Решение № 2780 от 7.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12921/2016 г.
ВАСI отделение07.03.2017 г.докладчик Стефка Кемалова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5980/27.09.2016 г., постановено по административно дело № 873/2016 г. по описа на Административен съд – София град, в обжалваната част. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 2780 от 7.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12921/2016 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], подадена чрез управителя Е. И. М. против Решение № 5980/27.09.2016 г., постановено по административно дело № 873/2016 г. по описа на Административен съд – София град. Решението се оспорва в частта, с която съдът е отхвърлил исковата молба, подадена от [фирма] за обявяване нищожността на Решение № 13650/14.12.2015 г., постановено по административно дело № 6665/2015 г. на Върховния административен съд, второ отделение. В касационната жалба се сочи незаконосъобразност на оспореното решение на АССГ, като се оспорват съдържащите се в него правни изводи. Твърди се, че съдебният акт, постановен по дело № 6665/2015 г. по описа на Върховния административен съд се явява нищожен, тъй като не е съобразен с други влезли в сила съдебни актове, съгласно които било доказано правото на възстановяване на платен акциз от дружеството, както и поради несъобразяване с Тълкувателно решение № 3 от 2013 г. на Общото събрание на Върховния административен съд. В съдебно заседание, касационната жалба се поддържа от законния представител на [фирма], който моли да бъде уважена по съображения, развити в писмени бележки. Ответникът по касационната жалба – Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" не взема становище по спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, като предлага решението на Административен съд – София град, в оспорената му част да бъде оставено в сила, тъй като е правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Административен съд – София град правилно е квалифицирал повдигнатия пред него спор от страна на [фирма], а именно като иск с правно основание чл. 128, ал. 1, т. 7 АПК за обявяване нищожността на съдебно решение на Върховния административен съд. Съдът е приел предявения иск за неоснователен, като е развил подробни аргументи в тази насока. Правилно съдебният състав е установил, че съдебният акт, чиято нищожност се твърди, не страда от пороци, свързани с формираната в него воля. Нарушения, касаещи сформирания съдебен състав и неговото функциониране, не са били установени. Решението е постановено от законен тричленен състав, с участието на прокурор, подписано е от тримата членове на състава. На следващо място, съдебното решение е обективирано в писмена форма, изразената в него воля е ясна и недвусмислена, изложените правни и фактически установявания са подробни и разбираеми. Както обосновано е заключил административният съд, за да се обяви едно съдебно решение за нищожно е необходимо наличието на изключително тежък порок, засягащ компетентността на съда, който го е постановил, изразената в него воля или тежък порок във формата му. Такива тежки пороци не са установени, поради което правилно съдът е отхвърлил предявения иск по чл. 128, ал. 1, т. 7 АПК. Твърденията, съдържащи се в касационната жалба за постановени съдебни актове по един и същи случай, които си противоречат, са ирелевантни за настоящия правен спор с оглед очертаните по-горе критерии обуславящи валидността на съдебното решение. Същото важи и относно твърдението за несъобразяване на съда с тълкувателно решение на Общото събрание на Върховния административен съд, какъвто пропуск, в случай, че би бил допуснат е основание за отмяна на съдебен акт, а не за прогласяване на неговата нищожност. Отделен е въпросът, че соченото тълкувателно решение е напълно неотносимо към конкретния случай, тъй като касае моментът към който следва да се преценява наличието на правен интерес от оспорването на административни актове с доводи за нищожност, а не на съдебни решения. С оглед на изложените мотиви, и като съобрази, че оспореното съдебно решение е постановено при правилно приложение на закона, то същото следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,