Решение № 7496 от 8.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2749/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Д. Д. срещу решение 81/22.01.2025 г., постановено по адм. д.249/2024 г. по описа на Административен съд-Габрово (АС-Габрово). Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е незаконосъобразно, съществено процесуално нарушение и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 2 и 3 от АПК, поради което иска да бъде отменено и вместо него да бъде уважена жалбата му и предявения частичен иск. Съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба, в която се акцентира върху противоречие на съдебния акт със задължителна практика на Върховния касационен съд. Претендира заплащане на разноски. Ответникът ЕОС МатриксЕООД оспорва касационната жалба по съображения, изложени в открито съдебно заседание. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение 81/22.01.2025 г., постановено по адм. д.249/2024 г. по описа на АС-Габрово е отхвърлена жалбата на М. Д. Д. против Отказ на "ЕОС Матрикс" ЕООД, обективиран в Становище изх. 01285/03.06.2024г. и Отговор 01284/03.06.2024 г. по описа на "ЕОС Матрикс" ЕООД, издаден по негово заявление по чл. 17 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните да заличи и изтрие личните данни на М. Д. Д., да прекрати обработването на личните му данни и да преустанови подаването на информация към Централен кредитен регистър, воден от БНБ. Административният съд е приел, че не са налице предпоставки за изтриване на личните му данни по смисъла на чл. 17 от Регламент (ЕС) 2016/679, включително не е налице и хипотезата на чл. 17, § 1, б. "а)" от Регламент (ЕС) 2016/679, защото само едностранното волеизявление, направено от длъжник към кредитор, с което длъжникът заявява, че счита задължението си за погасено по давност, не поражда юридически факт, който да води до прекратяване на правната връзка между страните, съответно до отпадане на необходимостта за обработка на личните данни. Така постановеното съдебно решение е неправилно. С определение 947/10.07.2024 г., постановено по адм.д. 249/2024 г. по описа на АС-Габрово е оставена без разглеждане жалбата на М. Д. и е прекратено производството по делото. С определение 10254/01.10.2024 г., постановено по адм.д. 8544/2024 г. по описа на Върховния административен съд това определение е отменено и е върнато делото на първата инстанция с указания да се изиска от жалбоподателя ясно и безпротиворечиво да посочи кой акт на администратора на лични данни ЕОС Матрикс ЕООД обжалва изричният отказ или мълчалив отказ, които в случая не може да са в заявената от жалбоподателя алтернативност, т. е. да определи предмета на търсената защита и съобразно направеното уточнение да продължи съдебното производство. В изпълнение на определението на Върховния административен съд АС-Габрово е постановил разпореждане 1250/04.10.2024 г., но само в мотивите му са изброени указанията, които е необходимо да бъдат дадени на страните по делото, включително и към жалбоподателя за уточняване на жалбата му, но в диспозитива на съдебния акт те липсват, липсва определяне на срок за изпълнение и предупреждение за последиците от неизпълнението им, а само са конституирани страните по делото и е насрочено открито съдебно заседание. Преди съдебното заседание само ответната страна ЕОС Матрикс е депозирала становища и доказателства, но не и М. Д.. Формално на жалбоподателя не са давани указанията, които според Върховния административен съд е трябвало да бъдат формулирани от първата инстанция. В откритото съдебно заседание не е уточнен предмета на спора, а по време на цялото производство не са осъществени никакви процесуални действия по отношение, съединения с жалбата частичен иск за обезщетение (последния абзац на втора страница от жалбата), който само е описан в първото разпореждане от 21.06.2024 г. на съдията-докладчик. На практика административният съд не е изпълнил задължителните за него указания на Върховния административен съд, в резултат на което е постановил съдебно решение, в което не е ясно определен предмета на спора. Липсва определяне на предмета на жалбата по несъмнен начин - отменен отказ на ЕОС МатриксЕООД, обективиран в два различни писмени документа, подписани от две различни лица и изцяло няма произнасяне по съединения иск. По отношение непълнотата на съдебното решение и липсата на произнасяне по всички искания на М. Д. не е изпълнена процедурата по чл. 176 от АПК, поради което и липсва възможност да бъде осъществена инстанционна проверка. Но процесуалните нарушения, изразяващи се в неизпълнение на задължителни указания на Върховния административен съд, произнасяне по неуточнена жалба и при неясен предмет на оспорване са съществени по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК и са основание за отмяна на обжалвания съдебен акт без да бъдат обсъждани останалите наведени касационни основания, по които не е възможно да се формират правни изводи при неуточнен предмет на спора. Предвид изложеното обжалваното решение на АС-Габрово трябва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд да изпълни задълженията си по чл.158 от АПК така както вече му е било указано от Върховния административен съд, за да бъде индивидуализиран оспорения от М. Д. отказ с издател и дата, в резултат, на което да се провери редовна и допустима ли е жалбата, след което евентуално бъдат конституирани надлежните страни в процеса в зависимост от уточняване на предмета на спора и осъществят следващите съдопроизводствени действия, включително и за проверка компетентността на издателя на атакувания отказ. С оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат определяни, а претендираните да бъдат определени при условията на чл. 226, ал. 3 от АПК. По изложените съображения Върховният административен съд, състав на пето отделение