЕТ "Ц. К." е отговарял на условията за допустимост в първия етап на конкурса, тъй като има 10 наети на трудов договор работници, от които 7 са на лица, заемащи длъжност "работник горско стопанство". Два от договорите на лицата, заемащи длъжност "технолог" и "продавач консултант" не са представени по делото, но видно от представения по делото трудов договор на лицето М. М. А., той е назначен на длъжност с код по НКПД 83412005, която отговаря на професията "Оператор, машини за горско стопанство", което съответства на заложеното в условие "работник по трудов договор по ЛКД". Административният съд излага мотиви за незаконосъобразност в действията на комисията в първи етап на конкурсната процедура - отваряне на офертите и "допустимост", да въвежда конкретизация на условия по конкурса или да я прави по субективен тълкувателен път. Счита, че административният акт е издаден въз основа на протокол ЛКД-1/30.03.2016 г. на конкурсната комисия, при несъответствие с фактическата обстановка при извършване на проверката по допустимост на участниците в конкурса. Приема жалбата за основателна, връща преписката на административния орган за продължаване на процедурата и при спазване на дадените указания, да се утвърдят Условия за провеждане на открит конкурс за възлагане изпълнението на дейности по чл. 10, ал. 1, т. ч, т. 10, т. 11 от Наредбата, като критериите по точка 7.11 бъдат изготвени съгласно принципите на чл. 6, чл. 12 и чл. 13 АПК, от която фаза следва да продължи и процедурата по провеждане на конкурса. Решението е правилно. Съдът е установил правилно правнорелевантните за спора фактически обстоятелства и в съответствие с приложимия материален закон е достигнал до обосновани правни изводи. Настоящият тричленен състав напълно споделя изложените в решението съображения. Неоснователно е касационното възражение за неправилност на съдебното решение поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила поради това, че жалбата против заповед № 276/30.03.2016 г. на директора на ТП ДГС "Р." е била подадена директно в съда. Действително, тя е подадена до Пазарджишкия административен съд, а не чрез органа, издал оспорения акт, съгласно чл. 152, ал. 1 АПК, но жалбоподателят е конкретизирал както кой акт на кой орган оспорва, така също и до кого е адресирана. Жалбата е постъпила в съда на 03.05.2016 г. С разпореждане № 1170/26.05.2016 г. съдът е разпоредил на административния орган в три дневен срок от получаване на съобщението да представи доказателства относно връчването на административния акт, заверено копие на административната преписка, както и списък по чл. 152, ал. 3. Указал е на административния орган и възможността в 14-дневен срок от получаване на съдебния акт да представи писмен отговор по жалбата. Разпоредбата на чл. 152, ал. 4 АПК урежда реда за преодоляване на евентуалното нарушение на чл. 152, ал. 2 и ал. 3 АПК от страна на административния орган, този ред на общо основание е приложим и при подаване на оспорването направо в съда, а не чрез органа издател оспорвания акт. След като делото е било окомплектовано с пълната административна преписка и не са били засегнати процесуалните права на страните, то очевидно не може да се обсъжда каквото и да е нарушение на съдопроизводствените правила, което прави изцяло неоснователно възражението в горния смисъл. Касаторът твърди, че подавайки жалбата си директно пред съда, жалбоподателят е възпрепятствал "правото на отзив", предоставено с разпоредбата на чл. 91, ал. 1 АПК. Действително правото на отзив за издателя на акта не представлява контрол по административен ред, а законова възможност органът сам да оттегли, отмени или измени издадения от него административен акт, но само при наличие на предвидените в закона кумулативни предпоставки - жалба от заинтересованата страна и определен срок, в който да бъде упражнено това право. Т. е., за да бъде изпълнено изискването на чл. 91 АПК, следва да е налице жалба от неблагоприятно засегната от акта страна в законовопредвидения срок или протест на прокурор. В случая административният орган е имал възможност да упражни правото си на отзив, тъй като заповедта му е оспорена по административен ред с жалба с вх. № 16-Вх-...06/04.04.2016 г., вместо това е подал становище, в което твърди, че жалбата е неоснователна, а оспорената заповед е законосъобразна. Правната норма е ясна и категорична и не позволява разширително тълкуване. Съгласно чл. 218, ал. 1 АПК Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а според ал. 2, за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. След като в случая в касационната жалба бланкетно е наведен касационен довод за неправилност поради нарушение на материалния закон, при извършената на основание чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон настоящата инстанция не намира основания за неговата отмяна, поради което същото следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното искане от пълномощника на ответника за присъждане на направените в касационната инстанция разноски, съгласно приложен договор за правна защита и съдействие, следва да бъдат присъдени разноски в размер на 500 лв, представляващи заплатено в брой адвокатско възнаграждение. Воден от горното, Върховният административен съд