Решение № 5206 от 8.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8504/2018 г.

Решение № 5206 от 8.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8504/2018 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Видис – Тур" ЕООД, гр. Разград против решение № 36/15.05.2018 г. по адм. дело № 52/2018 г. на Административен съд – Разград. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 405 а, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – Дирекция "Инспекция по труда" – Разград, чрез юрисконсулт Н. изразява становище за неоснователност на същата. Представя писмени бележки. Ответникът по касационната жалба – М. Т., от [населено място], [област] не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Посочва, че по своето естество дейността по почистване на конци по готова текстилна продукция не може да се приеме като такава по предоставяне на работна сила. Същата цели постигане на определен резултат. Ирелевантно за оценката характера на трудовата функция е, че тя се е извършвала в цеха на търговското дружество – жалбоподател, тъй като с оглед на обстоятелствата не би могло да се реализира другаде. Според представителят на прокуратурата постановлението за обявяване съществуването на трудово правоотношение би следвало да бъде отменено поради нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправни разпоредби. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 36/15.05.2018 г. по адм. дело № 52/2018 г. Административен съд – Разград е отхвърлил като неоснователна жалбата на "Видис – Тур" ЕООД, гр. Разград срещу постановление от 12.03.2018 г. за обявяване съществуването на трудово правоотношение между "Видис – Тур" ЕООД, гр. Разград и М. Т., от [населено място], издадено от старши инспектор на Дирекция "Инспекция по труда" – гр. Разград. Административният съд е приел, че оспореното постановление е издадено от компетентен орган, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. По делото е установено, че на 08.03.2018 г. инспектори от Дирекция "Инспекция по труда" – Разград са извършили проверка в цеха на "Видис – Тур" ЕООД, гр. Разград, находящ се в [населено място] и са констатирали, че работещите в него работнички са извършвали различни операции при шиенето на рокли. За три от тях, между които и М. Т. са установили, че престират своята работна сила без трудови договори. Разпитаните по делото свидетели установят, че по време на проверката Т. е работела на една от масите в цеха като е почиствала готовите изделия от конци с малка ножица. Работата се е извършвала в цеха, с материали и инструменти предоставени от дружеството. Според разпитаните свидетели Тодорова не е работела през целия ден, а е идвала за няколко часа. В попълнената декларация същата е записала, че не е получила трудово възнаграждение, но се е договорила за минималната работна заплата при работно време от 08,00 – 17,00 часа. В приобщения към доказателствения материал писмен договор от 01.03.2018 г., сключен между М. Т. и "Видис – Тур" ЕООД, гр. Разград е уговорено, че лицето се е задължило да почиства конци и да разглажда междинно дамски рокли до приключване на поръчки № 18 – 001, 18 – 87. Уговорено е заплащане на възнаграждение за всяка една от операциите – почистване на конци – 0,08 лв. /бр.; разглаждане на хастари – 0,06 лв. /бр. и опаковка – 0,08 лв. /бр. Административният съд е установил гореизложената фактическа обстановка след точен анализ на доказателствата по делото и при тяхната преценка поотделно и в съвкупност, поради което атакуваното съдебно решение не страда от порока необоснованост. Съгласно чл. 405 а, ал. 1 КТ когато се установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2 КТ, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда. В тези случаи съществуването на трудовото правоотношение може да се установява с всички доказателствени средства. В постановлението се определя началната дата на възникването на трудовото правоотношение. Отчитайки, че Т. е престирала своя труд на определено работно място (цеха на дружеството работодател, находящ се в [населено място]), в рамките на общ технологичен процес по изработване на шивашките изделия, през определено работно време, ежедневно с установени почивки и почивни дни, при уговорено трудово възнаграждение и с материали и машини на търговското дружество, спазвайки технологична и трудова дисциплина (технологът на "Видис – Тур" ЕООД, гр. Разград е определял трудовото й задание за деня), законосъобразно административният съд е приел, че е изпълнен фактическия състав от нормата по чл. 405а, ал. 1 КТ във връзка с предоставяне на работна сила. Възникнало е правоотношение по наемане на работната сила на работника, който е бил длъжен да бъде на разположение на работодателя, да изпълнява определяна работа и да му се подчинява в процеса на нейното изпълнение. При договора за изработка изпълнителят е независим от насрещната страна при осъществяване на уговорения резултат и сам определя начина на постигането му (времето и мястото за извършване на дейността). Правилно административният съд е отбелязал, че не уговорката според изработеното определя договора като граждански. КТ също допуска подобна форма на заплащане на престираната работна сила. Сключеният граждански договор цели да прикрие трудово правоотношение и това точно е ценено от административният съд. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 36/15.05.2018 г. по адм. дело № 52/2018 г. на Административен съд – Разград. Решението е окончателно.