Решение № 15231 от 9.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7713/2020 г.

Решение № 15231 от 9.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7713/2020 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК във връзка с чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – София срещу решение № 2682 от 28.05.2020 г. постановено по адм. д. № 1675 по описа на Административен съд София-град за 2019 г., с което е отменен по жалба на "Е. Д. К." ООД акт за дерегистрация по ЗДДС № 220991802168731/25.10.2018 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с решение № 143/24.01.2019 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - София. Според твърденията на касатора обжалваното решението е неправилно и необосновано, тъй като в него не са обсъдени всички основания и доводи, послужили за издаване на акта за прекратяване на регистрацията на дружеството по ЗДДС. Неоснователно е посочено от съда, че съставените по чл. 50, ал. 1 от ДОПК протоколи са съставени след издаването на акта и следователно не могат да бъдат част от доказателствата установяващи релеванти факти и обстоятелства. Същите не установяват, че дружеството не се намира на посочения за кореспонденция адрес по чл. 8, ал. 1 от ДОПК. Поддържа се от касатора, че действията послужили за издаване на акта за дерегистрация са проведени при съобразяване със законовите изисквания и спазване на основни принципи на ДОПК – обективност и служебно начало. Неправилно съдът е приел, че са налице противоречиви констатации относно броят на извършените посещения на адреса. Съставените протоколи за извършените проверки не са бланкетни и с формално съдържание, а надлежно установяват фактите констатирани от данъчните органи. От съдържанието на протоколите е видно, че те са подробни, описателни и съдържат конкретни данни за посетения адрес и установеното от инспекторите. Въз основа на горното се иска решението да бъде отменено и жалбата на дружеството да бъде отхвърлена. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. "Е. Д. К." ООД, чрез адв. Василев в писмен отговор по касационната жалба поддържа неоснователност на същата и заявява искане да бъде оставена без уважение. Правилно съдът е приел, че не са налице основания за дерегистрация на юридическото лице по ЗДДС и е отменил оспорения административен акт. Претендира присъждане на разноски. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира че решението е неправилно и следва да бъде отменено. Жалбата срещу актът за дерегистрация е била неоснователна. Констатирано е от данъчната администрация, че на посочения от дружеството адрес не се намира негов представител. За това обстоятелство са съставени надлежни протоколи, които обосновават крайният извод за наличие на основание за дерегистрация по чл. 176, т. 1 от ЗДДС. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред АССГ е бил акт за дерегистрация по ЗДДС № 220991802168731/25.10.2018 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с решение № 143/24.01.2019 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - София. Същият е издаден след извършена проверка на "Е. Д. К." ООД при която е прието наличие на обстоятелства по чл. 176, т. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 106, ал. 2, т. 2 от ЗДДС, т. к. задълженото лице, негов представител или пълномощник не могат да бъдат открити на декларирания адрес за кореспонденция по чл. 8, ал. 1 от ДОПК. Според съда протоколите, въз основа на които е издаден административният акт, не отговарят на изискването по чл. 50, ал. 2, т. 7, т. 8 и т. 9 от ДОПК. В същите следва да са посочени извършените действия от органите по приходите, фактите и обстоятелствата установени от тях и събраните доказателства. Само когато съдържат всички изброени от закона реквизити, протоколите по чл. 50 от ДОПК се ползват с материална доказателствена сила, каквато имат официалните удостоверителни документи. Прието е, че в два от протоколите представени по делото са направени само изводи без посочване на конкретни факти, въз основа на които са направени тези изводи. От събраните по делото доказателства, е видно, че при посещението си в жилищната сграда, служителите не са се легитимирали и са отказали да оставят съобщение на портиера за посещението си или да уведоми обитателите на посочения адрес. Посочения в протокол № 2057029-1/12.10.2018 г. факт, че липсва табела на апартамента, с логото на фирмата само по себе си не означава отсъствие от адреса. Представени са доказателства от 03 РУ – СДВР, съгласно които в процесния период жалбоподателят е бил с мярка за неотклонение "подписка" и е пребивавал на проверявания от органите по приходите адрес. Според съда констатациите в протоколите са противоречиви, формални и не са обективни. Пренебрегнато е обстоятелството, че представителя на дружеството се е обръщал за съдействие по повод извършено спрямо него престъпление /извършени действия с подправено пълномощно/ както към НАП, така и към Полицията и Прокуратурата. Изводите на решаващият състав са, че данъчната администрация не е установила при условията на пълно доказване, че дружеството не се намира при системните и многократни посещения на декларирания адрес. Съставените протоколи не съдържат фактическите основанията за дерегистрация, поради което не отговарят на изискването по чл. 50, ал. 2, т. 8 от ДОПК и следователно не установяват, че на посочените дати са извършени проверки на адреса на дружеството. От тях не е ясно от кое лице е почерпена информация, че дружеството не е на адреса и дали тази информация е достоверна. Липсват и данни за начина по който е придобита тази информация, за да може да бъде проверена и потвърдена при нужда. Въз основа на горните мотиви актът за дерегистрация е отменен и в полза на дружеството са присъдени разноски. Решението е правилно. Неоснователни са подробно развитите в касационната жалба доводи за неправилна преценка на доказателствата по делото. При изяснена фактическа обстановка по спора, съдът е приложил правилно материалния закон. Регистрацията и дерегистрацията на данъчно задължените лица по ЗДДС са свързани с правото им да начисляват данък и съответно да приспадат данъчен кредит. Съгласно чл. 106, ал. 2, т. 2, б. "б" от ЗДДС дерегистрация по този закон се предвижда при наличие на някое от обстоятелствата по чл. 176 от с. з. В т. 1 на тази разпоредба е предвидено, че компетентният орган по приходите може да откаже да регистрира или да прекрати регистрацията на лице, което не може да бъде открито на посочения от него адрес за кореспонденция по реда на ДОПК. При така посочената нормативна уредба АССГ е обсъдил задълбочено всички събрани в хода на ревизията писмени доказателства, които са преценени съвкупно с останалия доказателствен материал. Правилно е прието от първоинстанционния съд неустановеност на фактическите основания за издаване на акта, а именно - неоткриване на лицето, чрез негови представители на посочения от него адрес за кореспонденция. Неоснователно е твърдението на касатора, че актът е отменен само поради обстоятелството, че не е посочено в него колко проверки са извършени на място- две или три. От мотивите на съдебното решение се установява, фактически обстоятелства относими към чл. 176, т. 1 ЗДДС са посочени само в един от протоколите. В другите два такива липсват, същите не съдържат конкретни факти и обстоятелства, възприети от съответния орган по приходите при извършено посещение на адреса за кореспонденция на дружеството, от които да може да се заключи, че търговецът не се открива на този адрес. Напротив, в протоколите се съдържат извод/съждение за ненамирането на дружеството. Както в единия, така и във втория протокол е посочено само общо, че след разговор с портиера няма никой на адреса. В тази връзка АССГ правилно е посочил, че протоколите не отговарят на изискванията на чл. 50, ал. 2, т. 8 от ДОПК. Само в първият от тях са описани конкретни обстоятелства, и въпреки това липсва ясна информация, извършена ли е конкретна проверка на обекта, от кое трето лице органът по приходите черпи информация, че на отразения в тях адрес не се намира процесното дружество. На следващо място, съдът е отчел и факта, че по делото се съдържат доказателства - писма, които са връчени на дружеството на същия адрес – [населено място], [адрес], включително и кореспонденция с НАП. Ненамирането на адреса за кореспонденция следва да е с продължителност и системност, която препятства данъчните органи да осъществяват правомощията си, а в процесния случай това изискване не е спазено. Посещенията са направени в рамките на 12 дни, които са срок, в който е възможно на адреса да не бъде намерено лице за контакти. От приложените по делото докладна записка на младши полицейски инспектор в 03 РУП-СДВР Г. Близнаков се установява, че А. Гърбелов в периода на осъществяване на проверките от органите на НАП е бил с мярка за неотклонение "подписка" и е пребивавал на адрес: [населено място], [адрес], като не е променял адресната си регистрация. Достоверността на фактите и обстоятелствата описани в протокол № 2057029-1/12.10.2018 г. /протокол от първото посещение на адреса/ се разколебава и от обясненията на С. С. - портиер в сградата. Според лицето служители на НАП са посетили адреса, но не са проверявали конкретния апартамент. Следователно, обоснован и при правилно прилагане на материалния закон е изводът на АССГ за отмяна на акта за дерегистрация поради липса на условията по чл. 176, т. 1 от ЗДДС. Според съда не са доказани по категоричен начин предпоставките, посочени в цитираната норма, доколкото не се установява отсъствието на дружеството, нито същото да е системно и постоянно. По така изложените съображения настоящият касационен състав намира, че решението като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, разноски не се присъждат в полза на касатора. Ответникът по касационната жалба е направил искане за присъждане на разноски и е приложил доказателства относно размерът им и това, че реално са заплатени. Искането му следва да бъде уважено, като в полза на "Е. Д. К." ООД бъдат присъдени разноски за касационната инстанция в размер на 500 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,