Решение № 7451 от 8.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1559/2009 г.

Решение № 7451 от 8.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1559/2009 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба подадена от Сашко Василев Грудев от гр. Варна срещу заповед К-6987 от 17.12.2008 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО. Жалбоподателят твърди, че атакуваната заповед е неправилна поради нарушение на материалния закон - не са налице предпоставките за пенсионирането му като служител от МВР, поради което моли нейната отмяна. Ответникът - Министърът на вътрешните работи чрез процесуалния си представител е изразил становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на оспорване административният акт и от заинтересована страна, намира същата за допустима. При обсъждане доводите на жалбоподателя и приложените по делото доказателствата, се установи следната фактическа обстановка: Жалбоподателят е назначен като служител в системата на МВР от 01.08.1977 г. където е заемал различни длъжности. Считано от 16.11.2000 г. е работил като началник звено "Пожарна безопасност и спасяване" -Варна, а със заповед № К-2210 от 19.09.2006 г. на министъра на вътрешните работи е назначен на длъжност директор на областна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението", длъжност на която на основание чл. 21, т. 11 и чл. 170, ал. 7 от Закона за МВР и Заповед № Iз-1077 от 7.07.2006 г. за утвърждаване на Класификатор на длъжностите в Министерството на вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи, ( обн., ДВ, бр. 62 от 1.08.2006 г., в сила от 7.07.2006 г., изм. и доп., бр. 78 от 26.09.2006 г., в сила от 30.08.2006 г.) е определена съобразно чл. 170, ал. 2, т. 2 ЗМВР категория "Б"- комисар, а съобразно класификатора раздел IV, раздел "ПБЗН" т. 1 - директор I степен. Тази длъжност жалбоподателя е заемал до 05.01.2009 г., когато във връзка с оспорената заповед е подписал акт за напускане на длъжността. В приложената по административната преписка справка за осигурителен стаж е видно, че жалб. Грудев към 17.12.2008 г. е прослужил като държавен служител в системата на МВР 31 години, 04 месеца и 04 дни, при общ трудов стаж 34 години, 03 месеца и 13 дни. В съответствие с тези данни, със заповед К-5167 от 15.09.2008 г., предмет на оспорване, министърът на вътрешните работи като орган по назначаването на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е прекратил служебното правоотношение като държавен служител от МВР на Сашко Василев Грудев от гр. Варна. При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, прави следните изводи: Жалбата е неоснователна. Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е издадена от компетентния по смисъла на чл. 246, т. 1 от ЗМВР орган - министър на вътрешните работи и е подписана от него. Обжалваният административен акт е постановен в предвидената в закона форма и съдържа изброените в чл. 269 от Правилника за прилагане на Закона за МВР (ППЗМВР) реквизити. Същият е издаден при спазване изискванията на чл. 268, ал. 1 от ППЗМВР. Заповедта е законосъобразна като издадена и в съответствие с материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13(нова - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) от ЗМВР служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява при придобиване право на пенсия по инициатива на органа по назначаването при условията на чл. 69 от Кодекса за социалното осигуряване, съгласно който ДЪржавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи "придобиват право на пенсия, независимо от възрастта, при 25 години осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони Е". С цитираната като правно основание при произнасянето на органа норма на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, законодателят изрично е регламентирал правото на административния орган по своя инициатива да освободи от служба служители, които имат изисквания по чл. 69 от КСО трудов стаж, без оглед на възрастта, каквато е хипотезата на т. 2 на ал. 1 на чл. 245 от ЗМВР. Единствената предпоставка е служителят да има 25 години осигурителен стаж, от които 2/3 действително изслужени като държавен служител в системата на МВР. Не се спори по делото, че към 17.12.2008 г. жалбоподателят е прослужил като държавен служител в системата на МВР 31 години, 04 месеца и 04 дни, при общ трудов стаж 34 години, 03 месеца и 13 дни и по този начин е придобил право на пенсия, съгласно чл. 69, ал. 2 от КСО. А след като жалбоподателят има изискващия се трудов стаж, прослужен в системата на МВР, е налице законоустановената предпоставка за освобождаването му от служба на посоченото в заповедта основание - чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Тази нова разпоредба овластява административният орган едностранно да прекрати служебното правоотношение само при наличие на осигурителен стаж, какъвто е и настоящия случай. Не е необходимо кумулативното условие възраст, както изисква чл. 245, ал. 1, т. 2 ЗМВР и ТП № 6/2007 г. по т. д. № 14/2007 г. на ВАС. Не е налице нарушение на чл. 268 ал. 3 ППЗМВР във вр. чл. 106 ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДС), предвиждащ само възможност за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР с едномесечно предизвестие. Тази възможност е предоставена на преценката на органа по назначаването, който ако се възползва от нея, но не спази срока на предизвестието, само тогава търпи последствията на чл. 106, ал. 4 от ЗДС. Не се установява нарушение на материалния закон относно посоченото в заповедта наименование на длъжността. Трудовото правоотношение със служителя е прекратено в качеството му на служител от МВР с посочена длъжност определена съобразно чл. 170, ал. 2, т. 2 ЗМВР, а именно категория "Б"- комисар и съобразно Класификатора на длъжностите в Министерството на вътрешните работи, раздел IV, раздел "ПБЗН" т. 1 - директор I степен. Тази ръководна длъжност жалбоподателя е заемал от 19.09.2006 г. до 05.01.2009 г. и именно спрямо нея е прекратено служебното правоотношение на посоченото основание, като до тогава не е заемал друга длъжност, поради което да е налице противоречие между фактите и правните им последици относно това обстоятелство. Анализа на цитираните разпоредби и предвид установеното следва категоричният извод, че органа по назначението в рамките на своята оперативна самостоятелност обосновано е извършил преценка на законовите предпоставки и в съответствие с приложимото право е издал законосъобразен административен акт, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена. По изложените съображения Върховният административен съд, трето отделение, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,