Решение № 8063 от 27.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9998/2023 г.

Производството е във фаза на втора касация. Образувано е по касационна жалба, подадена от началник отдел "Местни данъци и такси" (МДТ) при Община Чепеларе, чрез адв. Н. Стамболова, срещу Решение 195 от 01.08.2023 г. по адм. дело 153/2023 г. на Административен съд - Смолян в частта му, с която е отменен Акт за установяване на задължения (АУЗ) по чл. 107, ал. 3 ДОПК 2021-76-1 от 11.11.2021 г., издаден от орган по приходите в Отдел МДТ при Община Чепеларе, потвърден с Решение 94-00-2223-001 от 29.11.2021 г. на началник отдел МДТ при Община Чепеларе, в частта, с която на Х. К. Ч. са начислени задължения за данък върху недвижимите имоти за горницата над 741,81 лв. /584 лева главница и 157,81 лева лихви/ до определения размер от 2191,97 лева и в частта, с която са начислени задължения за такса битови отпадъци за горницата над 497,70 лева до установения размер за ТБО -732,90 лева или общо за частта, с която са установени задължения в размер над 1239,57 лева, както и преписката е върната в посочената част на органа по приходите за ново произнасяне. В останалата част решението не се обжалва и е влязло в сила. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради неговата необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че изводът на съда за законосъобразност на АУЗ в посочената част е необоснован и формиран при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. В тази връзка същият се позовава разпоредбите на чл. 10, ал. 1 и ал. 3 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), както и на разпоредби от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ и Закона за горите /ЗГ/. Предвид, че имотите са в строителните граници на к.к. Пампорово, което обстоятелство е безспорно установено по делото, включително с приетото заключение на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза /СТЕ/ и не представляват горска територия, се поддържа становище, че за тях са дължими ДНИ и ТБО за процесните данъчни периоди. Относно ТБО се поддържа, че процесните имоти попадат в границите на територия, за която общината е определила, че ще предоставя и фактически е предоставяла услугата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение в обжалваната част, решаване на спора по същество чрез отхвърляне на жалбата срещу АУЗ и в тази част и присъждане на разноските за всички съдебни инстанции. В открито съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. В писмено становище по делото, чрез адв. Н. Стамболова, поддържа касационната жалба и моли за отмяна на съдебното решение в обжалваната част. Иска присъждане на направените пред касационната инстанция разноски и представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/. Ответникът по касационната жалба Х. К. Ч., чрез адв. Е. Тончева, оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на решението в обжалваната му част. Претендира присъждането на разноски за касационното производство съгласно списък на разноските. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано писмено заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на съдебното решение в обжалваната част на твърдените касационни основания, и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието им с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от надлежна страна, за която този акт е неблагоприятен в обжалваната част. Разгледана по същество е и основателна по следните съображения: Предмет на оспорване пред АС Смолян е бил АУЗ по чл. 107, ал. 3 ДОПК 2021-76-1 от 11.11.2021 г., издаден от орган по приходите в Отдел МДТ при Община Чепеларе, потвърден с Решение 94-00-2223-001 от 29.11.2021 г. на началник отдел МДТ при Община Чепеларе. С оспорения акт, на основание чл. 107, ал. 3 ДОПК на Х. Ч. са установени задължения за ДНИ и ТБО, ведно с лихва за забава за д.п. 2016 г. 2021 г. Задълженията са обвързани с притежаваните от Ч. по наследство от Е. К. Ч. идеални части от правото на собственост върху 24 недвижими имота, находящи се в к.к. Пампорово, подробно описани в АУЗ. Второто производство пред АС Смолян се е развило в изпълнение на указанията, дадени с решение 5429 от 23.05.2023 г. по адм. дело 8842/2022 г. по описа на Върховния административен съд, осмо отделение. Касационната инстанция е задължила новия състав да допусне изслушването на СТЕ, като вещото лице да даде заключение кой е действащият регулационен план за имотите, има ли застроителен план за тях, да представи скици извадки от действащия план и да изготви комбинирани скици, като посочи местонахождението на имотите по кадастралната карта, след което да даде отговор на въпроса какъв е статутът на процесните поземлени имоти, има ли изработени планове по реда на приложимите устройствени закони от 1966 г. / по ЗПИНМ /отм./, по ЗТСУ /отм./, по ЗУТ и ЗГ/ до започване на административната процедура, приключила с издаване на АУЗ и какво е предназначението на имотите съгласно техните предвиждания и дали се намират в строителните граници на населено място. Съобразно констатациите на в.л. по СТЕ с описаните задачи касационната инстанция е указала на АС Смолян да се произнесе по законосъобразността на АУЗ, като събрани относимите материалноправни разпоредби. Първоинстанционният съд приел, че процесният АУЗ е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, като при издаването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Според съда спорът по делото касае правилното прилагане на материалния закон по отношение на процесните 24 недвижими имоти и изисква отговор на въпроса представляват ли те облагаеми обекти по общото правило на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ или са изключени от данъчно облагане съгласно чл. 10, ал. 3 ЗМДТ относно задължението за ДНИ за процесните данъчни периоди, респ. дали са налице условията за възникване на задължение за ТБО. При съобразяване на приобщените по делото доказателства и заключенията на изслушаните СТЕ, първоинстанционният съд е приел оспорването за частично основателно. Позовал се е на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, съгласно която на облагане с ДНИ подлежат имотите, които имат предназначението по чл. 8, ал. 1 ЗУТ, независимо дали се намират в строителните граници на населените места и селищните образувания или са извън тях. Според приетото от съда, за 22 от процесните 24 имоти е налице единствено действащ Общ устройствен план (ОУП) на к.к. Пампорово, с който се определя само характера на територията, на която се намират, но не се установява и не би могло, с оглед на чл. 106 ЗУТ, да се установи конкретното им предназначение, което съгласно чл. 8, т. 1 ЗУТ се определя с ПУП. Съдът е съобразил, че одобрени и действащи частични ПУП са налице единствено по отношение на два от процесните имоти, а именно тези с идентификатори 80371.244.84 и 80371.244.214. Посочил е, че по отношение на останалите 22 от поземлените имоти липсва действащ ПУП, за което се позовал и на заключението на вещото лице, изготвило допуснатата при повторното разглеждане СТЕ. Предвид липсата на ПУП е посочил, че не е определено и предназначението на имотите, поради което е формирал извод, че не е налице кумулативното изискване - извършена промяна на предназначението на земята, когато това се изисква от специален закон. Според съда имотите отговарят на изискванията на чл. 2 от Закона за горите, не попадат в обхвата на общия принцип за облагане, въведен в чл. 10, ал. 1 ЗМДТ и спрямо същите следва да се приложи чл. 10, ал. 3 ЗМДТ, който изключва облагането с ДНИ, тъй като се касае до иглолистна гора, имоти, които не са застроени и не представляват прилежаща площ към застроени терени съгласно влезли в сила ПУП. По същите съображения е достигнал до извода за основателност на жалбата и относно АУЗ в частта за задълженията за ТБО за същите 22 имота. Не е отдал значение на обстоятелството, че те се намират в строителните граници на к.к. Пампорово. Така достигнал до извод, че с оглед естеството и предназначението си тези имоти не попадат в обхвата на общия принцип на облагане по чл. 10, ал. 1 ЗМДТ и спрямо тях е приложима нормата на чл. 10, ал. 3 ЗМДТ, която предвижда изключение от облагането с ДНИ. Доколкото за посочените 22 имота не се дължи ДНИ, на основание чл. 64, ал. 1, във вр. с чл. 11 ЗМДТ, съдът е обобщил, че за тях не се дължи и ТБО относно услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Въз основа на така изложени мотиви АС Смолян е приел жалбата на Х. Ч. за основателна в частта, касаеща начислените ДНИ и ТБО за тези 22 бр. имота и е отменил процесния АУЗ по отношение на тях, като е върнал преписката на органа по приходите за произнасяне при спазване на дадените от указания. По отношение на имоти с идентификатори 80371.244.84 и 80371.244.214, за които не се спори, че има изработени и действащи ПУП, определящи предназначението им по чл. 8, т. 1 ЗУТ, съдът е достигнал до извода, че установените с АУЗ задължения за ДНИ са дължими съгласно общото правило на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ. На основание чл. 64, ал. 1 ЗМДТ по отношение на тези имоти, съдът е приел, че с процесния акт правилно са установени и задълженията за ТБО и техните размери, като е отчел, че за застроения имот с идентификатор 80371.244.84 правилно е начислена ТБО и по трите компонента, а за незастроения имот с идентификатор 80371.244.214 правилно е начислена ТБО само за услугата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Съответно съдът е отхвърлил жалбата на Ч. срещу АУЗ в посочената част досежно задълженията за ДНИ и ТБО по отношение на процесните два броя имоти, за които има изработени и действащи ПУП, като решението на АС Смолян в посочената част не е обжалвано и същото е влязло в сила. Решението в обжалваната част е валидно и допустимо, но същото е неправилно. Спор по фактите не е налице, а основният спорен момент е свързан с тълкуването и прилагането на материалния закон. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, независимо от претърпените редакции, с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл.8, т. 1 ЗУТ и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Разпоредбата съдържа две отделни хипотези, като първата е относима за имоти, включени в строителните граници на населените места и селищните образувания, а втората за имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 ЗУТ. Изискването за промяна на предназначението на земята, когато това се предвижда в специален закон, се отнася само за втората група имоти тези извън строителните граници на населените места и селищните образувания. Изключенията от общия принцип на облагане по чл. 10, ал. 1 ЗМДТ се съдържат в ал. 3 на същия член, съгласно която не се облагат с данък земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи - за действително застроената площ и прилежащия й терен. Тези изключения са относими отново само към втората хипотеза на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ за поземлените имоти извън строителните граници. В конкретния случай не е спорно по делото, че поземлените имоти, предмет на обсъждане, се намират в урбанизирана територия и в границите на регулационен план за к.к. Пампорово от 1966 г. Това ги отнася към първата хипотеза на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, за които се дължи ДНИ. В подкрепа на тези изводи са констатациите на експерта, изготвил заключението на приетата в първоинстанционното производство СТЕ. Съгласно него процесните имоти са в строителните граници на к.к. Пампорово с одобрения регулационен план през 1966 г. За тях в одобрените КККР на землището на гр. Чепеларе през 2006 г. е отбелязано, че са с трайно предназначение на територията - урбанизирана и начин на трайно ползване - иглолистна гора. За к.к. Пампорово има одобрен регулационен план със Заповед 82/17.01.1966 г. на председателя на Държавен комитет по строителство и архитектура - София. Със Заповед 358/29.12.2001 г. на Кмета на Община Чепеларе бил одобрен Общ устройствен план на к.к. Пампорово за частта, попадаща в землището на гр. Чепеларе. В него били отбелязани границите по регулационния план от 1966 г. Със Заповед 1968/03.11.2009 г. на МРРБ - София било одобрено изменение на Общ устройствен план на к.к. Пампорово в частта на землището на гр. Чепеларе. Заповедта е обнародвана в ДВ бр. 94/27.11.2009 г. Не е изработен нов ПУП, съобразен с ОУП, като при възникнала необходимост се изработват и одобряват частични ПУП. През 2016 г. и 2017 г. има одобрени два такива, касаещи ПИ с идентификатори 80371.244.84 и 80371.244.214, които не са предмет на обсъждане в настоящото касационно производство. Според посоченото от вещото лице предназначението на земята по отношение на процесните имоти е установена с одобряване на регулационен план на к.к. Пампорово през 1966 г. То се запазва и в одобрения ОУП на к.к. Пампорово през 2001 г. за частта, попадаща в землището на гр. Чепеларе. Следователно, за процесните 22 бр. имота се дължи ДНИ на основание чл. 10, ал. 1 ЗМДТ/в този смисъл Решение 14082 от 13.11.2020 г. по адм. д. 6429/2020 на ВАС; Решение 8815 от 06.07.2020 г. по адм. д. 2620/2020 на ВАС и Решение 6223 от 12.06.2023 г. по адм. д. 10647/2022 г. на Върховния административен съд/. Правилно е позоваването от страна на касационния жалбоподател на § 6, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби /ПЗР/ на Закона за горите (ЗГ), е предвидено, че горски територии, включени в границите на урбанизирани територии - населени места и селищни образувания, определени с околовръстен полигон съгласно § 13, ал. 3 от Правилника за приложение на Закона за планово изграждане на населените места (обн., Изв., бр. 76 от 1960 г.; попр., бр. 96 от 1960 г.; изм., бр. 92 от 1962 г.; изм., ДВ, бр. 47 от 1964 г.; попр., бр. 55 от 1964 г.; изм., бр. 64 от 1965 г. и отм., бр. 62 от 1973 г.), отразен в едромащабни топографски карти или в графични материали към създаване на съответния кадастрален план до 1 юни 1973 г., или определени със застроителен и регулационен план, одобрен до 1 юни 1973 г., се смятат с променено предназначение и за тях не се извършват процедури за промяна на предназначението по реда на този закон. Следователно, обстоятелството, че имотите са част от горския фонд и имат начин на трайно ползване иглолистна гора, не обосновава извод, че са необлагаеми с ДНИ, доколкото попадат в строителните граници на Община Чепеларе и са определени в границите на регулационния план от 1966 г. за к. к. "Пампорово". Поради изложеното както правилно сочи касаторът, разпоредбата на чл.10, ал. 3 ЗМДТ не намира приложение досежно процесните 22 имота. Достигайки до обратния извод, АС Смолян е постановил неправилно решение в посочената част, което следва да се отмени и жалбата на Х. Ч. срещу АУЗ в тази част се отхвърли като неоснователна. Решението е неправилно и в частта, с която АУЗ е отменен за задълженията за ТБО за тези 22 имота. Съгласно трайната практика на Върховния административен съд, за да възникне дължимост на ТБО, е необходимо да са налице заповеди на кмета, издадени по реда на чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, както и услугите да са реално предоставени. В конкретния случай по делото се съдържат такива заповеди за всяка от процесните години, с които са определени границите и вида на предоставяните услуги. Доколкото, както вече бе посочено, процесните 22 имота са незастроени, в съответствие с чл. 22, ал. 2 от НОАМТЦУОЧ, която предвижда, че за незастроени урегулирани поземлени имоти на граждани и юридически лица се дължи такса за поддържане на чистотата на обществените места, то законосъобразно с АУЗ е определена ТБО по посочения компонент. За останалите компоненти не е определяна такса. Следователно, като е отменил АУЗ досежно задълженията за ТБО за процесните 22 имота, съдът е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и да се постанови друго с отхвърляне на жалбата на Х. Ч. срещу АУЗ в посочената част. По така изложените съображения решението на АС Смолян в обжалваната част е неправилно поради постановяването при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон, като такова следва да бъде отменено. Това налага отхвърляне на оспорването срещу АУЗ в частта, с която са начислени задължения за данък върху недвижимите имоти за горницата над 741,81 лв. / 584 лева главница и 157,81 лева лихви/ до установения размер от 2191,97 лева и в частта, с която са начислени задължения за такса битови отпадъци за горницата над 497,70 лева / 397,13 лева главница и 100,57 лева лихви/ до установения размер от 732,90 лева. С оглед изхода на спора, в полза на касационния жалбоподател се дължат разноски в размер на 1223, 40 лева за настоящото касационно производство, както и за сума в размер на 1635,60 лева за предходните съдебни инстанции, доколкото с решението в полза на административния орган са присъдени разноски в размер на 514,40 лева / от общо претендираните и доказани разноски в размер на 2150 лева/. Дължимите разноски за Община Чепеларе са в размер на 2 859 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ, във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение