Решение № 4606 от 2.5.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл.160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Дад Инвест 2016 АД, чрез процесуалния му представител адв. А. Димитрова срещу решение 936 от 12.07.2022 г. по адм. дело 202/2022 г. по описа на Административен съд Варна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ Р-03000320007818-091-001 от 13.09.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение 263 от 06.01.2022 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/- гр. Варна относно установени задължения за ДДС общо в размер на 17 143,40 лева и лихви за забава в размер на 6283,42 лева за д.п. м.02.2017 г. м. 10.2018 г., както и в полза на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Варна са присъдени разноски в размер на 1232,80 лева. В касационната жалба се излагат подробни доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва приетото от страна на АС Варна за обвръзка между фактите и изводите, формирани във връзка с влезлия в сила РА Р-03000318007716-091-001 от 19.06.2019 г., издаден по отношение на дружеството, отнасящ се до установени задължения за корпоративен данък за 2016 г. и 2017 г. Счита, че мотивите на съда съгласно решението по адм. дело 2806/2019 г. по описа на АС Варна и тези съгласно решението по адм. дело 10545/2020 г. по описа на Върховния административен съд, касаещи спора за законосъобразност на предходния РА по отношение на задълженията по ЗКПО за 2016 г. и 2017 г., не се ползват със сила на пресъдено нещо. На следващо място, поддържа, че изводът на АС Варна за законосъобразност на процесния РА е неправилен и необоснован. Иска отмяната на решението и постановяване на друго с отмяната на РА. Претендира разноски. Ответната страна директорът на дирекция ОДОП гр. Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител ст.юрк. Ганев в писмено становище оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 508,41 лева съобразно материалния интерес по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите в касационната жалба и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС Варна е бил РА Р-03000320007818-091-001 от 13.09.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение 263 от 06.01.2022 г. на директора на дирекция ОДОП - гр. Варна относно установени задължения за ДДС общо в размер на 17 143,40 лева и лихви за забава в размер на 6283,42 лева за д.п. м.02.2017 г. м. 10.2018 г. Съдът е развил съображения за законосъобразност на процесния РА, като е приел, че е издаден от материалнокомпетентни органи по приходите, в установената форма, при наличие на мотиви, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на ревизията. Във връзка с прилагането на материалния закон съдът е посочил, че: 1. обосновано приходните органи са формирали извод, че ревизираното лице /РЛ/ е достигнало оборот за задължителна регистрация към 31.12.2016 г., поради което е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС до 14.01.2017 г. и съответно , законосъобразно задълженията по ЗДДС са определени от м.02.2017 г. до м.10.2018 г.; 2. констатациите на приходните органи за периода преди м.02.2017 г., който е извън обхвата на ревизията, не водят до извода за съществено процесуално нарушение и до незаконосъобразност на РА; 3. следва да се съобразят констатациите на приходните органи съгласно влезлия в сила РА Р 03000318007716-091-001 от 19.06.2019 г., оспорен по съдебен ред,относно установените като неотчетени от Дад Инвест 2016 АД приходи от наемни услуги в размер на 66 329,00 лева във връзка с получени парични преводи по сметката на РЛ по фактури, издадени от свързаното лице Девня Автотранс АД към наемателите М Транс ЕООД и Транс цимент Е ЕООД за наем, ел. енергия и вода; 4. мотивите на решаващия орган за нищожност на договорите за услуги от 01.03.2016 г. и от 01.01.2017 г. между Девня Автотранс АД и Дад Инвест 2016 АД поради неспазване на формата по чл. 18 ЗЗД не съответстват на тълкуването на цитираната разпоредба, тъй като не се касае за договори за учредяване на вещно право или прехвърляне на вещно право, а за стопанисване и поддържане на определен имот; 5. правилно ревизиращите достигат до извода за привидност на сключените договори между Девня Автотранс АД и Дад Инвест 2016 АД и същите прикриват наемни правоотношения между собственика на активите и техните наематели; 6. за периода 29.01.2017 г. 31.12.2017 г., респ. 01.01.2018 г. 22.10.2018 г. ревизираното дружество е следвало да начисли и дължи ДДС за извършените от него облагаеми доставки на услуги съгласно чл. 67, ал. 2 ЗДДС, което се потвърждава и от заключението по съдебно-счетоводната експертиза /ССчЕ/. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдяните от касатора отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за спора, като е направил свои фактически установявания, формирал е извод за законосъбразност на процесния РА при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и след задълбочена преценка на събраните по делото доказателства, разгледани поотделно и в тяхната съвкупност, включително и констатациите на в.л. по ССчЕ. По отношение на съображенията, изложени в касационната жалба досежно незаконосъобразността на процесния РА, следва да се посочи, че същите са поддържани в производството пред първоинстанционния съд и са отхвърлени като неоснователни. В тази връзка настоящото решение препраща изцяло към мотивите на АС Варна на основание чл. 221, ал. 2 АПК и същите не следва да бъдат преповтаряни. Правилен и изцяло кореспондиращ с доказателствата по делото е изводът на съда, възприемащ приетото от приходните органи, че към 31.12.2016 г. ревизираният субект е достигнал задължителния оборот за регистрация по чл. 96, ал. 1 ЗДДС и е бил длъжен да подаде заявление за регистрация в срок до 14.01.2017 г. Неоснователно се твърди от касатора, че в нарушение на закона АС Варна се е съобразил с влезлия в сила предходен ревизионен акт, издаден на дружеството за установени задължения по ЗКПО за 2016 г. и 2017 г. Описаният по-горе РА, с който са установени задължения за корпоративен данък на дружеството за 2016 г.и 2017 г., е бил обжалван по съдебен ред съгласно цитираните решения на АС Варна и Върховния административен съд. Въз основа на констатациите относно неотчетени приходи от наемни услуги за 2016 г. в общ размер на 66 329,00 лева / т.е. над 50 000 лева/ законосъобразно приходните органи са приели, че още в края на 2016 г. дружеството е достигнало задължителния оборот за регистрация по ЗДДС. Както правилно е приел АС Варна, така формираните констатации относно реализирането на приходи от продажби на услуги във връзка с отдаване под наем на собствени недвижими имоти, които са неотчетени от дружеството през 2016 г., обвързват съда при разглеждане на спора за законосъобразността на процесния РА относно задълженията по ЗДДС за съответните данъчни периоди. Спорен е само въпросът дали доставките се явяват облагаеми по смисъла на ЗДДС, като съдът е дал положителният отговор, че приходите от наеми, включително и префактурираните разходи за ел. енергия и вода, са облагаеми доставки на услуги по смисъла на чл. 12, ал. 1 вр. чл. 9 ЗДДС. Правилно е прието от съда, че актът за регистрация по ЗДДС не обвързва приходните органи, тъй като този акт е издаден след извършване на проверка по смисъла на чл. 110, ал. 3 ДОПК. Изрично съгласно чл.102, ал.5 ЗДДС е предвидено задълженията за ДДС по ал. 3 да се установяват с ревизионен акт, както в случая са процедирали приходните органи. Касационната инстанция възприема мотивите на решаващия съд досежно характеристиките и целените с тях последици на сключените договори за услуги между Девня Автотранспорт АД и Дад Инвест 2016 АД от 01.03.2016 г. и 01.01.2017 г., а именно, че същите са привидни, доколкото прикриват действителни наемни правоотношения между собственика на активите /ревизираното лице/ и техните наематели. Неправилно е прието от решаващия орган, че процесните договори са нищожни поради нарушаване на императивната разпоредба на чл. 18 ЗЗД досежно формата им, тъй като в случая не е налице учредяване на вещно право на ползване върху недвижим имот, а се касае за стопанисване и поддържане на имот. След като е установено по категоричен начин, че активите, предмет на наемните правоотношения, са собственост на Дад Инвест 2016 АД и съответно, няма одитна следа за извършени услуги от Дад Инвест 2016 АД на Девня Автотранспорт АД, то съответно са налице облагаеми доставки на наемни услуги, включително префактурирани разходи за ел. ток, вода, за които се дължи ДДС. Обосновано съдът е обобщил, че размерът на неотчетените обороти от продажби на услуги кореспондира изцяло с установените в хода на ревизията факти, което се потвърждава и от констатациите на в.л. по ССчЕ, приета като неоспорена от страните. По така изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна и обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК и чл. 7, ал.2, т. 3 вр. чл. 8, ал. 1 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в полза на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 2508,41 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение