Решение № 4306 от 22.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4065/2018 г.

Решение № 4306 от 22.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4065/2018 г., VII о., докладчик председателят Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на И. Косев срещу решение № 40 от 15.02.2018 г. по адм. д. № 1158/2017 г. на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу отказ с рег. № 254 р-34943/25.10.2017 г., издаден от началник РУ Димитровград, за подновяване на разрешението за носене, съхранение и употреба на късо цевно огнестрелно оръжие и боеприпаси. Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Сочи, че притежава пистолет от 17 г. Не оспорва, че към момента няма регистрирани заплахи и обстоятелства, застрашаващи живота и здравето му, но счита, че това не е единственото обстоятелство, което трябва да се установи за да му бъде разрешено носене на лично оръжие. Работи в "Неохим проект", като охранител въоръжена охрана дълги години и ползва от скоро служебно оръжие. Лично оръжие му е необходимо за да помага на родителите си, които се занимават с търговия и се налага да пътува с тях до различни градове и селища в ранните и много късните часове на денонощието. Счита, че се засяга правото му да носи лично оръжие. Вярно е, че към момента няма данни за заплахи срещу него и семейството му, но се отнема възможността да защитава себе си и своите близки, жилището в което живее от потенциални бъдещи заплахи и посегателства, отнема му се възможността да помага и защитава родителите си когато работят и имат нужда от това. Счита, че не е необходимо да има заплаха срещу него и близките му за да бъде подновен срока за носене, съхранение и употреба на оръжие. Ответната страна не е взела становище. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена на 27.02.2018 г., в предвидения от закона срок, при връчено съобщение за решението на 19.02.2018 г. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба съдът е приел, че административният орган е изложил мотиви за отказа си, че лицето не отговаря на изискванията на закона - отсъстват данни, които да обосноват необходимост от придобиването на огнестрелното оръжие за самоотбрана от страна на жалбоподателя. Жалбоподателят не е посочил конкретни факти и обстоятелства за необходимостта му от самоотбрана. При липсата на данни за конкретни действия, застрашаващи личната безопасност на жалбоподателя и целостта на неговото имущество, необходимостта от продължаване срока на разрешението не е доказана. Въведеният разрешителен режим изисква установяване на основателна причина, която по несъмнен начин обосновава необходимост от издаване на разрешение за придобиване на оръжие. Изложените съображения от жалбоподателя за нуждата от притежаване на огнестрелно оръжие не попадат в предметния обхват на ЗБВВПИ и като такива правилно не са били възприети от началника на РУ Димитровград. Заеманата длъжност като "пазач въоръжена охрана", на работното място на жалбоподателя, няма отношение към подаденото заявление за носене и съхранение на оръжие, което е за лични цели. От всички представени доказателства не може да се направи извод, че жалбоподателят се нуждае от разрешение за носене на късо огнестрелно оръжие, с цел самозащита. За неотносими са приети представените доказателствата, че в служебната си дейност жалбоподателят охранява лица, имущество, ценни пратки, включително със СОТ на територията на страната. В случая релевантна е възможността, изрично регламентирана и от закона, че обезпечаването на физически и юридически лица, по смисъла на чл. 94 от ЗОБВВПИ, се осъществява при разрешителен режим, различен от този за самоотбрана. Когато се касае за охрана на собствеността, както и за други разрешени дейности на юридически лица, по смисъла на чл. 6, ал. 2 от закона, заявлението за придобиване на оръжие, следва да бъде подадено от юридическото лице или от търговеца за охрана на собствеността, който да посочи основанието на исканото разрешение, свързана с дейността му, начина на придобиване, целите, за които ще се използва, видът и броя на оръжията, мястото на условията, при които ще се съхранява. В случая жалбоподателят не може да придобие оръжие за служебни цели, тъй като такива цели имат само физическите и юридически лица, регистрирани като търговци и извършващи съответната търговска дейност или дейност, която изисква да бъде водена по търговски начин. Не са приети за основателни и доводите, че жалбоподателят оказва помощ на родителите си, които се занимават с търговия. Физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели, както са посочени в чл. 6, ал. 3 от ЗОБВВПИ. Охранителната дейност на търговци и за търговски цели, не влиза в обхвата на гражданската самоотбрана. В случая независимо, че посочената търговска дейност се твърди да е осъществявана от родителите на жалбоподателя, то тя се извършва по занятие и излиза извън обхвата на гражданската цел - самозащита на собственото имущество или това на семейството. Доводите, че заявителят се нуждае от оръжие с цел да помага на родителите си, или да изпълнява задълженията си по трудов договор, не са основание за издаване на разрешението, съответно за продължаване срока на вече издадено разрешение. Решението е правилно. В касационната жалба се излагат отново доводите направени пред административният съд на които съдът е отговорил. Правилно съдът е приел, че административният акт е законосъобразен, издаден в съответствие с разпоредбите на чл. 83, ал. 5 и чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, като е прието, че жалбоподателят няма основателна причина за самоотбрана, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. С оглед данните в заявленията и представените в административното и съдебното производство доказателства, обосновано съдът е приел, че жалбоподателят не е доказал по отношение на него и семейството му да са налице заплахи или извършени противоправни действия, които да дават основание да се приеме, че са застрашени животът и имуществото им и в тази връзка да се доказва основателна причина за самоотбрана по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. При обсъждане на доводите за извършваната от родителите на жалбоподателя търговска дейност, във връзка, с което твърди, че се налага пътуване, пренасяне на стока и парични средства, законосъобразно съдът е посочил, че тези обстоятелства не дават основание за носене от жалбоподателя на огнестрелно оръжие за самоотбрана. Правилно е прието, че е неотносимо позоваването на трудовия договор, тъй като жалбоподателят не може да придобие оръжие за служебни цели. Придобиването на огнестрелни оръжия за служебни цели, съгласно чл. 6, ал. 2 от ЗОБВВПИ се осъществява по различна процедура от съответното лице, което осъществява охранителна дейност и на друго основание. Правото на жалбоподателя за носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие съществува доколкото са налице предвидените в закона предпоставки, а в случая, тези предпоставки не са налице. Жалбоподателят признава, че към момента няма заплахи срещу него и семейството му и противно на твърденията в касационната жалба, за да бъде издадено разрешение за нов срок за носене, съхранение и употреба на късо цевно огнестрелно оръжие и боеприпаси е необходимо да е налице реална заплаха за сигурността и живота на жалбоподателя или неговото семейство, а не само да е теоретично предполагаема. Не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение, което като правилно следва да се остави в сила. Като има предвид изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение