Решение № 13818 от 18.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6771/2024 г.
ВАСОсмо отделение18.12.2024 г.докладчик т Мирослав Мирчев
Диспозитив
ОТМЕНЯ Решение 3480/08.05.2024 г., постановено по адм. д. 55 по описа за 2024 г. на Административен съд Бургас и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Лидикар ООД срещу Решение 32-673474 от 13.12.2023 г. на директора на ТД Митница Бургас, с което е определена нова митническа стойност в размер на 5 250,77 лв. и са определени за вземане под отчет и досъбиране вносно мито и ДДС общо в размер на 745,12 лв., от които мито в размер на 232,85 лв. и ДДС в размер на 512,27 лв., ведно със задължение за лихви.
ОСЪЖДА Лидикар ООД, притежаващо ЕИК 147015017, да заплати на Агенция Митници, сумата от 200 лева, разноски за двете инстанции.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ МИРОСЛАВ МИРЧЕВ Членове: /п/ ХРИСТО КОЙЧЕВ/п/ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ
Мотиви
Производството е образувано по касационна жалба на директора на ТД Митница Бургас, депозирана чрез процесуален представител юрк. Кацарова, против Решение 3480/08.05.2024 г. на Административен съд Бургас, постановено по адм. д. 55 по описа за 2024 г. на този съд. Със съдебното решение е отменено по жалба на Лидикар ООД, притежаващо ЕИК 147015017, Решение 32-673474 от 13.12.2023 г. на директора на ТД Митница Бургас, с което на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 за стока употребяван пътнически автомобил - катастрофирал, марка: JAGUAR, модел: XF, шаси SAJHA0GB0BLS03671, поставена под режим допускане за свободно обращение с МД с MRN 20BG001007026536R3/19.12.2020 г., е определена нова митническа стойност в размер на 5 250,77 лв. и са определени за вземане под отчет и досъбиране вносно мито и ДДС общо в размер на 745,12 лв., от които мито в размер на 232,85 лв. и ДДС в размер на 512,27 лв., ведно със задължение за лихви, считано от 19.12.2020 г. до уведомяването на длъжниците. В полза на дружеството са присъдени разноски в размер на 450 лева. Касаторът моли да бъде отменено съдебното решение като неправилно по смисъла на чл.209, т.3 АПК поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че се касае за осъществен контрол по смисъла на чл. 84, ал.1, т.1 от ЗМ, за който не е поставено изискване за издаване на заповед за този вид проверка. Счита, че обосновано митническите органи са приели, че са налице основателни съмнения дали декларираната стойност на автомобила представлява действително платената. Аргументира се, че законосъобразно митническият орган е изключил приложението на вторичните методи по чл. 74, пар. 2 от МКС, респективно е определил новата митническа стойност, прилагайки резервния метод по чл. 74, пар. 3 от МКС. Касаторът моли за отмяна на първоинстанционното решение, потвърждаване на административния акт и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна. Ответникът по касация Лидикар ООД, притежаващ ЕИК 147015017, чрез пълномощник адв. Василева, в писмено становище и писмени бележки оспорва основателността на касационната жалба, като моли за оставяне в сила на обжалваното решение и присъждане на сторените разноски. Заинтересованата страна Р. Б. К., редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на ВП дава заключение за неоснователност на КЖ. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, валидността, допустимостта и правилността на обжалваното решение и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК прецени КЖ като процесуално допустима, а разгледана по същество тя е основателна. По делото е установено следното: На 19.12.2020 г. в МП Пристанище Бургас Център е приета митническа декларация с MRN 20BG001007026536R3/19.12.2020 г. с вносител в ел.д. 3/15 Р. Б. К.. Като декларатор в ел.д. 3/18 и косвен представител в ел.д. 3/19 и ел. д 3/21 е посочен Лидикар ООД. С приетата МД е деклариран внос на стока под митнически режим допускане за свободно обращение. В кл. 6/8 от декларацията стоката е описана като употребяван пътнически автомобил - катастрофирал, марка: JAGUAR, модел: XF, тип бензин, първа регистрация - 01.01.2011 г., цвят: black, работен обем - 5000, мощност - 385 к.с; двигател - няма данни, шаси SAJHA0GB0BLS03671. В същата са посочени и следните данни относно вноса: код на държавата на изпращане/износ - Канада (кл.5/14); условие на доставка - CFR - Стойност и навло (кл. 4/1); метод за определяне на стойността - Договорна стойност на внасяните стоки (кл. 4/16); цена на стоката и валута - 2318.00 CAD; идентификационен номер на контейнера MEDU4369371. При подаване на декларацията пред митническите органи са представени и следните документи: търговска фактура, опаковъчен лист, талон L4666618; морска товарителница, търговска фактура, издадена от Логи спед. За извършения внос са начислени мито в размер на 292,23 лева и ДДС в размер на 667,90 лева, при митническа стойност в размер на 2 922,28 лева (2318 CAD), без отчетени разходи за транспорт и доставка. В Агенция Митници по електронната поща е постъпило писмо с peг. 32-441111/16.12.2022г., изготвено от канадските митнически власти - Canada Border Services Agency, във връзка с отправено запитване от българските митнически власти относно превозни средства, декларирани за износ в Канада с местоназначение ЕС, в това число и относно стоката, предмет на разглежданата декларация. При анализ на приложените към декларацията документи и информацията, предоставена от канадските митнически власти, е констатирано несъответствие на декларираната при износа и вноса цена на стоката - декларирана при внос цена 2 318 CAD, а при износ - 4 165 CAD. Митническите органи са установили още, че към декларацията за внос не са приложени доказателства за извършени плащания, предвид посочения вид на сделката и метод за определяне на стойността, както и че липсват доказателства за размера на платена сума в аванс, доколкото в условията за плащане по приложената фактура е вписано Prepayment (предплащане). Въз основа на установените несъответствия за митническите органи възникнали съмнения относно действителната цена на стоката, както и елементите, които се прибавят към нея при определяне на митническата стойност. На основание чл. 22, §6 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза, както и резултатите от извършената проверка до Лидикар ООД и Р. Б. К. е изпратено съобщение с peг. 32-524353/21.08.2023 г., с което са уведомени, че предстои издаване на решение на директора на ТД Митница Бургас за определяне на нов размер на митническа стойност за стоката по MRN 20BG001007026536R3/19.12.2020 г. В ТД Митница Бургас е постъпило становище от Лидикар ООД, в което е изразено несъгласие с мотивите на митническия орган за изменение на декларираната митническа стойност. В указания срок не е постъпило становище от Р. Б. К.. В резултат на проведеното производство е издадено оспореното решение peг. 32-673474 от 13.12.2023 г. на директора на ТД Митница Бургас, с което е отхвърлена декларираната с МД с MRN 20BG001007026536R3/19.12.2020 г. митническа стойност и на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 за декларираната стока е определена нова митническа стойност в размер на 5 250,77 лева. На основание чл. 105 §3 и §4 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. и чл. 56 от ЗДДС са определени за вземане под отчет и досъбиране вносно мито и ДДС общо в размер на 745,12 лева, от които мито в размер на 232,85 лв. и ДДС в размер на 512,27 лв., ведно със задължение за лихви, считано от 19.12.2020 г. до уведомяването на длъжниците. Съдът е приел за установено, че административният акт е издаден от компетентен орган и в изискуемата писмена форма, но са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушения на материалния закон при издаване на процесното решение. Според съда поради липсата на представена заповед за извършване на последващ контрол е било допуснато съществено нарушение на производствените правила. Относно материалната незаконосъобразност на административния акт решаващият състав се е аргументирал с обстоятелството, че митническите органи не са обосновали основателни съмнения касателно декларираната митническа стойност на автомобила. Според съда новата митническа стойност неправилно е определена на основание чл. 74, §3 от МКС. Решението на административния съд е валидно и допустимо, но неправилно, поради което трябва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата на дружеството срещу митническото решение. Неправилно административният съд е приел наличие на съществено нарушение на производствените правила, изразяващо се в липса на заповед за възлагане на последващ контрол. В настоящия случай, по отношение на митническата декларация е извършен последващ контрол по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, т. е. проверка на точността и пълнотата на информацията в декларациите и на придружаващите документи. За този вид проверка не е предвидено издаване на нарочна заповед за възлагане. Такава заповед според разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗМ се издава, съответно - връчва на декларатора при извършване на последващ контрол по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 2 от ЗМ, където не попада настоящият случай. В конкретния случай основателните съмнения на митническия орган по смисъла на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 са обосновани с това, че по линия на международното сътрудничество е получена информация от компетентните власти на изпращащата държава Канада, че цената на процесния автомобил, декларирана при изнасянето му, е различна от декларираната цена при вноса. Писмото и информацията, предоставени от канадските митнически власти, представлява официален документ, получен по линия на международното сътрудничество, поради което съдържащата се в него информация притежава висока степен доказателствена стойност относно идентификацията на износната стока, както и декларираната от износителя/продавача стойност. Доказателствената стойност на предоставената информация от канадските митнически власти следва да се преценява съвкупно с всички останали доказателства по делото. В тази връзка следва да се посочи, че освен представената фактура, която не съдържа подписи, а също и доказателства къде е сключена сделката, налице ли е плащане по нея и как е осъществено (предвид посоченото условие prepayment), по делото липсват други доказателства, потвърждаващи цената на покупко-продажбата. Не могат да бъдат споделени изводите на първоинстанционния съд, че при определяне на новата МС е нарушен материалният закон, тъй като според настоящата касационна инстанция същата е определена при последователно изследване на вторичните методи по чл. 74, § 2, б. а - б. г от Регламент (ЕС) 952/2013, съответно - на резервния метод по чл. 74, § 3 от същия Регламент. Митническите органи са положили дължимата грижа при използването на всеки един от последователните методи, предвидени в тази разпоредба, преди да направят извод за неговата неприложимост. Следва да бъдат споделени и аргументите на митническия орган за определяне на новата МС по реда на чл. 74, § 3 от МК. Тази разпоредба предполага по-голяма гъвкавост от страна на митническата администрация, като препоръката е да се използват разумни способи, които да кореспондират с принципите и общите разпоредби на Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията, на член VII от Общото споразумение за митата и търговията, бележките към него и Глава 3 Стойност на стоките за митнически цели от Регламент (ЕС) 952/2013. Целта е новообразуваната митническа стойност в максимална степен да отразява действително направените от вносителя разходи за нейното придобиване. Доколкото митническата стойност на процесния автомобил е определена на база наличните данни на територията на Съюза, част от които е станала и електронната информация посредством предоставянето ѝ от канадските митнически власти, не могат да бъдат споделени мотивите на АС - Бургас, че определянето ѝ не се вмества в никой от методите за определяне на МС, а също и че противоречи на разпоредбата на чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Решението на административния съд като неправилно трябва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата на дружеството срещу митническото решение. Решението се отменя и в частта на разноските. При този изход на процеса ответното по касация дружеството следва да бъде осъдено да заплати на Агенция Митници разноски по делото общо в размер на 200 лева, включващо юрисконсулско възнаграждение за двете инстанции, определено при условията на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение