Решение № 2886 от 27.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14119/2011 г.

Решение № 2886 от 27.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14119/2011 г., I о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 175 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане на директора на Дирекция "ОДОП" Варна при ЦУ на НАП за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в решение № 1022 от 24.01.2018 г. на ВАС, Осмо отделение, постановено по адм. дело № 14119 по описа за 2011 г. на този съд за поправка на допусната очевидна фактическа грешка в определение № 1262/28.01.2013 г. на Върховния административен съд /ВАС/, Осмо отделение, постановено по адм. д. № 14119/2011 г., в частта му за разноските. В искането се твърди, че с определение № 1262/28.01.2013 г. на ВАС, Осмо отделение, постановено по адм. д. № 14119/2011 г., в производството по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 228 е приел, че с оглед крайния съдебен акт, Пантелеева дължи на Дирекция "ОУИ" (сега "ОДОП") – Варна при ЦУ на НАП – 5 752, 28 лева, като е извършил компенсация. Посочено е, че на С. Пантелеева е издаден от Административен съд – Варна изпълнителен лист № 1247 от 22.02.2013 г. въз основа на определение № 1262/28.01.2013 г. на ВАС, Осмо отделение, постановено по адм. д. № 14119/2011 г., с което Дирекция "ОУИ" (сега "ОДОП") – Варна при ЦУ на НАП е осъдена да заплати на Пантелеева сумата от 12 052, 02 лева, представляваща направени разноски по делото. Изложено е, че сумата е платена на лицето на 09.12.2013 г. по посочената от нея банкова сметка. Твърди се, че след извършване на последната поправка с решение № 1022 от 24.01.2018 г. на ВАС, Осмо отделение, постановено по адм. дело № 14119 по описа за 2011 г. на ВАС, съдът е посочил в диспозитива, че Дирекция "ОДОП" – Варна при ЦУ на НАП дължи на Пантелеева разноски в размер на 6039, 87 лева. Сочи се, че постановеното определение съдържа осъдителен диспозитив само по отношение на дължимата към Пантелеева сума. Същото не съдържа осъдителен диспозитив в съответствие с мотивите по отношение на дължимата от Пантелеева сума от 5 752, 28 лева юрисконсултско възнаграждение в полза на Дирекция "ОДОП" – Варна при ЦУ на НАП. Твърди се, че след извършеното плащане по издадения на Пантелеева изпълнителен лист не е възможно да бъде извършено прихващане. С оглед на това се иска поправка на ОФГ в определение № 1262/28.01.2013 г. на ВАС, Осмо отделение, постановено по адм. д. № 14119/2011 г., като в диспозитива вместо "ОСЪЖДА Дирекция " ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП да заплати на С. Пантелеева от [населено място] сумата от 12 614 лева", се чете "ОСЪЖДА Дирекция " ОДОП" - гр. Варна при ЦУ на НАП да заплати на С. Пантелеева от [населено място] сумата от 6039, 87 лева" да се запише "ДОПУСКА поправка на ОФГ в определение № 1262/28.01.2013 г. на Върховния административен съд, осмо отделение, постановено по адм. д. № 14119/2011 г., като в диспозитива вместо "ОСЪЖДА Дирекция " ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП да заплати на С. Пантелеева от [населено място] сумата от 12 614 лева", се чете "ОСЪЖДА Дирекция "ОДОП" - гр. Варна при ЦУ на НАП да заплати на С. Пантелеева от [населено място] сумата от 6039, 87 лева. ОСЪЖДА С. Пантелеева от [населено място] да заплати на Дирекция "ОДОП" - гр. Варна при ЦУ на НАП сумата от 5752, 28 лева". Ответникът по искането – С. Пантелеева изразява становище за недопустимост на искането, в хипотезата на алтернативност сочи неоснователност на същото. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, прецени данните по делото намира, че искането е допустимо, но неоснователно поради следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 175, ал. 1 от АПК, съдът по свой почин или по искане на страна може да поправи допуснати в решението писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности. Поправката на очевидна фактическа грешка по цитирания ред се допуска тогава, когато е налице несъответствие между формираната действителна воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Такива грешки представляват погрешното посочване на имена на страните в съдебното решение, размер на присъдена сума, погрешно изписване на цифри, дати или пресмятания на суми. При постановяване на процесното решение съставът на ВАС, Осмо отделение, ясно и недвусмислено е обективирал волята си. С определение № 1262/28.01.2013 г. съдът в производство по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 228 е приел, че с оглед крайния съдебен акт, на С. Пантелеева пред АС се дължат разноски в размер на 6012, 15 лева, а на Дирекция "ОУИ" /сега ОДОП/ - гр. Варна при ЦУ на НАП- 5 752, 28 лева /минимален размер на адвокатско възнаграждение върху отхвърлената част на жалбата/, т. е. за производството пред АС по компенсация Дирекция "ОУИ" /сега ОДОП/- гр. Варна при ЦУ на НАП дължи на Пантелеева сумата от 259, 87 лева. За касационното производство Дирекция "ОУИ"/сега ОДОП/ - гр. Варна при ЦУ на НАП дължи на Пантелеева сумата от 5780 лева. Директорът на Дирекция " ОУИ"/сега ОДОП/ - гр. Варна при ЦУ на НАП не е представляван в касационното производство, поради което разноски не му се дължат. С диспозитива съдът е изменил решение № 8972 от 21.06.2012 г. в частта му за разноските, като в диспозитива ОСЪЖДА Дирекция " ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП да заплати на С. Пантелеева от [населено място] вместо сумата от 12 614 лева, се чете 12 052, 02 лева представляваща направени разноски по делото. Поради грешка в изчисленията, вместо 6039, 87 лева /сбора от 259, 87 лева и 5780 лева/ съдът е присъдил на С. Пантелеева, разноски в размер на 12 052, 02 лева, поради което е допуснал поправка на ОФГ в определение № 1262/28.01.2013 г. на Върховния административен съд, осмо отделение, постановено по адм. д. № 14119/2011 г., като в диспозитива вместо "ОСЪЖДА Дирекция " ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП да заплати на С. Пантелеева от [населено място] сумата от 12 614 лева", се чете "ОСЪЖДА Дирекция " ОДОП" - гр. Варна при ЦУ на НАП да заплати на С. Пантелеева от [населено място] сумата от 6039, 87 лева". Следва да се отбележи, че поправката на очевидна фактическа грешка не може да се ползва за изменение или отмяна на формираната воля на съда. Такова обаче е настоящото искане, с което се цели подмяна волята на съда, която той ясно е формулирал в постановеното съдебно решение. Процесното искане е неоснователно и защото противоречи на изричната забрана, регламентирана в чл. 246 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. С оглед на горните мотиви, Върховния административен съд, състав на Първо отделение, счита, че в случая не са налице предпоставките на чл. 175, ал. 1 от АПК за поправка на очевидна фактическа грешка, поради което искането следва да бъде оставено без уважение. Поради факта, че съдебното решение, чиято поправка се претендира е окончателно и в съответствие с разпоредбата на чл. 175, ал. 2 от АПК, на обжалване не подлежи и решението, постановено в производството за поправка на очевидна фактическа грешка. С оглед гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,