Решение № 3403 от 25.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1899/2016 г.

Решение № 3403 от 25.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1899/2016 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 459, ал. 8 от Изборния кодекс /ИК/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на П. Г. Ц., подадена чрез упълномощена адв. С. Б., против решение № 688 от 18.12.2015 г., постановено от Административен съд - Монтана, III състав, по адм. д. № 660/2015 г. С жалбата и в съдебно заседание се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и се твърди неправилност на съдебния акт. Касационният жалбоподател оспорва изводите на съда и твърди неправилно приложение на чл. 23, ал. 2 от ЗМСМА. Представя доказателства относно причините за отсъствието си от първото и второто заседание на ОбС - Лом и заявява, че съдът не му е дал указание за представяне на доказателства за ангажираността му. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното съдебно решение, като незаконосъобразно постановено. Ответникът - Общинска избирателна комисия /ОИК/ - Лом оспорва касационната жалба чрез председателя на комисията Т. К., която с писмено възражение и в съдебно заседание пледира за оставяне в сила атакуваното съдебно решение, като правилно и законосъобразно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, защото от протокола от проведеното съдебно заседание на 15.12.2015 г. е видно, че в същия е записано, че съдът указва на жалбоподателя, че съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 4 от АПК, във вр. с чл. 30, ал. 8 от ЗМСМА, не представя доказателства относно невъзможността да положи клетва в първите две заседания на ОбС - Лом. Според участващия по делото прокурор представените с касационната жалба писмени доказателства не опровергават правилността на оспореното съдебно решение и разпоредбата на чл. 220 от АПК съдържа забрана за нови фактически установявания. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съборажения: С обжалваното решение № 688 от 18.12.2015 г. е потвърдено решение № 179 по протокол № 32/27.11.2015 г. на Общинската избирателна комисия - Лом в частта на т. 1, с която П. Г. Ц. е заличен като общински съветник в Общински съвет - Лом, избран листата на Политическа партия "Движение 21". За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд - Монтана е приел, че атакуваният акт е постановен от материално, процесуално, местно и предметно компетентен орган - Общинска избирателна комисия - Лом, издаден е в писмена форма с отбелязване на фактическите и правни основания за постановяването му, като съдържа предписаните от закона реквизити на административния акт по чл. 59, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 30 и чл. 23, ал. 2 от ЗМСМА. Първоинстаницонният съд е преценил, че при провеждане на административната процедура не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. В мотивите на обжалваното съдебно решение е отразено, че процесното решение на ОИК - Лом не е в противоречие с материално-правни норми и е произнесено в съответствие с целта на закона, защото липсата на пълен общински съвет е не само обществено неоправдано, но и в разрез с духа и целта на закона, уреждащ обществените отношения, свързани с местното самоуправление, които налагат представителството в местния законодателен орган да бъде осъществено. Ето защо първостепенният съд не е възприел тезата на жалбоподателя, че следващо заседание може да бъде не непосредствено следващото след първото, а всяко друго следващо - "второ, трето, пето или двадесето...". При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е валидно и допустимо постановено, тъй като Административен съд - Монтана, а не ЦИК е бил компетентен да разреши спора, доколкото същият е във връзка с обявяване на изборен резултат. Това е така, защото с атакуваното решение на ОИК - Лом се заличават жалбоподателят и лицето Иво Найденов Иванов като общински съветници, анулират се издадените им удостоверения, определят се за избрани общински съветници лицата Н. Ж. Т. и К. Б. К. и е разпоредено да се издадат удостоверения на обявените за избрани общински съветници. Обжалваното съдебно решение е правилно и при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа е правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Настоящият съдебен състав споделя становището на първостепенния съд, че неизпълнението на процедурата по чл. 30, ал. 6 от ЗМСМА от страна на ОИК - Лом не съставлява съществено нарушение на административно-производствените правила. Следва да се има предвид, че визираната разпоредба регламентира прекратяване на възникнали пълномощия на общински съветник. В конкретния случай обаче, към датата на издаване на процесното решение от ОИК - Лом жалбоподателят не е подписал клетвен лист, не се е явил на първото и на второто заседание на съвета, от което следва обоснованият извод, че по отношение на П. Г. Ц. не са възникнали пълномощия на общински съветник, които да бъдат прекратени по реда на чл. 30, ал. 6 от ЗМСМА. В разпоредбата на чл. 23, ал. 2 от ЗМСМА, в ИК, както и в решение № 2884-МИ от 3.11.2015 г. на Централната избирателна комисия също не е уредена такава задължителна процедура. В първоинстанционната и в касационната жалба се съдържа възражение за неуведомяване за първото и за второто заседание на ОИК - Лом. Правилно е констатирано от първоинстанционния съд, че в официалната интернет страница на Областния управител на област Монтана на 30.10.2015 г. е публикувана датата на свикването на първото заседание на Общински съвет - Лом, която е 3.11.2015 г. Публикуването представлява официално уведомяване, а и освен него на жалбоподателя са изпратените на личния му електронен адрес съобщения от председателя на ОбС - Лом. По същия начин жалбоподателят е уведомен на посочения от него електронен адрес за второто заседание, състояло се на 6.11.2015 г. С оглед на това настоящият съдебен състав намира за обосновано заключението, че е ирелевантно обстоятелството дали и кога лицето ползва електронния си адрес. Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че от публикацията на интернет страница на Областния управител на област Монтана, когато е обявена датата на свикването на първото заседание на Общински съвет - Лом за жалбоподателя е възникнало задължение да се яви на първото заседание и положи клетва или съответно писмено да уведоми относно невъзможността си да положи клетва преди първото заседание на ОбС - Лом. Като не са представени доказателства в тази насока, правилно ОИК - Лом е заличила П. Г. Ц. и на негово място е определила за избран общински съветник следващият кандидат в листата на ПП "Движение 21". Неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неуказване на доказателствената тежест. От съдържанието на протокола от съдебното заседание, проведено на 15.12.2015 г. се установява по безспорен начин, че в него е записано, че съдът указва на жалбоподателя, че съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 4 от АПК, същият не представя доказателства относно невъзможността да положи клетва в първите две заседания на ОбС - Лом. В горепосочения протокол изрично е отразено, че жалбоподателят лично е заявил: "Не представям доказателства за невъзможността ми да се явя на т. нар. заседания поради факта, че в ЗМСМА не е указано в нито един член, че е необходимо и задължително". От съществено значение е обстоятелството, че доказателства относно възпрепятстване и уважителни причини за неявяване на първите две проведени заседания на ОбС - Лом не са ангажирани в производството пред административния орган и в първоинстанционното съдебно производство. Ето защо приложените към касационната жалба писмени доказателства относно работа по трудов договор в гр. Севлиево на спорните дати - 3.11.205 г. и на 6.11.2015 г., не оборват законосъобразността на съдебното решение. Нормата на чл. 220 от АПК регламентира забрана за нови фактически установявания в касационното производство и Върховният административен съд е длъжен да преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, поради което настоящият съдебен състав не следва да обсъжда сега представените доказателства относно професионални ангажименти на жалбоподателя. Настоящият съдебен състав намира за неоснователно и възражението на касационния жалбоподател за неправилно приложение на нормата на чл. 23, ал. ал. 2 от ЗМСМА. Правилна е тезата на първоинстанционния съд, че е пълномощията на общински съветник възникват едва след полагането на клетва и подписването на клетвен лист и разпоредбата на чл. 23, ал. 2 от ЗМСМА регламентира това действие да бъде извършено преди първото заседание на общинския съвет. Предвидено е изключение, когато общински съветник е възпрепятстван да присъства при полагането на клетва, той да положи клетва преди началото на следващо заседание на ОбС. Според настоящия съдебен състав "следващо заседание" по смисъла на визираната норма е второто заседание, защото точно то следва след първото, а не всяко последващо - осмо, девето, десето и т. н. В конкретната хипотеза е безспорно обстоятелството, че жалбоподателят е отсъствал и не е положил клетва, както в първото, така и във второто заседание, а се е явил в ОбС - Лом едва на 30.11.2015 г., на която дата е подписал клетвен лист, който обаче е последващ след постановяване на атакуваното решение на ОИК - Лом на 27.11.2015 г. и е неотносим към законосъобразността на процесното решение на ОИК - Лом. Настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е в съответствие с т. 2 от решение № 2884-МИ от 3.11.2015 г. на ЦИК, в което е предвидено, че ако общински съветник е възпрепятстван да присъства при полагането на клетва, следва изрично да заяви това в писмено заявление пред ОИК. С т. 3 от визираното решение е регламентирано, че пълномощията на общински съветник, който не се е явил и не е подписал клетвен лист на първото заседание на ОбС и не е заявил писмено по реда на т. 2, че е възпрепятстван да се яви, не възникват. Горепосоченото решение на ЦИК е влязло в сила и представлява стабилен административен акт, с оглед на което е задължително за адресатите си. В случая касационният жалбоподател не се е явил, не е подписал клетвен лист на първото заседание и на второто заседание на ОбС - Лом и не е подал изрично писмено заявление, че е възпрепятстван да се яви, в резултат на което за него правилно не са възникнали пълномощията на общински съветник. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Страните не претендират присъждане на разноски. На основание на горното и на чл. 459, ал. 8 и 9 от ИК във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение