Решение № 7608 от 10.7.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Елпром Хеви Индъстрис АД, предишно наименование Хюндай Хеви Индъстрис Ко. България АД, чрез адв. Савов като процесуален представител, срещу решение 7912 от 29.11.2022 г., постановено по адм. дело 5557/2022 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлено оспорването му срещу заповед 18-824 от 24.01.2022 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) София за одобряване на изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. София за поземлени имоти (ПИ) с идентификатори 68134.1369.2045, 68134.1372.2017, 68134.1370.2032, 68134.1372.2059 и 68134.1372.2060, като в полза на СГКК София са присъдени разноски в размер на 900 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира се отмяната му и присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът - Столична община, район "Надежда", чрез пълномощника си юрк. Тодорова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Ответниците - началникът на СГКК София и Елпром Зем АД не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Производството пред Административен съд София - град е образувано по оспорване на Елпром Хеви Индъстрис АД срещу заповед 18-824 от 24.01.2022 г., издадена от началника на СГКК София на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 и чл. 54, ал. 1 и ал. 4 ЗКИР, с която по повод заявление вх. 01-182335/21.05.2018 г. на Столична община, район Надежда, обяснителна записка и скица - проект 15-1294818/29.11.2021 г. за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. София, одобрени със заповед РД-18-48/12.10.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, границите на описаните поземлени имоти се променят в съответствие с източната граница на УПИ VIII-6 и УПИ XI-6, кв. 10 по плана на м. НПЗ Илиянци запад, одобрен със заповед РД-50-09-251/13.09.1989 г., заповед РД-50-09-297/30.03.2001 г., решение 672 по протокол 78/02.12.2010 г., решение 542 по протокол 86/23.07.2015 г. Изменението се състои в: 1. Нанасяне на нов обект в КККР ПИ с идентификатор 68134.1369.2291, площ 21256 кв. м., начин на трайно ползване: за първостепенна улица; 2. Промяна в границите на съществуващи обекти в КККР ПИ с идентификатор 68134.1370.2032, данни преди промяната: площ 23656 кв. м., начин на трайно ползване: за първостепенна улица; данни след промяната: площ 23902 кв. м.; ПИ с идентификатор 68134.1372.2059, данни преди промяната: площ 233602 кв. м., начин на трайно ползване: за друг вид производствен, складов обект, собственост на Хюндай Хеви Индъстрис Ко. България АД, данни след промяната: площ 232500 кв. м.; ПИ с идентификатор 68134.1372.2060, данни преди промяната: площ 7118 кв. м., начин на трайно ползване: за друг вид производствен, складов обект, собственост на Хюндай Хеви Индъстрис Ко. България АД, данни след промяната: площ 6227 кв. м. и 3. Заличаване на обекти от КККР ПИ с идентификатор 68134.1369.2045, площ 16998 кв. м., начин на трайно ползване: за първостепенна улица; ПИ с идентификатор 68134.1372.2017, площ 2511 кв. м., начин на трайно ползване: за друг вид производствен, складов обект. С обжалваното решение оспорването е отхвърлено. За да постанови този резултат, съдът приема, че административният акт е издаден от материално и териториално компетентен орган съгласно чл. 54, ал. 4 във вр. с чл. 51, ал. 1 , т. 2 ЗКИР, в необходимата писмена форма и с предвидените реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Като се позовава на легалната дефиниция за понятието непълноти и грешки, дадена с § 1, т. 16 ДР ЗКИР, излага съображения, че претендираното изменение в кадастралната карта касае промяна на кадастралната граница между поземлените имоти на жалбоподателя (с идентификатори 2059 и 2060 накрая) и тези на заявителя Столична община, район Надежда (с идентификатори 2032 и 2045 накрая), съгласно регулационната граница на УПИ VIII-6 и УПИ XI-6 по плана за регулация и застрояване на м. НПЗ Илиянци запад, одобрен през 1989 г., изменен през 2001 г., 2010 г. и 2015 г. Достига до заключение за липса на спор за материално право спрямо засегнатите от изменението поземлени имоти, тъй като представените от жалбоподателя за тях нотариален акт и договор за доброволна дела установяват собственически права върху по-малка площ на имотите от тази, с която те остават след одобреното изменение в кадастралната карта. Според съда не са налице конкуриращи се титули за собственост. По тези съображения обосновава извод за материална законосъобразност на издадения от началника на СГКК - София административен акт. Решението е валидно и допустимо, но неправилно по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 1 ЗКИР, когато одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри съдържат непълноти или грешки, същите могат да се допълват или поправят от службите по геодезия, картография и кадастър въз основа на писмени доказателства и проект за изменение. Отстраняването им е едно от основанията за поддържане на КККР в актуално състояние - чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР. Според легалната дефиниция, дадена в § 1 т. 16 ДР ЗКИР, непълноти или грешки са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. Съгласно чл. 54, ал. 2 ЗКИР, когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред. Наличието на спор за материално право следва да бъде преценявано от компетентния административен орган във всеки конкретен случай и представлява самостоятелно основание да се откаже одобряването на внесения проект за изменение на кадастралната карта. В конкратния случай с оспорената заповед се променя западната граница на ПИ с идентификатор 68134.1369.2045 първостепенна улица, чрез заличаването му и нанасяне му като нов имот с увеличена площ и нов идентификатор - 68134.1369.2291. С изменението от поземлени имоти с идентификатори 68134.1372.2059 и 68134.1372.2060 се отнема площ в полза на улица с нов идентификатор 68134.1369.2291, а площта на заличения ПИ 68134.1372.2017 се разделя между поземлени имоти с идентификатор 68134.1372.2059 и новонанесения 68134.1369.2291. Също така се намалява площта на ПИ с идентификатор 68134.1372.2059, като част от него се включва в обхвата на ПИ 68134.1370.2032 - първостепенна улица. В резултат на това от ПИ с идентификатор 68134.1372.2059 и 68134.1372.2060 се отнемат площи за първостепенни улици. Данните по делото сочат, че жалбоподателят се легитимира като собственик на ПИ с идентификатор 68134.1372.2059 и на ПИ с идентификатор 68134.1372.2060, съгласно нотариален акт 181, том III, рег. 5660, дело 534/2018 г. и договор за доброволна делба на съсобствени недвижими имоти от 19.12.2006 г., представляващи съответно УПИ VIII-6 и УПИ ХI-6. ПИ с идентификатор 68134.1369.2045 и ПИ с идентификатор 68134.1370.2032, двата с предназначение - за първостепенна улица са отразени в кадастралния регистър като собственост на Столична община. Според оспорената заповед изменението е за привеждане на кадастралните граници на поземлените имоти в съответствие с източната граница на УПИ VIII-6 и УПИ XI-6, кв. 10 по плана на м. НПЗ Илиянци запад. В обяснителната записка към скицата - проект е посочено, че проектът е изработен с цел корекция на границата им по тази с уличната регулация на [улица]съгласно приложените документи за собственост и във връзка с предстоящи отчуждителни процедури. От съда не е съобразено обстоятелството, че източниците на данни за границите на имотите към момента на приемане на кадастралната карта за територията, одобрена със заповед РД-18-48/12.10.2011 г. и тяхната поредност за нанасянето им, са предвидени в чл. 14, ал. 1, т. 1 - 5 от Наредба 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (отм., в относимата редакция към датата на одобряване на кадастралната карта - ДВ, бр. 16/2006 г.). При тази нормативна уредба границите на имотите се установяват съобразно изброените в разпоредбата на позаконовия нормативен акт приоритети, като в случая не е отчетено, че обстоятелствата по т. 1 т. 3, са с предимство за определяне на границите на имотите спрямо това по регулационния план, одобрен по реда на отменения ЗТСУ. По делото въобще липсва изследване на какво основание през 2011 г. в първоначално одобрената кадастрална карта са нанесени границите на процесните поземлени имоти, съответно дали същите са съобразена или не с действалия към този момент регулационен план. В административния акт липсват мотиви относно прилагането на плана по отношение на засегнатите имоти. Това е от съществено значение за извършване на преценката относно наличието или липсата на непълнота или грешка по смисъла на чл. 51, ал. 1, т. 2 във вр. с § 1, т. 16 ДР ЗКИР. По делото не се установява кой е действащият регулационен план за територията към момента на одобряване на кадастралната карта и към датата на одобреното с оспорената заповед изменение, доколкото и приетата по делото комбинирана скица за пълна и частична идентичност визира регулационен план за м. НПЗ Илиянци запад, одобрен със заповед РД-50-09-251/13.09.1989 г. на главния архитект на София, изменен с последваща заповед РД-09-50-297/30.03.2001 г. на същия орган, както и решения 672 по протокол 78/02.12.2010 г. и 542 по протокол 86/23.07.2015 г. на Столичния общински съвет. Тези данни, на които се позовава административният орган и са възприети от съда, сочат на изменения в регулационния план за имотите, последното от които през 2015 г., т. е. настъпили след одобряване на кадастралната карта през 2011 г. Само на това основание не са налице и материалноправните предпоставки за извършване на изменение на кадастралната карта в хипотезата на чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, относима единствено към допуснати непълноти или грешки при нейното създаване. В тази връзка одобреното след този момент изменение на регулационния план е по дефиниция неотносимо към установяване на действителното състояние на имотите спрямо отразеното фактическо такова към момента на одобряване на кадастралната карта, а касае обстоятелства, настъпили след това - чл. 51, ал. 1, т. 1 ЗКИР. От органа и от съда не е изследвано дали за сочените в оспорената заповед регулационен план и неговите изменения, за които към администативната преписка са представени единствено ксерокопия от графичната им част, са извършвани отчуждителни процедури по приложението им, за да е изпълнена хипотезата на § 5, ал. 1 ДР ЗКИР, съгласно който урегулиран поземлен имот, по отношение на който планът за регулация е приложен, се отразява в кадастралната карта в съответствие с регулационните му линии като поземлен имот. С административната преписка не са представени доказателства, липсват и мотиви в оспорената заповед за прилагане на действащия регулационен план. Точно обратното, според обяснителната записка към проекта изменението в кадастралната карта има за цел корекция на източната граница на процесните имоти именно във връзка с предстоящи отчуждителни процедури, което сочи на неприложен регулационен план. При тези данни по делото не се установява да са налице предпоставките за отстраняване на непълнота или грешка в КККР на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 и чл. 54 ЗКИР във вр. с § 1, т. 16 ДР ЗКИР, поради което изводът на съда в тази насока е напълно необоснован и незаконосъобразен. Дори и да се приеме, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 54 ЗКИР, то настоящият състав не възприема заключението в обжалваното решение за липса на спор за материално право, въпреки изрично заявеният пред първата инстанция такъв по отношение засегнатите имоти. Изложеното в оспорването до съда несъмнено сочи на индиция за спор на собственост, независимо че е направено след издаване на административния акт и възражение в тази насока не е депозирано в хода на административното производство. Неправилно съдът мотивира извода си за липса на такъв спор, тъй като квадратурата на имотите на дружеството преди и след изменението остава над тази по представените от него титули за собственост. По този начин първата инстанция на практика се произнася по въпроса относно вярното местоположение на източната регулационна граница между процесните имоти, при липса на данни, че именно по нея е извършено заснемането им при одобряване на кадастралната карта по регулационен план, за който не се твърди и не се установява да е приложен, без да съобрази изместването на имоти с идентификатори 68134.1372.2059 и 68134.1372.2060 поради отнемане на части от тях и добавяне на площ към първия от заличения ПИ с идентификатор 68134.1372.2017, а единствено обсъжда общата площ на същите преди и след изменението. Неправилни са съображенията относно съдържанието на представените от дружеството титули за собственост. С нотариалния акт касаторът е признат за собственик на целия ПИ с идентификатор 68134.1372.2059, който без отредените части за транспортна техническа инфраструктура, е посочено, че представлява УПИ VIII-6 от кв. 10 на гр. София, с отразяване правата на дружеството по чл. 208 във вр с чл. 134 ЗУТ за изменение на подробния устройствен план. Предвид изложеното е необоснован и незаконосъобразен изводът на съда, че жалбоподателят се легитимира като носител на собственически права единствено по отношение на УПИ VIII-6 от кв. 10 на гр. София, чиято квадратура като по- малка от тази по одобреното изменение в КК на поземления имот, е достатъчно да обоснове извод за липсата на спор за собственост спрямо частите, с които се редуцира неговата площ. Същото се отнася и за намалената квадратура на ПИ 68134.1372.2060. Наличието на спор за материално право съгласно чл. 54, ал. 2 ЗКИР представлява отрицателна предпоставка за извършване на изменение на одобрената кадастрална карта по реда на чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР до разрешаването му по общия исков ред. Исканата промяна е възможна след установяването със сила на пресъдено нещо на действителното положение относно собствеността на процесните имоти - чл. 53а, ал. 1, т. 1 ЗКИР. В настоящото производство нито началникът на СГКК София, нито административният съд могат да преценяват на кого принадлежи правото на собственост и затова този спор се явява пречка за одобряване на изменението преди решаването му по съдебен ред от гражданския съд. При тези обстоятелства се явява безпредметно връщането на делото за ново разглеждане за установяване от съда на обстоятелствата относно действащия за територията регулационен план и приложен ли е той, доколкото индицираният спор за материално право е достатъчно основание за отмяна на оспорения административен акт. Предвид изложеното, като одобрява исканото изменение при липса на фактическите предпоставки за отстраняване на непълнота или грешка в КККР, както и при наличие на спор за материално право, административният орган издава незаконосъобразна заповед поради противоречие с разпоредбите на чл. 51, ал. 1, т. 2 и чл. 54 ЗКИР, която подлежи на отмяна на основание чл. 146, т. 4 АПК. Като достига до обратен извод, съдът постановява обжалваното решение в нарушение на материалния закон. Същото следва да бъде отменено като неправилно и вместо него постановено друго, с което да се отмени заповед 18-824 от 24.01.2022 г. на началника на СГКК София. При този извод на делото и с оглед своевременно заявеното искане от касационния жалбоподател за присъждане на разноски за първоинстанционното и настоящото производства, Агенцията по геодезия, картография и кадастър следва да бъде осъдена да му заплати такива в общ размер на 420 лева, представляващи внесени държавни такси за двете инстанции съобразно представения списък по чл. 80 ГПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,