Решение № 14967 от 13.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 535/2013 г.

Решение № 14967 от 13.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 535/2013 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Агенция по вписванията (АВ), против Решение № 5176/2.10.2012 г., постановено по а. д. № 4524/2012 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АССГ е отменил като незаконосъобразна Заповед № ЧР-01-36/18.04.2012 г. на изпълнителния директор на АП, с която на основание чл. 89, ал. 1 и ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 90, ал. 1, т. 3 от ЗДСл, е наложено дисциплинарно наказание "отлагане на повишението в ранг за 1 г." на Диана Дойчинова Михайлова от гр. София. Недоволен от решението, изпълнителният директор на АВ го обжалва. Счита същото за неправилно като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли отмяната му със законните последици от това. Фактически, доводи за необоснованост на решението и за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяването му не се излагат. Касаторът излага своя версия за правното значение на установените от съда факти и твърди неправилно приложение на материалния закон. Ответната страна - Диана Михайлова, чрез процесуалния си представител, счита касационната жалба за неоснователна. Моли оставяне на решението в сила и присъждане на направените от нея разноски. Прокурорът дава становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба, възприе изцяло фактическата обстановка, приета за установена от състава на АССГ. Единствените нови фактически обстоятелства, които са установени от състава на ВАС, са тези, посочени в Длъжностната характеристика (ДХ) за длъжността "главен секретар" на АВ. Същите са установени в цялост от представеното пред ВАС копие от същата, за разлика от това, представено пред АССГ, в което липсва една страница. При правилно установеното от фактическа страна, касационната жалба се явява неоснователна. Доводът за допуснати нарушения на материалния закон се излагат от касатора поотделно за всяко едно от нарушенията, включени в обжалваната Заповед № ЧР-01-36/18.04.2012 г. на изпълнителния директор на АВ. Те са неоснователни по следните съображения: С т. 1 от обжалваната и отменена от АССГ, Заповед № ЧР-01-36/18.04.2012 г. на изпълнителния директор на АВ е вменено на Михайлова нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 41, ал. 1 от ЗДСл. Законосъобразно и обосновано съставът на първоинстанционния съд е приел, че такова нарушение не е извършено от служителката. Въпреки вменените й задължения с ДХ очевидно е, че цялата процедура по трансформацията на длъжността в длъжностното разписание от "главен юрисконсулт" в "младши юрисконсулт" и подготовката за назначаването на служителката Олга Стоянова на нея, е станало преди Михайлова да заеме длъжността "главен секретар", по инициатива на директора на Дирекция "АПОЧРВО" и с разпореждането на изпълнителния директор на АВ. При това, подписването на посочената Заповед № РД-01-572/02.11.2011 г. от изпълнителния директор на АВ, като ръководител на тази административна структура, освобождава изцяло от отговорност подчинените му служители за действия, които те е трябвало да извършат преди подписването. Неоснователен е и доводът за нарушение на "задълженията" съгласно чл. 41, ал. 1 от ЗДСл. Тази норма не вменява задължения на служителите, а им предоставя права, които те могат да упражнят или не, по тяхна преценка. Точка 2 от обжалваната заповед вменява нарушение на главния секретар на чл. 9, ал. 2, т. 4 от Устройствения правилник на АВ (УПАВ). Съгласно последния, главният секретар на агенцията организира работата с предложенията и сигналите в съответствие с разпоредбите на глава осма от АПК. От друга страна, чл. 110, ал. 1 от АПК разпорежда, че организацията на работата с предложенията и сигналите се определя в устройствените правилници на органите по чл. 107, ал. 1. Т. е. задължението да се конкретизират задълженията на главния секретар на АВ са били на Министерския съвет, издал УПАВ. При липса на други норми освен цитираната на чл. 9, ал. 2, т. 4 от УПАВ, констатираното положение по време на проверката от Инспектората на Министерство на правосъдието, не сочи на неизпълнение на служебни задължения от страна на Михайлова. Тя е заварила действаща Заповед № ЛС-04-94/27.01.2011 г. на бившия главен секретар М. Методиева, с която работата за обобщаване на информацията по ежемесечните отчети и подготовката на ежемесечния доклад е възложена на служителката Р. Иванова. Неопределянето на служител - "главен специалист" с деловодни функции, който да отговаря за администрирането на Регистър "Предложения и сигнали", видно от т. 4 на Констативен протокол от 27.01.2012 г. - Приложение № 37 към доклада от проверката на АВ, е задължение на изпълнителния директор, а не на главния секретар. Твърдяното в касационната жалба, основаващо се на констатацията по т. 5 от доклада от проверката на агенцията, нарушение на Михайлова на чл. 7 от Вътрешните правила за реда за регистриране и разглеждане на предложения и сигнали срещу служители на АВ ("Вътрешни правила") не е могло да бъде проверено от първоинстанционният и касационните съдилища, предвид непредставянето от страна на касатора на съда на копие от посочените "Вътрешни правила". С т. 3 от обжалваната заповед е било вменено нарушение на Михайлова на чл. 13, ал. 1 и 2 от Вътрешните правила на Отдел "ЧРВО" и чл. 8 и чл. 10, ал. 1, т. 6 от Вътрешните правила за работната заплата. Така посочените правила за поведение на държавния служител в АВ, не касаят работата на главния й секретар. Единственото, което се отнася до него е, че съгласно чл. 13, ал. 1 от Вътрешните правила за организацията и дейността на Отдел "ЧРВО", копие от докладната записка на директорите на дирекции за изменение на трудовото правоотношение, се изпраща и до главния секретар, освен до главния директор. Във връзка с така посочените докладни, главният секретар няма задължения да извърши каквото и да било, поради което той не може и да наруши тези норми. Нарушението по т. 4 от заповедта е за сключения от Михайлова Договор № 93-00-190/8.12.2011 г. от името на АВ и адв. Васил Киров за процесуално представителство от последния по конкретно дело. Законосъобразно и обосновано съставът на АССГ е приел липса на допуснато нарушение на служебните задължения предвид обстоятелствата, че Михайлова е действала по нареждане на изпълнителния директор и въз основа на заповед на последния № РД-01-563/1.11.2011 г. Всички предварителни действия и подготовката за сключване на договора са извършени без тя да е взела участие в тях - вж. ДЗ вх. № 93-00-64-08/02.12.2011 г. на директора на Дирекция "АПОЧРВО" до директора на АВ и негова резолюция върху нея от 05 (06). 12.2011 г. Доводът за необоснованост фактически се представя и извлича от този за незаконосъобразност на заповедта. В жалбата липсват конкретно посочени фактически изводи на съда, които да противоречат на събраните по делото доказателства. По посочената причина съставът на ВАС не може да разгледа и се произнесе по този довод. Деклариран, но неконкретизиран и необоснован е и доводът за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Фактически касаторът е оспорил правните изводи на съда, а не извършени от него процесуални действия. По същите причини, както и в случая с необосноваността, ВАС не може да се произнесе по така наведения довод. При служебната проверка на решението по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, ВАС констатира, че същото е валидно, допустимо и постановено при спазване на материалния закон. Ответницата Михайлова е направила искане чрез процесуалния си представител, за присъждане на направените от нея деловодни разноски за касационната инстанция. С оглед гореизложените правни изводи, искането се явява основателно и доказано до размер на 1000,00 лева, съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 7.10.2013 г. (л. 27 от делото). Същото по размер не е оспорено от касатора. По изложените съображения, следва да се остави в сила обжалваното решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС