Решение № 8939 от 29.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2858/2021 г.

ВАСПетчленен състав29.07.2021 г.

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 5264 от 04.05.2020 на Върховния административен съд по адм. дело 7993/2017 г. ОСЪЖДА Министерството на енергетиката, адрес гр. София, ул. Триадица 8 да заплати на Катерина ЕООД, адрес гр. Видин, ул. Дондуков 47, 500,00 (петстотин) лева разноски по делото. ОСЪЖДА Министерството на енергетиката, адрес гр. София, ул. Триадица 8 да заплати на Сдружение За дива природа Балкани, адрес гр. София, бул. Драган Цанков 8, 700,00 (седемстотин) лева разноски по делото. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Подписвам решението с особено мнение, защото считам за неправилен, постановен в противоречие с материалния закон, извода на първоинстанционния съд за нарушение от органа на изискванията относно земеделските земи, попадащи в обхвата на площта за търсене и проучване. Безспорно е, че разпоредбата на чл. 59б, ал. 1 ППЗОЗЗ регламентира, че в случаите по чл. 56 ППЗОЗЗ временното ползване на земеделски земи се разрешава от комисията по чл. 17, ал. 1, т. 2 ЗОЗЗ. Безспорно е също, че чл. 56, ал. 1 ППЗОЗЗ разрешава временното ползване на земеделски земи за геоложки проучвания. Но от тези две разпоредби не считам, че следва автоматично извод за необходимост от разрешение на комисията по чл. 17, ал. 1, т. 2 ЗОЗЗ за временно ползване на земеделските земи, попадащи в обхвата на площта, която би била предмет на разрешение за проучване към датата на издаване на разрешението. Горните разпоредби следва да бъдат тълкувани в съвкупност с разпоредбите на чл. 74 и 75 ЗПБ, като основа на това тълкуване е разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от Конституцията, съгласно която частната собственост е неприкосновена. При отчитане на конституционната разпоредба чл. 74, ал. 1 ЗПБ изрично сочи, че регистрирането на откритие на подземни богатства и вписването му в регистъра не променя собствеността, предназначението и ползването на недвижимия имот на повърхността на земята. А алинея 2, редакция към датата на издаване на оспорения акт, регламентира, че предоставеното разрешение за търсене и проучване дава право на титуляра да предприема самостоятелно съответните правни и фактически действия за постигане на споразумение с титулярите на права на земята в предоставената площ, които го препятстват или затрудняват за осъществяване на дейностите по разрешението. Смисълът на тази разпоредба е, че в рамките на предоставената за търсене и проучване площ, първо, не е задължително абсолютно всеки квадратен сантиметър да бъде предмет на търсене и проучване. С оглед на това е възможно титуляри на права на недвижим имот на повърхността на земята изобщо да не бъдат засегнати при реализиране на разрешението за търсене и проучване. И второ, може да има и титуляри на права на недвижим имот на повърхността на земята, които обективно не позволяват търсенето и проучването, тъй като имотът е частна неприкосновена собственост и разрешението за търсене и проучване, с оглед на чл. 74, ал. 1 ЗПБ, не променя нито собствеността, нито предназначението, нито ползването на недвижимия имот на повърхността на земята. Това, което разрешението прави, е да създаде правно основание на титуляра на разрешението да встъпи в правоотношения с титуляра на правата на недвижимия имот на повърхността на земята, за да постигне с него споразумение за ползването и за начина на ползването на този имот. До тогава, докогато съответният правен субект не е титуляр на разрешение за търсене и проучване той не е правно легитимен да иска споразумение с титуляра на права на недвижимия имот. Безспорно е, че съгласно чл. 9, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави, което значи, че те биха могли да договорят правото на временно ползване на недвижимия имот под условие ако съответният правен субект стане титуляр на разрешение за търсене и проучване. Но този договор под условие едва ли би бил основание за собственика на недвижимия имот към датата на неговото подписване, т.е. преди да е ясен титулярът на разрешението за търсене и проучване, да поиска по реда на чл. 59б, ал. 3 ППЗОЗ от комисията по чл. 17, ал. 1, т. 2 ЗОЗЗ разрешение за временно ползване на земеделската земя, най-малкото защото към този момент няма да разполага със скица на имота с нанесени границите на работните площадки изискване по т. 3, което значи, че няма да разполага и със становище на съответната регионална инспекция по околната среда и водите изискване на т. 4. Тези, необходими за разрешението за временно ползване, факти и обстоятелства могат да бъдат известни едва когато е налице титуляр на разрешението за търсене и проучване, който има най-малкото одобрена работна програма по смисъла на чл. 51, ал. 3 ЗПБ, редакция към датата на издаване на оспорения акт, отделно от факта, че именно договорът, сключен въз основа на разрешението за търсене и проучване съдържа необходимите изисквания, ограничения и условия, които биха позволили точното определяне на нуждите от временно ползване на земеделска земя, когато по отношение на такава е налице необходимост от действия за търсене и проучване. Самият бъдещ евентуален титуляр на разрешението за търсене и проучване не би могъл да направи искане до комисията по чл. 17, ал. 1, т. 2 ЗОЗЗ, тъй като към този момент той нито е собственик, нито е инвеститор той е никой по отношение на съответната земеделска земя, която е частна неприкосновена собственост. С оглед на горното считам, че обективно към датата на издаване на разрешението за търсене и проучване не е възможно наличието на издадено разрешение за временно ползване на земеделска земя, която попада в обхвата на площта за търсене и проучване. Поради това считам, че изводът на първоинстанционният съд за допуснато от органа нарушение на материалния закон за неправилен, постановен в нарушение на закона. По изложеното подписвам решението с особено мнение. Съдия: Соня Янкулова

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуания кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на енергетиката срещу Решение 5264 от 04.05.2020 на Върховния административен съд (ВАС) по адм. дело 7993/2017 г. С решението е отменено Разрешение 470 от 02.05.2017 г. на министъра на енергетиката за проучване на строителни материали, подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от Закона за подземните богатства (ЗПБ) в площ Диаклас, обл. Видин, и преписката е върната на министъра на енергетиката за поизнасяне по заявление на Каро Трейдинг ООД за предоставяне на разрешение по чл. 23 ЗПБ за проучване на подземни богатства съгласно чл. 2, ал. 1, т. 5 ЗПБ - строителни материали. Касационният жалбоподател - министърът на енергетиката счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че при постановяване на решението си първоинстанционният съд не е съобразил разпоредбата на чл. 30, т. 1 ЗПБ, съгласно която титулярят на разрешението за търсене и проучване или за проучване е длъжен да извършва всички дейности по предоставеното разрешение в съответствие със закона и съобразно условията на сключения договор. Разрешението за проучване на подземни богатства определя само рамката на проучвателната дейност титуляра, обекта на проучване, срока на проучване, размера на обекта на проучване, но конкретните условия и изисквания, при наличието на които може да се извърши проучването се определят единствено с договора за проучване. Счита за неправилни изводите на съда за неизпълнение на изискванията на чл. 2, ал. 3 във вр. ал. 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (Наредбата). В рамките на проведените съгласувателни процедури министърът на околната среда и водите е определил изрични условия за осъществяване на проучвателната дейност и чието изпълнение от титуляра на задължението ще осигури опазването на околната среда. Видно от приетата като доказателство по делото справка за отразяване на постъпилите становища по реда на чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация (УПМСНА), бележките и предложенията на министъра на околната среда и водите са приети, като ще бъдат отразени в договора за проучване. Такъв обаче може да се сключи само след влизане в сила на издаденото разрешение за ползване на подземни богатства в площ Диаклас, област Видин. В подкрепа на становището си цитира практика на ВАС. Сочи, че според нея издаването на административния акт, с който се определя титуляра на разрешението е началният момент, от който възниква задължението на последния за извършване на оценка за съвместимост. Преди този момент не е налице проект с конкретни параметри. Преди да бъде избран титуляр не е налице и предмет за извършване на оценка за съвместимост, тъй като не са ясни параметрите на проекта. Началният момент за извършване на посочената оценка е издаването на разрешението за проучване на подземни богатства. За да се получи разрешение за проучване на подземни богатства е необходимо към заявлението съответното лице да представи работна програма, но за да извърши дейността по проучване, съответното лице трябва да е получило разрешението и да е представило работен проект. Без работен проект, одобрен по надлежния ред, получилото разрешение лице не може да извърши дейността. Без разрешение то не може да поиска одобряване на работен проект, защото само лице, което притежава разрешение, може да иска одобряване на работен проект. Не е задължение на органа да спазва изискванията на чл. 2, ал. 3 във връзка с ал. 2 от Наредбата, а на лицето, което е получило разрешение за проучване, ако са налице предпоставките за приложимост на тези разпоредби. Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено и да бъде потвърдено Разрешение 470 от 02.05.2017 г. на министъра на енергетиката. Касационният жалбоподател се представлява от експерт Н. Терзиев. Ответникът Катерина ЕООД оспорва касационната жалба. Сочи, че практиката на съда, на която се позовава касационният жалбоподател, касае площи извън защитени територии. Производството по предоставяне на разрешително е открито без извършени съгласувания с компетентния министър за защитени със закон територии и с кмета на Община Белоградчик, на територията на която е разположена площта за проучване. Ако съгласуването по чл. 26, ал. 1, т. 1 ЗПБ беше изпълнено, органът би констатирал, че площта Диаклас обхваща 0,998 кв.м. и попада изцяло в защитени зони Западен Балкан и Западна Стара планина и Предбалкан. Органът е бил длъжен да приложи чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) и чл. 2, ал. 2 от Наредбата. В подкрепа на становището си цитира практика на ВАС. Прави искане решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Ответникът се представлява от адв. Т. Лисичкова. Ответникът Сдружение За дива природа Балкани, оспорва касационната жалба. Излага, че площ "Диаклас" попада в границите на защитени зони съгласно Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 година относно опазването на дивите птици (Директива 2009/147/ЕО/Директива за птиците) и Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (Директива 92/43/ЕИО/Директива за местообитанията). За правилен счита извода на съда, че административният орган е следвало задължително да извърши оценка за съвместимост на представената работна програма с предмета и целите за опазване на съответната защитена зона. Основанията за изискване на процедура по оценка за съвместимост по чл. 6 от Директива 92/43 не изискват сигурност, а вероятност от отрицателно въздействие. Преценката по чл. 56 ЗПБ следва да бъде извършена към момента на постановяване на акта, а не да бъде отлагана за по-късен момент, обвързан със сключване на договор или започването на реализация на дейностите по разрешението, както неправилно твърди касационният жалбоподател. Следва да бъдат спазени изискванията по чл. 31 ЗБР, като работната програма бъде подложена на оценка за съвместимост. Правилно тричленният състав на ВАС е постановил, че предварително даденото разрешение за временна промяна на предназначението на земеделските земи е задължително и представлява част от фактическия състав по издаване на оспорвания административен акт. Безспорно площта попада в земеделски земи. Съгласно чл. 2 от Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ), земеделските земи са основно национално богатство и се използват само за земеделски цели. Поради това и на основание чл. 56, ал. 3 ЗОЗЗ и чл. 59б, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за опазване на земеделските земи (ППЗОЗЗ), следва да бъде получено разрешение от комисията по чл. 17 ЗОЗЗ, което не е сторено. Позовава се на практика на ВАС. Прави искане решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Ответникът се представлява от адв. И. Велов. Ответникът - "Ставен" АД не изразява становище по касационната жалба. Ответникът - Община Белоградчик не изразява становище по касационната жалба. Ответникът - "Каро Трейдинг" ООД не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното в настоящето производство решение на тричленен състав на ВАС е отменено Разрешение 470 от 02.05.2017 г. на министъра на енергетиката за проучване на строителни материали, подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 ЗПБ в площ Диаклас, обл. Видин, и преписката е върната на министъра на енергетиката за поизнасяне по заявление на Каро Трейдинг ООД за предоставяне на разрешение по чл. 23 ЗПБ за проучване на подземни богатства съгласно чл. 2, ал. 1, т. 5 ЗПБ - строителни материали. За да постанови решението си съдът е установил, че административното производство е инициирано със заявление от 21.01.2010 г. до Министерство на околната среда и водите (МОСВ) от "Фили" ООД за кандидатстване за пряко предоставяне на разрешение за проучване на строителни материали - подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 ЗПБ в площ "Диаклас", разположена в землищата село Прауджа и село Чифлик, община Белоградчик, област Видин. Заявеният размер на площта е 1 кв. км. Големината на площта отговаря на изискването на чл. 32, ал. 1, т. 4 ЗПБ. Срокът на исканото разрешение е 1 година. Заявлението е съгласувано с положителни становища от компетентните министри по чл. 26, ал. 1, т. 1 ЗПБ, отговарящи за отбраната на страната, вътрешния ред, културните ценности и защитени територии и обекти (Министерство на вътрешните работи, Министерство на отбраната, Министерство на културата и Националната служба за защита на природата към Министерство на околната среда и водите). Извършена е проверка в Специализираната карта и регистър на разрешенията за търсене и проучване и Специализираната карта на находищата на подземни богатства, съгласно чл. 26, ал. 1, т. 2 ЗПБ. За заявената площ няма заведени на отчет запаси на подземни богатства в Баланса на запасите и ресурсите на Република България и не са предоставени други разрешения за проучване на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 ЗПБ. Проведено е съгласуване с кмета на Община Белоградчик, на чиято територия е разположена площта за проучване. В съответствие с разпоредбата на чл. 39, ал. 1, т. 3 ЗПБ е публикувано съобщение за предстоящото предоставяне на разрешение в Държавен вестник, бр. 35 от 11.05.2010 г. и на интернет страницата на министерството. В едномесечния срок е постъпило заявление от втори кандидат за проучване на същата група подземни богатства и за същата площ, поради което на основание чл. 42, ал. 1, т. 3 ЗПБ е прието, че титулярят на разрешението следва да бъде определен чрез конкурс. Със Заповед Е-РД-153 от 01.04.2016 г. на министъра на енергетиката е назначена комисия за провеждане на неприсъствен конкурс за предоставяне на разрешението. Условията за кандидатстване са посочени в Заповед Е-РД-16-236 от 30.05.2016 г. на министъра на енергетиката, обн. ДВ, бр. 50 от 01.07.2016 г. Същите подробно са изложени в конкурсните книжа. Постъпило е едно конкурсно предложение от Каро Трейдинг ООД и същото е разгледано от комисията. Комисията е решила, че офертата на Каро Трейдинг ООД отговаря на изискванията на конкурсните условия, поради което е предложила на министъра на енергетиката да внесе за одобрение в Министерския съвет (МС) проект на Разрешение за проучване на строителни материали в площ "Диаклас" на спечелилия конкурса участник Каро Трейдинг ООД. Проведена е съгласувателна процедура на основание чл. 32, ал. 1 УПМСНА, относно предложението до Министерския съвет за одобряване на проект на разрешение за проучване на строителни материали в площ Диаклас. С протоколно решение по т. 14 от протокол 18 на проведеното заседание на МС на 19.04.2017 г., е одобрен проектът на разрешение от министъра на енергетиката на Каро Трейдинг ООД за проучване на строителни материали. Министърът на енергетиката е издал Разрешение 470 от 02.05.2017 г., с което на основание чл. 49, ал. 2, чл. 50, ал., т. 1 във вр. с чл. 5, т. 1, чл. 7, ал. 1, т. 8, чл. 39, ал. 1, т. 1 от ЗПБ, § 105, ал. 2 от ПЗР на ЗПБ и § 63 от ПЗР на Закона за изменение на Закона за забрана на химическото оръжие и за контрол на токсичните химически вещества и техните прекурсори и протоколно решение на МС от 19.04.2017 г., е разрешено на Каро Трейдинг ООД да извърши за своя сметка проучване на строителни материали подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от ЗПБ, в площ "Диаклас", разположена в землищата на село Прауджа и село Чифлик, община Белоградчик, което е обнародвано ДВ, бр. 46 от 09.06.2017 г. Копие от разрешението е изпратено на кмета на община Белоградчик за обявяване, което обявяване е извършено чрез поставяне на видно място на информационното табло в общината (съгласно протокол от 30.05.2017 г.). По делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза (СТЕ). При така установената фактическа обстановка съдът е приел, че оспореното разрешение е издадено от компетентния административен орган по чл. 7, ал. 2, т. 7 ЗПБ, в предписаната от закона писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалноправните разпоредби. Съдът е посочил, че от приетите по делото писмени доказателства, включително от заключението на вещото лице, се установява, че концесионната площ попада в границите на защитена зона по Директива за птиците, която припокрива Защитена зона по Директива за местообитанията "Западен балкан" - BG-0002002 и Защитена зона по Директива за местообитанията, която припокрива защитена зона по Директива за птиците "Западна Стара планина и Предбалкан"- BG0001040. Счел е, че при наличието на тези факти е следвало на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от Наредбата да се извърши оценка за съвместимост на представената от Каро Трейдинг ООД работна програма по реда на Глава Втора от Наредбата, при което да се установи допустимост на програмата на дружеството спрямо режима на дейностите в защитените зони. При липса на положителен резултат от извършените проверки по отношение изискванията за опазване на околната среда, земята, флората или фауната, то компетентния министър на основание чл. 56, ал. 1, т. 3 ЗПБ отказва предоставянето на разрешение за проучване. Съдът е посочил, че за извършване на оценка за съвместимост, съобразено с разпоредбата на чл. 6 от Директива 92/43/ЕИО е достатъчно наличието на вероятност от отрицателно влияние върху съответната територия. Въпреки даденото предложение при съгласуването с МОСВ реализирането на проучвателните дейности да се осъществи след приключване процедурите по чл. 2, ал. 2 или глава втора от Наредбата за цялостния работен проект за проучването, административният орган е следвало да съобрази посочената правна уредба и да обсъди работната програма на дружеството след извършване на оценка на съответствие на тази програма, която оценка в случая е задължителна. Като не е сторил това министърът на енергетиката е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила, което е от категорията на съществените. На следващо място, съдът е приел за основателно възражението, че в обхвата на процесната площ попадат земеделски земи, при което процесното разрешение е издадено в нарушение на ЗОЗЗ. В разпоредбата на чл. 56, ал. 3 ППЗОЗЗ е предвидена възможност за ползване на земя, необходима за геоложки и други проучвания. Ползването на земеделска земя в тази хипотеза е за определен срок (чл. 56, ал. 1 ППЗООЗ), като в този случай на основание чл. 59б, ал. 1 ППЗООЗ временното ползване на земеделската земя се разрешава с решение на комисията по чл. 17 ЗОЗЗ. При евентуалното установяване от органа, че земите (или част от тях), попадащи в обхвата на искането за проучване на подземни богатства, са предназначени за земеделски нужди, предварително даденото разрешение за временна промяна предназначението на земеделските земи е задължително с оглед бъдещото им използване. Решението на комисията по чл. 17 ЗОЗЗ има административноправен характер и представлява част от фактическия състав по издаване на оспорения в производството административен акт. Наличието му следва да се установи от министъра на енергетика в хода на развилото се пред него производство по ЗПБ. В процесния случай оспореният акт е издаден без органа да извърши необходимото цялостно проучване относно статута на земите, попадащи в обхвата на заявената площ, включително чрез данни по Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). С оглед изложеното съдебният състав е приел, че оспореното разрешение за проучване на строителни материали - подземни богатства е издадено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 146, т. 3 и 4 от АПК. Отменил е разрешението и е върнал преписката на министъра на енергетиката за ново произнасяне по заявлението на Каро Трейдинг ООД за предоставяне на разрешение по чл. 23 от ЗПБ за проучване на подземни богатства съгласно чл. 2, ал. 1, т. 5 от ЗПБ - строителни материали в площ "Диаклас". Решението е правилно като краен резултат.