Решение № 10920 от 30.11.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, подадена чрез пълномощника юрк. И. Зарева, срещу Решение 2091/01.12.2021 г., постановено по адм. дело 164/2021 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което по жалба на ЕТ Слънце Т. Тренчева е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 01/311/00367/3/01/04/01 с изх. 01-6500/4845#2 от 16.12.2020 г., издаден от Изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспорваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Аргументира законосъобразност на процесния АУПДВ, доколкото същият е издаден след влязла в сила Заповед, с която е отказано изплащане на окончателна помощ на бенефициента, тъй като същият не е подал някои от изискуемите документи, а не поради неспазване на заложени в бизнес плана показатели. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на друго по съществото на спора, с което жалбата против процесния АУПДВ да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, като в условията на алтернативност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответникът ЕТ Слънце Т. Тренчева, чрез пълномощника адв. Хаджистоянова, в подаден писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на оспорваното решение. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, настоящият състав съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Благоевград е бил АУПДВ 01/311/00367/3/01/04/01 с изх. 01-6500/4845#2 от 16.12.2020 г., издаден от Изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, с който по отношение на ЕТ Слънце Т. Тренчева е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 207 887,05 лв., представляващо 100% от получено междинно и авансово плащане. В хода на административното производство е установено, че между ЕТ Слънце Т. Тренчева и Държавен фонд Земеделие има сключен Договор 01/311/00367 от 30.09.2011 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 Разнообразяване към неземеделски дейности от ПРСР 2007-2013 г., с предмет изграждане на фотоволтаична централа в гр. Разлог, местност Раплево. Бенефициентът е подал заявка за окончателно плащане на 30.10.2014 г., по повод която от страна на административния орган е установено, че лицето не представило някои от изискуемите документи съгласно чл. 35, ал. 1 във връзка с Приложение 8 от Наредба 30/11.08.2008 г. По-конкретно към заявката не са приложени разрешение за ползване на строеж, издадено от ДНСК, и Протокол Обр. 16 за установяване годността за ползване на строежа, като вместо това е представено обяснение от инженер, осъществяващ строителния надзор на обекта, според което въвеждането му в експлоатация е предвидено да се извърши до 14.11.2014 година. С уведомително писмо от 24.11.2014 г. на ЕТ Слънце Т. Тренчева е указано да отстрани допуснатите нередовности, като липсващите документи не са представени. Поради това е формиран извод, че ползвателят не е извършил инвестицията съгласно одобрения бизнес план. В тази връзка и на основание т. 4.4, б. а предложение първо и б. б и т. 4.12. от Договора и чл. 37, ал. 1, т. 3, предложение второ, чл. 39, ал. 1, т. 2 и т.3 и чл. 21 от Наредба 30 от 11.08.2008 г. е отказано получаване на окончателно плащане, обективирано в Заповед за отказ 03-РД/4778/23.12.2014 година. Процесният АУПДВ е издаден на основание т. 4.12 във връзка с т. 4,4, буква а и б от Договора и чл. 46, ал. 1 и ал. 3, т. 4 от Наредба 30/11.08.20008 г., както и на основание чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП. Производството по издаването му е започнало с уведомително писмо от 05.10.2020 г., като на едноличния търговец е предоставена възможност да представи възражение. В отговор от ЕТ Слънце Т. Тренчева е постъпило възражение, в което бенефициентът признава факта, че към подадената заявка за окончателно плащане не е представило разрешение за ползване на строеж, издадено от ДНСК, и Протокол Обр. 16, поради което органът е издал процесния акт. При така установената фактическа обстановка и след извършена проверка съгласно чл. 168 във връзка с чл. 146 от АПК, административният съд е достигнал до извод за незаконосъобразност на процесния АУПДВ поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването му. Изложени са правни съображения, че след изменението на ЗПЗП (ДВ, бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г.) законът изрично разграничава случаите, в които публичните вземания по мерките и подмерките от ПРСР се установяват с решение за финансова корекция по реда на ЗУСЕСИФ (към настоящия момент ЗУСЕФСУ) и тези, при които се издава АУПДВ. Прието е, че пар. 12, ал. 1 от ПЗР на ЗПЗП е неприложим, доколкото срокът на мониторинга е изтекъл на 30.09.2016 г., следователно органът е следвало да издаде решение за налагане на финансова корекция. Постановеното съдебно решение е валидно и допустимо, но неправилно, като направените с касационната жалба възражения се явяват основателни. Въпреки че съдът е съобразил фактическата обстановка по делото, той е достигнал до неправилни изводи относно приложимата правна уредба, като съображенията на настоящия състав се свеждат до следното: Процесният АУПДВ е издаден на основание т. 4.12 във връзка с т. 4.4 буква а и б от Договора и чл. 46, ал. 1 и ал. 3, т. 4 от Наредба 30/11.08.2008 година. Видно от текста на чл. 46, ал. 1 и ал. 3 т. 4 от Наредба 30/11.08.2008 г., в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. Разплащателната агенция може да поиска връщане на вече платени суми заедно със законната лихва върху тях, когато ползвателят на помощта не използва придобитите на основа на одобрения проект активи по предназначение. В т. 4.12 е предвидено, че ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с одобрения бизнес план и Таблицата за одобрените инвестиционни разходи, а съгласно т. 4.4, б. а и б Фондът има право да откаже изплащане на цялата или на част от финансовата помощ, както и да претендира възстановяване от ползвателя на цялата или на част от изплатената финансова помощ, когато инвестицията не е изпълнена в срок или е изпълнена неточно и когато ползвателят не е изпълнил някое от задълженията си по този договор и по Наредба 30/11.08.2008 година. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП, Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз. Съгласно чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП, вземанията, които възникват въз основа на административен договор или акт са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. Разпоредбата на чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП предписва, че дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК. Като фактическо основание в АУПДВ е посочено, че същият се издава във връзка със Заповед 03-РД/4778/23.12.2014 г. (л. 380), с която на ЕТ Слънце Т. Тренчева е отказано изплащане на финансова помощ по заявка за окончателно плащане, поради непредставяне на изискуеми строителни документи, чиято липса е обусловила извод, че предметът на инвестицията не може да бъде използван по предназначение. Заповедта е издадена на основание чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба 30/11.08.2008 г., съгласно който в срок не по-късно от два месеца, а в случаите на строително-монтажни работи в срок не по-късно от три месеца от подаване на заявката за плащане РА одобрява или мотивирано отказва със заповед на изпълнителния директор на РА изплащането на финансовата помощ след извършен анализ за установяване на фактическо съответствие и съответствие по документи между одобрения инвестиционен проект и извършената инвестиция, както и на основание чл. 39, ал. 1, т. 2 и т. 3, чиито текстове предвиждат, че разплащателната агенция може да откаже изплащането на част или цялата помощ, когато установи несъответствие с целите, дейностите и изискванията, определени с тази наредба, и когато ползвателят на помощта не отстрани непълнотите и пропуските в срока по чл. 37, ал. 2. Със Заповедта договорът е прекратен и е разпоредено, че ползвателят на помощта дължи възстановяване на полученото авансово и междинно плащане в размер на 207 887,05 лв., колкото е и установената с АУПДВ сума. Заповедта е връчена на лицето и същото е подало възражение, като липсват данни актът да е обжалван по съдебен ред, следователно същият се ползва със стабилитет. Видно от изложеното по - горе и противно на приетото от административния съд, е че в случая не се касае за налагане на финансова корекция на основанията по л. 70, ал. 1, т. 1-9 от ЗУСЕФСУ, а за неизпълнение на договорни задължения, довело до цялостно нефункциониране на инвестицията поради неизползване на актива предмет на инвестицията, по предназначение, доколкото за същия не са представени изискуеми документи относно експлоатацията му, което обстоятелство не се оспорва от едноличния търговец. На лицето е била предоставена възможност съгласно чл. 37, ал. 2 от Наредба 30/11.08.2008 г. да отстрани пропуските във връзка с изискуемите документи, което не е сторено. С оглед изложеното до момента, се налага извод за законосъобразност на процесния АУПДВ, като приемайки обратното, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. По разноските: Въпреки резултата по спора и навременната претенция, в полза на касатора няма да бъдат присъдени разноски, поради липса на списък по чл. 80 от ГПК. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделени