Решение № 13189 от 4.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4325/2024 г.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Г. М. Г., от гр. Варна против решение 2522 / 12.03.2024 г. по адм. дело 2363 / 2023 г. на Административен съд Варна. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 68, ал.1-2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), съществени нарушения на съдопроизводствени правила, изразяващи се в непълен анализ на приобщените доказателства и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба директорът на ТП на НОИ Варна, чрез юрисконсулт М. Кръстев изразява становище за неоснователност на същата. Представя писмен отговор, с който моли да бъде оставено в сила първоинстанционното съдебно решение и претендира разноски за касационната инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 АПК е неоснователна. С решение 2522 / 12.03.2024 г. по адм. дело 2363 / 2023 г. Административен съд Варна е отхвърлил жалбата на Г. М. Г. срещу решение 2153-03-145/02.10.2023 г. на директора на ТП на НОИ Варна, с което е потвърдено разпореждане [номер]/07.07.2023 г. на ръководител ПО при ТП на НОИ досежно отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал.1-2, вр. с чл.9а КСО и чл.45а, ал.6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Решението е правилно. По делото е установено, че с разпореждане [номер]/07.07.2023 г. ръководителят на "ПО" при ТП на НОИ е отказал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Г. Г.. Приел е, че заявителката няма право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на чл.68, ал.1-2 КСО, поради липса на изискуемия осигурителен стаж за жените от 36 г. и 02 месеца за 2022 г.(има положен осигурителен стаж 35 г. 04 месеца 14 дни), както и на основание чл.68, ал.3 КСО, тъй като няма изискуемата възраст за 2022 г. от 66 г., 10 м. (има навършени [възраст]). В рамките на пенсионното производство жалбоподателката е била уведомена с писмо от 25.04.2023 г., че има възможност на основание чл.9а, ал.2 КСО да внесе в 14-дневен срок осигурителни вноски за недостигащ осигурителен стаж, което не е сторила. С решение 2153-03-145/02.10.2023 г. директорът на ТП на НОИ Варна е потвърдил оспореното пред него разпореждане. Правният спор между страните се свежда до категорията на труда на стажа, придобит от Г. Г. за периода 20.02.1985 г. 05.06.1989 г. (4 г., 03 м., 15 д.) на длъжност моделиер на ситов печат и за периода 05.06.1989 г. 07.04.1990 г. (09м., 26 д.) на длъжност печатар висок печат в "Обреди" ЕООД- Варна. Твърденията на жалбоподателката, че извършваната от нея работа за процесните периоди при изпълнение на длъжностите моделиер на ситов печат и печатар висок печат, е била фактически на друга длъжност, която е от втора категория труд е недоказано предвид наличните писмени удостоверявания по чл. 40, ал.2 НПОС - трудовата книжка, удостоверение обр. УП-3, разплащателни ведомости, които съдържат вписвания относно заеманата длъжност и е недопустимо категорията на труда да бъде установявана с други доказателства, включително и гласни такива. В разпоредбата на т. 33 от ПКТП (отм.) са изброени изрично длъжностите, трудът на които е от втора категория, а именно работници, сменни ръководители, заети непосредствено на работа в отделения за дълбок печат, фотоцинкография /ецери/; букволеяри; стереотипери; монотипери /оператори на отливни апарати/; линотипери /клавиатуристи на наборен редоливен полуавтомат/; словослагатели; метранпажи; леяри на типографска композиция и торпили; техник-монтьор на наборни букволивни и редоливни автомати и полуавтомати; екипи /нощни и дневни/ на вестници; работници, заети непосредствено в производството на мастила във фабрика "Вл. Зографов" - София. Сред длъжностите в цитираната разпоредба не са посочени длъжностите "печатар висок печат" в печатница и "моделиер на ситов печат", които е заемала Г. за процесния период. Трудът на лицата, назначени на длъжност моделиер на ситов печат и на длъжност печатар висок печат в печатница не се категоризират по т. 33 ПКТП (отм.). Този извод следва по аргумент за противното от цитираната разпоредба, в която са изброени изчерпателно длъжностите, трудът на които е от втора категория, поради което и останалите работници в печатница, към които спадат длъжностите моделиер на ситов печат и печатар висок печат не се обхващат от цитираната разпоредба и на основание чл.66 ПКТП (отм.), трудът им е от трета категория. Твърденията на жалбоподателката, че за спорните периоди са внасяни осигурителни вноски за втора категория труд са неотносими, тъй като едва с ПМС 43/18.03.1991 г. размерът на вноските за ДОО се диференцират според по-ранния момент на пенсиониране, свързан с категорията на полагания труд, поради което обвързването на техния размер с вредността и тежестите на полагането му са ирелевантни за процесните периоди 20.02.1985 г.- 05.06.1989 г. на длъжност "моделиер на ситов печат" и 05.06.1989 г. - 01.04.1990 г. на длъжност "печатар висок печат" в СП Обредни домове Варна. Конкретната преценка за наличието или липсата на основание трудът да бъде зачетен за една или друга категория, в административното производство се прави от длъжностните лица при НОИ въз основа на относимите правни норми и при съобразяване на представените от съответното лице оригинални документи за осигурителен /трудов/ стаж, като осигурителят прави само предложение за категорията на труда, което не е обвързващо за административния орган. Обосновано съдът не е ценил събраните гласни доказателства. Съгласно и чл.104, ал.10 КСО категорията труд, както и дейността по чл. 69 и 69а не могат да се доказват със свидетелски показания. За установяване на условията на труд и на заеманата длъжност не се допускат свидетелски показания, когато не са представени писмени доказателства, които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е положен трудът, и по време на полагането му. Обосновано съдът е приел, че в случая са представени документи от работодателя, които удостоверяват както дейността, която е извършвала жалбоподателката, така и категорията труд. Обстоятелството, че тя е работила при вредни условия, не обосновава автоматично, че е полагала труд втора категория. Длъжностите, трудът на които е от втора категория са изчерпателно изброени в ПКТП. Правилно административният съд е отбелязал, че административният орган не следва задължително да се съобрази с направеното предложение за категоризиране на труда от осигурителите, доколкото преценката за това е предоставена в правомощията на съответните длъжностни лица в ТП на НОИ, които следва да извършат и задължително проверка, освен дали въпросният стаж е действителен, за което в случая не е формиран спор между страните, така също и дали са налице доказателства трудът да е положен на точно определена длъжност, какъв е характерът, спецификата и особените условия на полагане на труда и в тази връзка дали направеното предложение от осигурителя относно категоризирането на труда е съответно на приложимите нормативни актове. Административният съд е спазил вменените му задължения по изясняване предмета на спора, съдействал е на страните за обезпечаване на делото с относимия доказателствен материал, както и за отстраняване на формални грешки и неясноти при установяване на спорните обстоятелства, дал е указания за релевантните факти. Съдебното решение е надлежно мотивирано и не са налице релевираните с касационната жалба пороци за съществени нарушения на съдопроизводствени правила, изразяващи се в едностранно обсъждане на събраните по делото доказателства. Съдът е обсъдил задълбочено приобщените доказателствени средства, анализирайки съдържащия се в тях доказателствен материал и съпоставяйки установените фактически обстоятелства по отделно и в тяхната съвкупност. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК съдът определя в размер на 100,00 лева. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение