Решение № 5260 от 14.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1731/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Образувано е по касационна жалба на „Грийн енерджи България" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София срещу Решение № 41452/ 11.12.2025 г. по адм. д. № 11374/ 2025 г. по описа на Административния съд - София град, с което са отхвърлени предявените от дружеството срещу Агенцията по вписванията (АВ) искове за: присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от незаконосъобразни вписвания на длъжностни лица по регистрацията, а именно: обезщетение в размер на 789 900 лева за вреди, изразяващи се в намаляване на справедлива пазарна стойност на дяловото участие на дружеството в "Солар енерджи съпорт" ООД; обезщетение в размер на 152 361 лева, представляващи изтеклата за периода 15.09.2018 г. – 15.09.2021 г. законна лихва върху главницата; законната лихва върху главницата от 789 900 лева, считано от датата на подаване на исковата молба и е осъден ищецът да заплати на ответника разноски по делото.

Според касатора решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва извода на съда, че не е доказано релевантно по смисъла на Закона за отговорността на държавата и общините вреди (ЗОДОВ) правонарушение на ответната Агенция по вписванията. Счита, че този извод противоречи на приложимото за случая право и на фактите по делото. Настоява, че влязлото в сила регистърно Решение № 1901/ 25.09.2018 г. по т. д. № 6658/ 2018 г. по описа на СГС установява незаконосъобразността на процесното заличаване, вписване и обявяване по начин, който на основание чл. 297 ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК е задължителен за административния съд, разглеждащ спор по ЗОДОВ. Касаторът възразява, че е претендирал вреди от незаконосъобразни действия на ответника, а в условията на евентуалност – от постановяване на регистърни актове, с които незаконосъобразните вписвания и обявявания са извършени, поради което неправилно съдът е приел, че ищецът е релевирал само незаконосъобразни действия на ответника, с което е подменил твърденията на ищеца и е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Касаторът претендира наличие на вътрешни противоречия в мотивите на обжалваното решение и ги представя в табличен вид. Позовава се на чл. 21, ал. 3, т. 10, 11 и 13 от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър (Наредбата, Наредба № 1, редакция от 2016 г.), за да оспори извода на съда, че длъжностното лице от АВ е изпълнило законовото си задължение да извърши от външна страна формална проверка на представените документи, въз основа на които са вписани обстоятелствата, обявени по – късно от съда за несъществуващи. При тези доводи излага, че първоинстанционният съд е нарушил не само материалния закон, а и процесуалния, тъй като мотивите му са повърхностни, бланкетни и изцяло формални, без връзка с фактите по делото. При подробно представените съображения в касационната жалба касаторът иска да бъде отменено първоинстанционното решение и да бъдат уважени исковете изцяло.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от адв. Стефанов, който поддържа касационната жалба.

Ответникът - Агенция по вписванията, в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез адв. Карастоянов, САК, оспорва касационната жалба. Претендира разноски, за извършването на които представя списък.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна.

Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалвания съдебен акт по реда на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна:

Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на „Грийн енерджи България" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, изменена с молба от 11.02.2022 г. и уточнена с молба от 19.04.2022 г., с която срещу Агенцията по вписванията са предявени искове за присъждане на обезщетения за претърпени имуществени вреди, причинени от незаконосъобразни вписвания/ обявявания/заличавания на длъжностни лица по регистрацията.

Първоначално по исковата молба е било образувано адм. дело № 9097/ 2021 г. по описа на АССГ, по което с Решение 6440/ 30.10.2023 г. са отхвърлени предявените искове. Във връзка с установяване размера на претенциите по това дело са назначени съдебно – счетоводна и съдебно – оценителна експертиза, заключенията по които са изслушани от състава по адм. дело № 9097/ 2021 г. на АССГ.

Решение № 6440/ 2023 г. по адм. дело № 9097/ 2021 г. по описа на АССГ е обезсилено с Решение № 9513/ 19.08.2024 г. по адм. дело № 470/ 2024 г. на Трето отделение на ВАС, исковата молба е върната на АССГ за прекратяване на производството и изпращането ѝ по подсъдност на гражданския съд.

След връщането на исковата молба е образувано адм. дело № 8996/ 2024 г. на АССГ, по което с Определение № 17160/ 18.09.2024 г. съдът, съобразно указанията на ВАС, е прекратил производството по исковата молба и е изпратил делото на СГС по подсъдност.

В СГС е образувано гр. дело № 10880/ 2024 г., по което съдът с Определение № 15911/ 22.08.2025 г. е повдигнал препирня за подсъдност.

Образувано е гр. дело № 3273/ 2025 г. на Смесен петчленен състав, ВКС и ВАС, по което с Определение № 4820/ 24.10.2025 г. е прието, че компетентен да се произнесе по исковата молба на „Грийн Енерджи България" ЕООД е АССГ и делото му е изпратено за разглеждане.

Образувано е адм. дело № 11374/ 2025 г. по описа на АССГ. Административният съд е разгледал предявените искове, като е приел, че правото на обезщетение е обосновано с незаконосъобразност на действията на длъжностно лице на ответника, изразяващи се във вписване на обстоятелства, които обективно не са съществували към датата на вписване – 22.07.2016 г. и за чието настъпване пред Агенция по вписванията не са представени изискуемите по Търговския закон доказателства, съответно които впоследствие са обявени за „несъществуващи“ по чл. 29, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ с влязло в сила съдебно решение № 1901/25.09.2018 г. по т. д. № 6658/ 2016 г. по описа на Софийския градски съд, с което е признато, че обстоятелствата, вписани на 22.07.2016 г. в Търговския регистър по партидата на „Солар енерджи съпорт“ ЕООД, въз основа на Заявление А4 с вх. № 20160718153311/ 18.07.2016 г., състоящи се в: заличаване на „Грийн енерджи България" ЕООД като съдружник поради прекратяване на членственото му правоотношение; поемане на освободените от напусналия съдружник 250 дяла от капитала на дружеството от съдружника „Енергийни колектори" ООД; приемане на нов учредителен акт на „Солар енерджи съпорт" ЕООД, са несъществуващи.

От правна страна съдът е приел, че действията по вписване на обстоятелства, подлежащи на вписване, обявяването на актове и заличаванията на обстоятелства в Търговския регистър се извършват от служители в Дирекция „Длъжностни лица по регистрация" на Агенцията по вписванията, чиито правомощия са предвидени в чл. 15 от Устройствения правилник на Агенцията по вписванията. Агенцията и длъжностните лица по регистрация са административни органи по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на АПК, тъй като принадлежат към системата на изпълнителната власт и са носители на административни правомощия. Съгласно чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ Агенцията по вписванията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията, по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

Според първоинстанционния съд длъжностното лице е извършило проверката в обхвата по чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ и е изпълнило задълженията си по вписване на заявено обстоятелство, поради което е приел, че не е налице незаконосъобразно действие от длъжностно лице на ответника. Отразил е, че вписването е изпълнено на основание чл. 22 от ЗТРРЮЛНЦ, поради което не е незаконно. С оглед на това е направил извод, че не е налице първата предпоставка за основателност на предявените искове. Уточнил е, че извод за незаконност на действия на ответника не се установява нито при проверка на съда, нито от влязлото в сила съдебно решение № 1901/ 25.09.2018 г. по т. д. № 6658/ 2016 г. по описа на Софийския градски съд.

Исковата молба, подадена от "Грийн енерджи България" ЕООД до административния съд, съдържа правна квалификация на предявените искове по чл. 28, ал. 2 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Съгласно чл. 28, ал. 2 (в редакцията от 30.12.2016 г.) от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел Агенцията по вписванията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията, по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

Първоинстанционният съд формално е изложил предпоставките за носене на отговорност от актове и действия на администрацията на АВ, но не е представил никакви мотиви на какво основание е приел, че тези действия или актове по вписване, обявяване, заличаване са били в конкретния случай законосъобразни. Бланкетно е посочил, че е извършена дължимата проверка по чл. 22, във връзка с чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ. Разпоредбата на чл. 21 от този закон съдържа обаче конкретно изброени условия, за да бъде изпълнено задължението за вписване/обявяване/заличаване, а именно: Длъжностното лице по регистрацията проверява дали:1. е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при спазване на предвидените за това форма и ред; 2. заявеното обстоятелство подлежи на вписване и не е вписано или представеният акт подлежи на обявяване и не е обявен в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел; 3. заявлението изхожда от оправомощено лице; 4. към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закон, съответно подлежащият на обявяване акт;

5. съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установяват от представените документи по т. 4 съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона; 6. е представена декларация по чл. 13, ал. 4; 7. друго лице няма права върху фирмата или наименованието и те отговарят на изискванията на чл. 7, ал. 2 от Търговския закон при първоначално вписване или промяна на фирмата на търговец, съответно на чл. 7 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел при първоначално вписване или промяна на наименованието на юридическо лице с нестопанска цел; 11. е платена дължимата държавна такса.

Във връзка с така разписаните предпоставки са тези, съдържащи се в Наредба № 1 от 14 февруари 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (загл. изм. - ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.). С текста на чл. 21, ал. 3 от Наредбата са доразвити изискванията за документи в зависимост от вида на заявлението, което се подава, а именно: (3) При промяна на обстоятелствата по група „Основни обстоятелства" към заявлението се прилагат: 1. решението на общото събрание за промяна на обстоятелствата; 2. преписът от дружествения договор, съответно учредителният акт, съдържащ промяната, заверен от органа, представляващ дружеството; 3. препис от дружествения договор, съответно учредителния акт по т. 2, в който личните данни, освен тези, които се изискват по закон, са заличени; 4. документът, установяващ съществуването на юридическо лице - съдружник, и удостоверяващ лицата, които го представляват по националния му закон (само за юридическо лице - съдружник, което не е учредено по българското право, или юридическо лице - съдружник, което не е вписано в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел); 5. решението на съответния орган на юридическо лице - съдружник, за участие в дружеството с ограничена отговорност; 6. поканите за свикване на общо събрание до съдружниците и доказателствата, че са връчени, с изключение на случаите, когато решението е взето неприсъствено, или от протокола за приемане на решението по т. 1 е видно, че всички съдружници са присъствали на общото събрание; 7. писменото уведомление за напускане от управителя до дружеството (при заявяване за вписване на напускане от управителя по чл. 141, ал. 5 от Търговския закон); 8. нотариално завереното съгласие и образецът от подписа на новия управител/управители, както и декларацията за съответствие с изискванията на чл. 20 от Закона за публичните предприятия за новия управител/управители на публично предприятие; 9. декларация от управителя/управителите за липса на обстоятелствата по чл. 141, ал. 8 и 9 от Търговския закон; 10. молбата за приемане на нов съдружник, решението на общото събрание, съответно едноличния собственик на капитала, за приемането му, договорът за прехвърляне на дружествен дял с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно, декларацията по чл. 129, ал. 2 във връзка с ал. 1 от Търговския закон или документи, установяващи наследяване на дружествен дял, както и молбата от наследника за приемането му за съдружник; 11. при прекратяване на членство: актът за смърт на съдружника; преписът от съдебното решение за поставяне под запрещение на съдружника; решението за прекратяване с ликвидация на съдружник - юридическо лице; решението за изключване на съдружника и предупреждението за изключване по чл. 126 от Търговския закон; писменото предизвестие за напускане на съдружник; съдебното решение за обявяване на съдружника в несъстоятелност; 12. при заличаване на дружеството: балансът към датата на приключване на ликвидацията, пояснителният доклад към баланса и годишният отчет на ликвидатора, декларация от ликвидатора за обстоятелствата по чл. 273, ал. 1 от Търговския закон; протоколът за приемане на баланса, на пояснителния доклад към баланса, на годишния отчет на ликвидатора, за освобождаване на ликвидатор от отговорност и за разпределение на имуществото на дружеството, удостоверението за предаване на разплащателните ведомости, издадено от териториалното поделение на Националния осигурителен институт, съгласно чл. 5, ал. 10 от Кодекса за социално осигуряване; 13. другите документи съгласно изискванията на закон.

В случая съдът се е задоволил да отбележи, че били изпълнени задълженията на длъжностното лице, без да посочи към конкретното Заявление А4 с № 20160718153311/ 18.07.2016 г. какви документи, изискуеми по закона и по Наредбата, са били представени, приети ли са като доказателства по делото и как те обосновават изпълнението на изискванията, разписани с нормативните актове. Последното сочи на липса на конкретно изложени фактически и правни основания за изводите на съда, че не е налице първата предпоставка за основателност на предявените искове, което се явява съществено процесуално нарушение и налага отмяна на обжалваното решение. Като е счел, че не е налице тази предпоставка, съдът не е обсъдил и останалите условия за основателност на заявените претенции, като на практика не е разгледал спора по същество.

Горното налага след отмяна на съдебното решение делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ, който задълбочено да анализира събраните доказателства по делото, при необходимост да събере и други такива и като ги съпостави с приложимите правни норми, вкл. с тези по Наредба № 1, да извърши преценка за основателността на предявените искове по основание и размер.

За пълнота следва да се отбележи, че в съдебно заседание процесуалните представители на страните наведоха доводи във връзка с назначена СОЕ по адм. дело № 9097/ 2021 г. на АССГ. Заключението на вещото лице по тази експертиза не е изслушвано от първоинстанционния съд, чието решение се обжалва по настоящото дело. Същевременно в обжалваното решение няма и позоваване на тази експертиза. В този смисъл наведените доводи са ирелевантни. При преценка за размера на претендираните вреди новият състав следва да назначи съответна съдебно – оценителна експертиза с оглед принципа за непосредственост.

С оглед връщането на делото за ново разглеждане по разноските следва да се произнесе на основание чл. 226, ал. 3 от АПК първоинстанционният съд.

По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, Трето отделение,