Решение № 3025 от 4.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8072/2012 г.

Решение № 3025 от 4.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8072/2012 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 7 и чл. 11б от Наредба № 23 от 13.12.2007 г. за управление на националната млечна квота. Образувано е по жалба на Асен Василев Заров от с. Бистрица, община Дупница, област Кюстендил, подадена против заповед № РД-09-1135 от 29.11.2011 г. на министъра на земеделието и храните. Жалбоподателят твърди, че оспорения акт е постановен в нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в това, че не му е връчен препис от заповедта и преди издаването й не е уведомен за започналото производство, не са му изискани документи и информация и не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая. Жалбоподателят моли Върховния административен съд да отмени обжалваната заповед като незаконосъобразна. Ответникът - министърът на земеделието и храните оспорва жалбата чрез упълномощен юрисконсулт Филева, която в съдебно заседание и с писмено становище пледира за отхвърлянето й като неоснователна и за оставяне в сила процесната заповед, която е законосъобразен административен акт. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира жалбата на Асен Василев Заров за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 149, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваната заповед № РД-09-1135 от 29.11.2011 г. е наредено отнемане на индивидуалните млечни квоти за достави на производителите, които не са предлагали на пазара краве мляко, през дванадесет месечния квотен период 1 април 2010 - 31 март 2011 г., съгласно списък - Приложение I, неразделна част от същата заповед, като в националния резерв се връща общо количество за доставки 158778617,5 кг. В заповедта е отразено, че влиза в сила от дванадесет месечния квотен период 1 април 2011 - 31 март 2012 г. В цитираното приложение жалбоподателят е вписан с № 11830. Гореописаната заповед е съобщена на жалбоподателя от директора на Областна дирекция "Земеделие" - Кюстендил с писмо № ДН-07-1083/07.03.2012 г., в което е вписано, че индивидуалната месечна квота му е отнета, тъй като през дванадесет месечния квотен период 1 април 2010 - 31 март 2011 г. Асен Василев Заров не е извършвал доставки на краве мляко към одобрен изкупвач, което е установено от данните в подадените годишни декларации от изкупвачите. Към посоченото писмо е приложено Удостоверение № 34255 от 01.03.2012 г., издадено от ОД"Земеделие" - Кюстендил, от което е видно, че относно стопанството на Асен Василев Заров е определен размер на разпределена индивидуална млечна квота за "доставки" - 0 кг и за "директни продажби" - 300 кг. Уведомителното писмо изпратено на жалбоподателя с писмо с обратна разписка и е получено на дата 22.03.2012 г. Настоящият съдебен състав констатира, че процесната заповед е издадена от името на министъра на земеделието и храните и е подписана от заместник-министъра Цветан Димитров. По делото е приложена и приета като доказателство заповед № РД-09-127/29.11.2011 г., с която министърът на земеделието и храните е възложил на заместник-министъра Цветан Димитров да го замества на дата 29.11.2011 г. от 14ч. до края на работния ден. С оглед на това и основание чл. 48, ал. 1 от Закона за прилагане на Общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз /ЗПООПЗПЕС/ и чл. 11б, ал. 1 от Наредба № 23 от 13.12.2007 г. за управление на националната млечна квота, решаващият съдебен състав приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган при условията на заместване. Съдът счита, че обжалваната заповед е издадена в предвидената в закона писмена форма и е надлежно мотивирана с приложения към нея списък - Приложение, както и с изпратеното на жалбоподателя и получено от него писмо № ДН-07-1083/07.03.2012 г. В горепосочените актове е отразено правно основание: чл. 48, ал. 1 от ЗПООПЗПЕС във връзка с чл. 71, § 1 и чл. 72, § 1 от Регламент (ЕО) № 1234/2007 г. на Съвета от 22.10.2007 г. (ОВ, L 299 от 16.11.2007 г.) за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти във връзка с чл. 11б, ал. 1 от Наредба № 23 от 13.12.2007 г. за управление на националната млечна квота. Фактическото основание за отнемането на индивидуалната млечна квота на жалбоподателя е ясно формулирано в писмо № ДН-07-1083/07.03.2012 г., а именно: през дванадесет месечния квотен период 1 април 2010 - 31 март 2011 г. Асен Василев Заров не е извършвал доставки на краве мляко към одобрен изкупвач. Следователно при издаване на процесната заповед в обжалваната й част не са допуснати нарушения по чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК. Възраженията на жалбоподателя, развити в жалбата, с която е сезирал съда, са в смисъл, че оспорената заповед страда от пороци - нарушения на административнопроизводствените правила. Първото оплакване на жалбоподателя е, че не му е връчена самата заповед, а е узнал за нея от полученото от ОД"Земеделие" - Кюстендил писмо № ДН-07-1083/07.03.2012 г. Съдът счита, че не е налице нарушение, защото съобразно чл. 7, ал. 9 от приложимата Наредба № 23 от 13.12.2007 г., директорите на областните дирекции "Земеделие" уведомяват производителите на краве мляко, чиито индивидуални млечни квоти или части от тях са отнети в полза на националния млечен резерв. Безспорно е установено, че жалбоподателят е получил горепосоченото уведомително писмо, в което надлежно е възпроизведено правото основание за издаване на процесната заповед и са изложени конкретни причини за отнемането на индивидуалната квота за доставки на мляко, които са адекватни и относими към жалбоподателя като производител на краве мляко. Процесната заповед, заедно със списъка - Приложение, който съставлява неразделна част от нея, се отнася до хиляди производители на краве мляко и съдържа техните имена и лични данни, поради което не следва на всеки от адресатите да се изпраща заповедта с приложението към нея. От значение е обстоятелството, че срокът за обжалване на заповедта тече от датата на получаване на уведомителното писмо и жалбоподателят след като се е запознал с правните и фактически основания, изложени в писмото, е предявил в законния срок жалбата си срещу процесната заповед. Второто възражение, развито в жалбата, е за неспазена процедура преди издаване на оспорения административен акт - не е уведомен за започналото производство и не са му изискани документи и информация. Според жалбоподателя издателят на заповедта не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая. Съдът счита, че не се касае за съществени нарушения по смисъла на чл. 149, т. 3 от АПК, защото ако производителят на мляко е притежавал документи или информация, относима към отнетата млечна квота е имал процесуалната възможност да ги представи в хода на съдебния процес, развил се в три съдебни заседания, в които жалбоподателят не е представил никакви доказателства. Самият жалбоподател в жалбата си не заявява, че през процесния период е предлагал на пазара краве мляко на одобрени изкупвачи и не конкретизира кои факти и обстоятелства са останали неизяснени, поради което съдът счита това оплакване също за неоснователно. От значение е и обстоятелството, че в приложимите в случая норми - чл. 11б, ал. 2 от Наредба № 23 от 13.12.2007 г. за управление на националната млечна квота и чл. 72, § 1, изречение второ от Регламент (ЕО) № 1234/2007 г. на Съвета от 22.10.2007 г. (ОВ, L 299 от 16.11.2007 г.) за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти, изрично е регламентирано, че когато производителят възстанови дейността си най- късно до изтичането на втория квотен период, следващ този, през който не е предлагал на пазара краве мляко, той има право да получи обратно индивидуалната си млечна квота. В случая обаче няма данни жалбоподателят да е представил доказателства за извършване на доставки на краве мляко на одобрени изкупвачи и да се е ползвал от предоставената възможност за възстановяване на индивидуалната му млечна квота. Според настоящия съдебен състав процесната заповед е издадена в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Това е така, защото конкретният случай попада в приложното поле на Наредба № 23 от 13.12.2007 г. за управление на националната млечна квота, издадена от министъра на земеделието и храните, в редакцията на наредбата към датата на издаване на процесния административен акт, обн. в ДВ, бр. 63 от 16.08.2011 г. За разлика от млечната квота за "директни доставки", настоящата хипотеза се отнася до квоти за доставки на изкупвачи, определение на което понятие се съдържа в чл. 65 б. "е" от Регламент (ЕО) № 1234/2007 г. на Съвета от 22.10.2007 г. (ОВ, L 299 от 16.11.2007 г.) за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти. В случая не е приложим чл. 43, ал. 1 от Наредба № 23 от 13.12.2007 г., която изисква производител, притежаващ индивидуална млечна квота за директни продажби, да подава годишна декларация за извършените директни продажби. Сега действащата редакция на чл. 11б, ал. 1 от Наредба № 23 от 13.12.2007 г. /ДВ, бр. 64 от 2012 г./ предвижда, че до 20 октомври Разплащателната дирекция изпраща информация на МЗХ за неактивни производители на краве мляко, съгласно годишните декларации за доставки и директни продажби и резултати от проверки на място. Този ред обаче не е приложим към момента на издаване на обжалваната заповед, когато не е съществувала такава правна уредба. Към датата на постановяване на оспорения административен акт разпоредбата на чл. 11б, ал. 1 от Наредба № 23 от 13.12.2007 г. регламентира, че индивидуалната квота на производител, който не предлага на пазара краве мляко през един квотен период се отнема в полза на националния млечен резерв със заповед на министъра на земеделието и храните не по-късно от 1 април на следващата календарна година. Следователно не е предвидено постъпване на информация от Разплащателна дирекция и от проверки на място, поради което възниква въпросът как издателят на процесната заповед установява, че производителят е преустановил предлагането на пазара на краве мляко през съответния квотен период. Настоящият съдебен състав счита, че посоченото правнорелевантно обстоятелство се доказва, чрез годишните декларации на изкупвачите, които са длъжни по силата на чл. 51, т. 2 и т. 3 от Закона за прилагане на Общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз да издават документ за всяка доставка на всеки производител и да подават декларации, съгласно наредбата по чл. 55, ал. 1 от същия закон. В случая министърът на земеделието и храните е констатирал, че нито един от одобрените изкупвачи не е подал годишна декларация за процесния период, в която да е отразен като производител жалбоподателят по настоящото дело. Съдът счита, че се касае за отрицателен юридически факт, доказателствената тежест за установяването на който не се носи от издателя на обжалваната заповед, а от жалбоподателят по делото, който следва да докаже, че е извършвал надлежни доставки в спорния квотен период. Съобразно чл. 24, § 1, изречение първо от Регламент (ЕО) № 595/2004 на Комисията от 30 март 2004 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1788/2003 на Съвета относно въвеждането на такса в сектора на млякото и млечните продукти, производителите са длъжни да се уверят, че изкупвачите, на които доставят мляко да одобрени. Следователно жалбоподателят Асен Василев Заров е следвало да ангажира доказателства за реализирани от него доставки на одобрени изкупвачи на краве мляко, което обаче не е осъществено в хода на съдебния процес. Съдът има предвид и обстоятелството, че жалбоподателят не твърди в жалбата си, че е извършвал изискуемите доставки, с оглед на което, настоящият съдебен състав приема, че Асен Василев Заров не е опровергал установеното с процесната заповед, което налага отхвърляне на жалбата му като неоснователна. Страните не претендират разноски по делото. На основание на горното и на чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение