Решение № 5921 от 17.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3543/2016 г.

Решение № 5921 от 17.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3543/2016 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 26 от 08.02.2016 г., постановено по адм. д. № 889/15 г., Административен съд - Велико Търново е отменил по жалба на "Миткен" ООД, гр. Никопол, Ревизионен акт/РА/ № 04001515001329 - 019 - 001/17.09.2015 г. на ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с Решение № 506/09.12.2015 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - гр. В. Търново в частта по ЗКПО, в която за 2009 г. е определен корпоративен данък за внасяне в размер на 968, 93 лв. и са начислени лихви в размер на 542,61 лв. В останалата част, жалбата е отхвърлена, като неоснователна и е осъден жалбоподателя да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП разноски в размер на 661, 98 лв (шестстотин шестдесет и един лева и деветдесет и осем стотинки). Срещу така постановеното решение в отменителната му част, е подадена касационна жалба от Ангел Павлов Манов - в качеството си на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП. В същата се прави оплакване, че в обжалваната част решението на Административен съд - Велико Търново, е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да отмени решение № 26/08.02.2016 г., в частта, в която е отменен Ревизионен акт/РА/ № 04001515001329 - 019 - 001/17.09.2015 г. на ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с Решение № 506/09.12.2015 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - гр. В. Търново в частта по ЗКПО, в която за 2009 г. е определен корпоративен данък за внасяне в размер на 968, 93 лв. и са начислени лихви в размер на 542,61 лв и да постанови друго по съществото на спора. Претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - "Миткен" ООД, редовно призован, представлява се от адвокат Доровски, оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, по същество е основателна. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество e основателна. С решението Административен съд - Велико Търново, е отменил по жалба на "Миткен" ООД, ЕИК: 114679562, гр. Никопол, представлявано от управителя М. В. С., Ревизионен акт/РА/ № 04001515001329 - 019 - 001/17.09.2015 г. на ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с Решение № 506/09.12.2015 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - гр. В. Търново в частта по ЗКПО, в която за 2009г е определен корпоративен данък за внасяне в размер на 968, 93 лв. и са начислени лихви в размер на 542,61 лв., като е отхвърлил жалбата в останалата й част, и е осъдил жалбоподателя да заплати на Д"ОДОП"-гр. В. Търново юрисконсулско възнаграждение в размер на 661,98 лв. В необжалваната си част решението на първоинстанционния съд е влязло в законна сила и не е предмет на касационно разглеждане. Първоинстанционният съд е описал установената фактическа обстановка относно назначаването на ревизията, издаването на процесния Ревизионен акт/РА/№ 04001515001329 - 019 - 001/17.09.2015 г. В тази насока е прието, че издаденият ревизионният акт е валиден и обоснован, не страда от пороците засягащи неговата форма и процесуална законосъобразност. Фактическата обстановка по спора е описана от административния съд на ст. 2 - 4 от решението. След това съдът е пристъпил към изграждане на своите изводи по отношение на материалната законосъобразност на спора. По отношение на ревизирания период по ЗКПО за 2009 г. между страните не е било спорно обстоятелството, че с подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО "Миткен" ООД е декларирало данъчен финансов резултат - печалба в размер на 16148,89 лв и следващ се корпоративен данък в размер на 1614,89 лв. Декларирано е било преотстъпване на целия размер на данъка съгласно чл. 179, ал. 1 (отм.) от ЗКПО. Решаващият състав е констатирал факта, че дружеството жалбоподател е ползвало преотстъпване на данъка в размер от 100%, т. е. по - голям от предвидения в закона, като данъчно облекчение и органите по приходите са отказали ползването на целия размер. Съдът е определил като предмет на спора сумата от 968,93 лв., представляваща 60 на сто от корпоративния данък за периода, като е посочил, че отказът за преотстъпване на останалата част от декларирания данък до размера от 1614,89 лв. не се обжалва по административен и съдебен ред и не е част от предмета на спора. След тълкуване и възпроизвеждане на разпоредбите на чл. 166 и чл. 167 от ЗКПО решаващият състав е преминал към изграждане на своите правни изводи. В мотивите изложени в оспореното решение е отбелязано, че между страните не е спорно, че към 31.12.2009 г. дружеството жалбоподател е имало непогасени данъчни задължения, спорен е определен въпроса дали е налице изискването по чл. 167, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗКПО. Прието е още, че са налице незаплатени в срок публични вземания, но към 31.12.2009 г. те не са подлежали на принудително изпълнение. Съдът е мотивирал извода си, като е посочил, че независимо от наличието на непогасени задължения за лихви, след като те не са върху задължения, посочени в чл. 167, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗКПО не е налице ограничение по чл. 167, ал. 1, т. 3 от ЗКПО и липсват отрицателните предпоставки по чл. 167, ал. 1 от ДОПК. Решението на Административен съд - Велико Търново в обжалваната му отменителна част е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. В касационната жалба се правят оплаквания, за наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, но основните развити оплаквания за са допуснато нарушение на материалния закон. Навеждат се доводи, че първоинстанционният съд неправилно е тълкувал разпоредбата на чл. 167, ал. 1, т. 1 ЗКПО, като е приел, че не може да се приравняват понятията "задължение, чийто срок на изпълнение е изтекъл" и "задължение, подлежащо на принудително изпълнение". Твърди се още, че в решението неправилно е тълкувана и разпоредбата на чл. 167, ал. 1, т. 3 ЗКПО в смисъл, че под "лихви", които подлежат на принудително изпълнение следва да се имат предвид лихви, дължими върху невнесени в срок публични задължения, които към конкретна дата - 31 декември на съответната година - подлежат на принудително изпълнение по реда и условията, установени в ДОПК. Посочва се, че изискванията за данъчното облекчение по чл. 179 от ЗКПО, в това число и общите изисквания на чл. 167 от ЗКПО са императивни, като намаляването, преотстъпването и освобождаването от облагане с корпоративен данък представлява отклонение от общия режим на облагане и се допуска само за данъчни субекти, отговарящи на законовите разпоредби, поради което в случая е определящо обстоятелството, че ревизираното лице има неизпълнени публични задължения към 31.12., поради което не отговаря на изискванията на чл. 167 от ЗКПО. По направените оплаквания настоящата касационна инстанция съобрази следното: По делото няма спор за факти. В хода на ревизията е установено, че ревизираното дружество "Миткен"-ООД - гр. Никопол, регистриран като земеделски производител. С подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО "Миткен" ООД е декларирало данъчен финансов резултат - печалба в размер на 16148,89 лв и следващ се корпоративен данък в размер на 1614,89 лв., и е декларирано преотстъпване на целия размер на данъка съгласно чл. 179, ал. 1(отм.) от ЗКПО. Тъй като в хода на ревизията е установено, че дружеството е декларирало 100% преотстъпване на данъка, а не допустимите по закон 60%, спорът се свежда до това налице са законовите условия за преотстъпване на данъка по смисъла на чл. 167 ЗКПО. Органът по приходите е приел, че по отношение на дружеството не е налице едно от кумулативните изисквания на чл. 167, ал. 1 ЗКПО - задълженото лице да няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения, тъй като при анализ на данъчно-осигурителната сметка и проверка в счетоводството е установено, че дружеството има такива задължения - лихви за просрочие на задължения за ДОО, ДЗПО, ЗО и ГВРС, които са внесени със закъснение на 29.11.2010 г. Основният спорен въпрос, формулиран от първоинстанционният съд, е дали са изпълнени условията на чл. 167, ал. 1, т. 1 и 3 от ЗКПО, както отговорът на въпроса предполага тълкуване на понятието "задължения, подлежащи на принудително изпълнение". По изложените по-горе мотиви първоинстаницонният съд е дал отрицателен отговор относно това налице ли са хипотези по чл. 167, ал. 1, т. 1 и 3 от ЗКПО. Настоящата съдебна инстанция не споделя това виждане и намира, че същото е изградено при неправилно тълкуване на материалния закон. Съгласно чл. 167, ал. 1 от ЗКПО, по реда на тази глава се преотстъпва корпоративният данък, съответно се намалява счетоводният финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат, при условие, че към 31 декември на съответната година данъчно задълженото лице няма: 1. подлежащи на принудително изпълнение публични задължения, и 2. задължения за санкции по влезли в сила наказателни постановления, свързани с нарушаване на нормативните актове относно публичните задължения, и 3. лихви, свързани с невнасянето в срок на задълженията по т. 1 и 2. Нормата на чл. 167, ал. 1, т. 1, съответно т. 3 за лихвите, от ЗКПО изисква лицето, които иска да ползва преотстъпването, да няма към края на данъчния период на подлежащи на принудително изпълнение данъчни задължения. В случая такива са налице, след като към 31.12.2009 г. дружеството е имало незаплатени задължения за лихви за забава за невнесени в срок задължения за осигурителни и здравни вноски. Настоящата инстанция не споделя изводите на първоинстанционния съд, че не може да се прави знак за равенство между "задължение, чийто срок е изтекъл" и "задължение, подлежащо на принудително изпълнение". Задълженията за здравни и осигурителни вноски се определят от КСО и ЗЗО, същите съставляват публично държавно вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 ДОПК, каквито се явяват и лихвите върху невнесени в срок здравни и осигурителни вноски - чл. 162, ал. 1, т. 9 ДОПК. Нормата на чл. 209, ал. 2, т. 2 от ДОПК разпорежда, че принудително изпълнение се предприема въз основа на декларация, подадена от задължено лице с изчислени от него задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски. Казано по друг начин, задължение, установен с подадена по силата на закон декларация, подлежи на принудително изпълнение. Наличието на такова задължение към 31.12.2009 г. елиминира възможността за преотстъпване на корпоративен данък, тъй като не е налице изискването на чл. 167, ал. 1, т. 1 от ЗКПО/ както и на това по т. 3 на същата разпоредба поради наличието на лихви за забава на заплащане на главницата/. Разпоредбата не поставя изискване да са предприети действия по принудително изпълнение на дължимата по декларация сума. Достатъчно е задължението само да е определено по размер, което в случая е станало с подаването на декларациите по КСО и ЗЗО, като не е необходимо издаването на нарочен акт на приходния орган. След като разпоредбата на чл. 167, ал. 1 от ЗКПО не поставя изискване да са предприети действия по принудително изпълнение на съществуващите задължения, то е безпредметно да се обсъжда въпроса за връчване на покана за доброволно изпълнение по чл. 182 от ДОПК. Дали ще се предприеме или не действие по принудителното събиране на задължението по декларацията е въпрос, който е неотносим по приложението на чл. 167 от ЗКПО. Същата само поставя изискване да не е налице подлежащо на принудително изпълнение публично задължение. В тази насока следва да бъде споделено изложеното в касационната жалба на Д"ОДОП"- Велико Търново, че процесната разпоредба е императивна, тъй като с нея се допуска отклонение от общия режим на облагането с корпоративен данък, поради което се допуска само за изрядни и коректни данъчни субекти, отговарящи на законовите разпоредби. Определящото обстоятелство в случая е, че ревизираното лице е имало данъчно задължение към 31.12.2009 г., което попада в хипотезата на чл. 167, ал. 1, т. 1 и 3 от ЗКПО и изключва преотстъпването на корпоративния данък. За приложението на разпоредбите е без значение по какви причини не е било внесено дължимото публично задължение, както и какъв е бил размерът на същото. В решението по адм. д. № 7928/2015 г. на настоящия съдебен състав от същото съдебно заседание 10.05.2016 г. е обсъден обстойно въпросът относно това каква е съдебната практика на ВАС по тълкуването на горните разпоредби и защо се възприема за по-правилно виждането, изложено по-горе. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че след като към 31.12.2009 г. дружеството е имало изискуемо публично задължения за лихви за забава върху невнесени в срок здравни и осигурителни вноски, същото не е имал право да извършва преотстъпване на корпоративния данък за данъчен период 2009 г., поради което с ревизионният акт органът по приходите правилно му е определил задължения за корпоративен данък общо в размер на 968,63 лв. лв. и лихви за забава в размер на 542,61 лв. Като е приел друго и е отменил процесния ревизионен акт в посочената част, Административен съд - гр. Велико Търново е постановил едно неправилно съдебно решение, което при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова по същество на спора, с което жалбата на "Миткен"-ООД-гр. Никопол, ул. "Елия" № 17, представлявано от управителя М. В. С., против Ревизионен акт/РА/ № 04001515001329 - 019 - 001/17.09.2015 г. на ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с Решение № 506/09.12.2015 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - гр. В. Търново, в частта му по ЗКПО, в която за 2009 г. на "Миткен"-ООД е определен корпоративен данък за внасяне в размер на 968, 93 лв. и са начислени лихви в размер на 542,61 лв., следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на спора ответното по касация дружество следва да бъде осъдено да заплати на Д"ОДОП"-гр. Велико Търново разноски по делото /юрисконсулско възнаграждение/ общо в размер на 557 лв. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение, Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение,