Решение № 1308 от 1.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12213/2015 г.

Решение № 1308 от 1.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12213/2015 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. И. В. против решение № 559 от 10.07.2015 г. по адм. дело № 442/2015 г. на Административен съд С. - област, с което е отхвърлена жалбата му против заповед рег. № 110/05.04.2015 г., издадена от полицейски орган при Районно управление на Министерство на вътрешните работи (РУМВР) - Самоков, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е постановено задържането му за срок от 24 часа. Жалбоподателят поддържа, че решението противоречи на материалния закон, тъй като участието му в престъпен акт не е установено. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена. След подаване на касационната жалба касаторът е починал и като страни в производството са конституирани неговите наследници. Ответникът по касационната жалба не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд С. - област е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че не са налице основания за отмяна на атакуваната заповед. Същата е издадена от полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР в границите на предоставената му съгласно чл. 72, ал. 1 от ЗМВР компетентност. Аргументирано е и заключението на съдебния състав, че заповедта е постановена при спазване на установената в чл. 74, ал. 1 от ЗМВР писмена форма, като съдържа изброените в текста реквизити. Заповедта е издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и съдържа данни да възможна съпричастност на жалбоподателя към извършено престъпление. Данни за обстоятелствата, довели до задържането на В. и обосноваващи мярката, се съдържат и в материалите по досъдебно производство № 217/2015 г. по описа на РУП - Самоков, образувано на 05.04.2015 г. за престъпление по чл. 129 от НК. Тези факти, посочени и в заповедта за задържане, са достатъчни да мотивират прилагането на административната мярка. Ето защо съображенията на първоинстанционния съд в този смисъл следва да бъдат споделени. Правилно е и заключението на първоинстанционния съд, че административният акт е постановен в съответствие с материалноправните изисквания на закона. Разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР овластява полицейските органи да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. За прилагане на тази принудителна административна мярка не се изискват категорични доказателства, установяващи участието на лицето в престъпен акт. Достатъчно е наличие на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъпление или да е съпричастен към него. При правилно тълкуване и прилагане на закона Административен съд С. - област приема, че посочените по-горе изисквания са изпълнени. В случая е установено, че на 05.04.2015 г. около 05.30 часа в гр. С. жалбоподателят Б. В. е участвал в сбиване, при което страните взаимно са си разменяли удари. Това обстоятелство се потвърждава от данните в медицинската документация за понесени от В. и сина му контузии и от останалите писмени доказателства. С оглед нанесената на друг участник в инцидента прободна рана в областта на гърба е образувано досъдебно производство и на това основание В. е задържан в поделенията на МВР за 24 часа. При тези факти правилно първоинстанционният съд приема, че предпоставките на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР са осъществени. Посочените по-горе данни дават основание да се предположи, че жалбоподателят може да има участие в извършеното престъпление от общ характер, поради което за да се съдейства за разкриването на престъплението и да се избегне опасността от укриване на извършителя, спрямо В. е приложена принудителната административна мярка по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и същият е задържан за 24 часа в поделенията на МВР. Обстоятелството, че Войнов не е привлечен като обвиняем по образуваното досъдебно производство, е без значение за прилагане на мярката, тъй като не променя обстоятелството, че жалбоподателят е участвал в инцидент, при който на трето лице е причинена средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 1 от НК. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че принудителната административна мярка е приложена спрямо жалбоподателя в съответствие нормативните изисквания, като ограничаването на правото на свободно придвижване е само с оглед постигане на предвидени в закона цели: да се съдейства за разкриване на престъпление и да се осуети възможността за укриване на извършителя. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и по тези съображения отхвърля жалбата против административния акт, съдът постановява решение, което кореспондира със закона. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Оспореният съдебен акт е постановен в съответствие с материалния закон и при отсъствие на съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Не са налице основания за неговата отмяна и същият следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,