Решение № 1672 от 16.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8883/2015 г.

Решение № 1672 от 16.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8883/2015 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на "НИК КОРПОРЕЙШЪН ЕООД, притежаващо ЕИК 121271511 против решение № 3752/29.05.2015 г. на Административен съд София - Град, Първо отделение, 8 - ми състав, постановено по адм. д. № 8440 по описа за 2014 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за прихващане или възстановяване № 1418991/30.04.2014 г., издаден от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1303/24.07.2014 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП. В полза на дирекцията е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 3344 лева.

Касаторът твърди, че първоинстанционното решение е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Конкретните оплаквания са посочени в КЖ. Моли чрез адвокат- пълномощника си за отмяна на решението на АССГ и присъждане направените разноски.

Ответникът по КЖ я оспорва чрез юрк. Аврамова, като е пледирал за оставяне в сила на съдебното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на ВАП дава заключение за допустимост и неоснователност на КЖ.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, правилността на КЖ на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното:

Касационната жалба е депозирана в срок и от страна по делото, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество КЖ е основателна, тъй като решението на АССГ е необосновано.

Първоинстанционният съд е установил следното от фактическа и правна страна: За данъчен период 01.08. - 31.08.1997 г. със СД вх. № ДДС. 22.13 -2771/04.09.1997 г. е деклариран ДДС за възстановяване в размер на 93 802,72 деноминирани лева. Извършена е проверка от данъчните органи при офис "Надежда", за чиито резултати не е издаден документ. Според проверяващите органи, съгласно чл. 30, ал. 2 ЗДДС (в ред. от 1993 г.), срокът за възстановяване на ДДС е 45 - дневен от депозиране на СД. Сумата не е била възстановена, включително към момента на постановяване на първоинстанционното решение. За проверявания период данъчният орган не е издал Акт за констатации, съгласно изискванията на чл. 2, ал. 2 и чл. 12 от действащия за периода ЗДП, отм. с § 2, т. 2 от ПЗР на ДПК (ДВ, бр. 103/30.11.1999 г., в сила от 01.01.2000 г.).

Поради невъзстановяване на ДДС, дружеството е подало молба вх. № ДС 13 - 01 - 0284/13.01.1998 г. до началника на ДС "Надежда". С писмо изх. № ДС 13 - 01 - 0284/17.02.1998 г. "НИК КОРПОРЕЙШЪН" ЕООД е уведомено, че за проверявания период не може да бъде издаден Акт за констатации, съответно разпореждане за възстановяване, на основание чл. 50 от ППЗДДС (действал през периода), поради неизяснен произход на стоката, предмет на сделката за износ - компютърни платки - модем "реми". В писмото е посочено, че документите на предходния доставчик "АСД" ООД - Благоевград, са били иззети от Следствена служба - Благоевград. Според административните органи писмото на началника на данъчна служба "Надежда" от 17.02.1998 г. представлява отказ за възстановяване на ДДС в размер на 93 802,72 лв. за данъчен период 01.08 - 31.08.1997 г., което писмо не е обжалвано по реда на чл. 23 - 26 от Закона за данъчното производство (ЗДП). Допълнително е посочено, че липсват данни за спиране и/или възобновяване на административното производство по ЗДДС за "НИК КОРПОРЕЙШЪН" ЕООД.

По време на проверката във връзка с издаване на процесният АПВ № 1418911/30.04.2014 г. гл. инспектор по приходите е констатирал липсата на даннни за влязъл в сила съдебен или административен акт чрез който на дружеството да са признати незаконосъобразно отказани суми. Жалбоподателят е представил обвинителен акт от 07.01.2009 г. по преписка № 2401/1997 г., срещу ФЛ Николай Хаджимихайлов, затова, че в съучастие с Р. Щерев, чрез използване на документи с невярно съдържание - ДФ № 10/12.08.1997 г., издадена от "АСД" ООД - Благоевград за покупка на 1000 броя факс модеми "реми", ЕАД № 1 - 04739/15.08.1997 г., СД по ЗДДС с вх. № 2771/04.09.1997 г., е направил опит да получи без правно основание чуждо движимо имущество - данъчен кредит на стойност 98023200 неденоминирани лева от републиканския бюджет, с намерение да го присвои, като документната измама е в особено големи размери и представлява особено тежък случай. Престъплението е квалифицирано по чл. 212, ал. 4 (стар, изм., в ред., обн., в ДВ бр. 10/1993 г.), вр. ал. 1, пр. 1 вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 18, ал. 1 НК. С присъда № 136/05.05.2011 г. Николай Хаджимихайлов, управител на "НИК КОРПОРЕЙШЪН" ЕООД е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатото му обвинение, като присъдата е влязла в сила на 13.08.2013 г.

Административният съд е преценил констатациите на приходните органи, съдържащи се в процесния АПВ за законосъобразни, обсъдил е приложимостта на чл. 129, ал. 1, изр. 2 ДОПК. Съдът се е мотивирал с обстоятелството, че искането за възстановяване на деклариран резултат от м. 08.1997 г. е подадено през м. 03.2014 г., поради което не следва да се разглежда поради изтичане на 5 - годишния срок. В решението е допълнено, че не е налице хипотезата на чл. 129, ал. 5 ДОПК. Според съда е останало недоказано твърдението на жалбоподателя за настъпването на факти, прекъсващи или спиращи изтичане на давностния срок, както и е посочил, че административното и наказателното производство са независими едно от друго.

Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение счита, че първоинстанционното решение трябва да бъде отменено поради необоснованост, макар съдът да е установил коректно фактите по делото.

На л. 66 от делото е приложен заверен препис от молба с № ДС. 13 - 01 - 0284/13.01.1998 г. на Николай Хаджимихайлов, действащ в качеството му на управител на "НИК КОРПОРЕЙШЪН" ЕООД до началника на данъчна служба "Надежда" - София, в която е посочено, че на 04.09.1997 г. е подадено искане за възстановяване на данъчен кредит на цитираното дружествто, назначена е проверка, завършила без издаване на Акт за констатации. Направено е искане за издаване на изричен акт за приключилата проверка. С писмо № ДС. 13 - 01 - 0284/17.02.98 началникът на Данъчна служба "Надежда" е уведомил Н. Хаджимихайлов, че:

• На основание чл. 2, ал. 2 ЗДП, за резултатите от данъчни проверки и ревизии данъчните органи изготвят Актове за констатации.

• Акт за констатации и съответното разпореждане за възстановяване на основание чл. 50 ППЗДДС за данъчен период 01.08. - 31.08.1997 г. не е издаден поради неизяснения произход на стоката, предмет на сделката за износ - компютърни платки - модем реми.

• Документите на доставчика "АСД" ООД - Благоевград са иззети от Следствена служба - Благоевград.

Анализът на съдържанието на горепосоченото писмо налага извода, че с него е поставено началото на административно производство, без да е е формиран отказ за възстановяване на поисканите суми, декларирани във връзка с износа, нито е издаден на основание чл. 20, ал. 3 ЗДП данъчен облагателен акт. Писмото има уведомителен характер, поради което за "НИК КОРПОРЕЙШЪН" ЕООД липсвал неблагоприятен административен акт, чието обжалване да е било възможно по съответния ред. В писмото ясно е посочено, че неналичието на акт, приключващ административното производство, се дължи на неизяснения произход на стоките във връзка с което са били иззети документите от Следствена служба - Благоевград. Поради тези обстоятелства жалбоподателят е релевирал и довод, че след като издаването на процесния акт е било поставено от самите данъчни органи в зависимост от решаването на друг въпрос от компетентните следствени и съдебни органи, то производството по искането за възстановяване, е било обусловено от завършване на наказателното производство, приключило с постановяване на присъда № 136/05.05.2011 г. на СГС по нохд. № 23/09 г. (л. 63), влязла в сила на 13.08.2013 г. В подкрепа на този довод е обстоятелството, че до постановяване на оправдателната присъда административните органи не са издали РА или АПВ, респективно не са се произнесли по първоначалната молба на "НИК КОРПОРЕЙШЪН" ЕООД от 13.01.1998 г. Последващата молба на Николай Хаджимихайлов с вх. № 53 - 06 - 1236/27.03.2014 г. е свързана с молба от 1998 г. Тази обвързаност се установява от съдържанието на молбите, становището на гл. инспектор по приходите в ТД на НАП София, офис "Надежда", сектор "Проверки", констатациите, съдържащи се в АПВ № 1418991/30.04.2014 г., потвърдени с решение № 1303/24.07.2014 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП. Налице е пълна идентичност между проверяваните периоди, размер и основание на сумата, претендирана за възстановяване от "НИК КОРПОРЕЙШЪН" ЕООД с двете молби. Поради това разпоредбата на чл. 129, ал. 1, изр. 2 ДОПК е неприложима в обсъждания казус.

В обжалваното съдебно решение е формулиран извод, че не е налице и хипотезата, предвидена в чл. 129, ал. 5 ДОПК, тъй като оправдателната присъда не съставлява съдебен акт, с който да е признато право на получаване на сумата, съгласно декларирания със СД по ЗДДС резултат, за данъчен период м. 08.1997 г. Мотивът на първоинстанционният съд принципно е правилен при законосъобразното развитие на административното производство, образувано по искане на проверявания данъчен субект. В процесния казус, обаче е установено, че в нарушение на административнопроизводствените правила данъчният орган не се е произнесъл в законоустановените срокове с данъчен акт по възстановяване на сумата, посочена в СД. По този начин органът е поставил дружеството в обективна невъзможност да използва законоворегламентираните способи, чрез които да реализира по административен и съдебен ред правото си на защита във връзка с подадената молба за възстановяване. Тази обективна невъзможност съществува и към момента на постановяване на настоящото съдебно решение, тъй като от приложеният по делото акт № 13 - 051 - 18/07.04.2014 г. за предаване на документи от архив за ползване на л. 29 се установява, че данъчното досие по ЗДДС на "НИК КОРПОРЕЙШЪН" ЕООД е бракувано съгласно Акт № 2/07.02.2014 г. за унищожаване на неценни документи с изтекъл срок на съхранение от дейността на офис "Надежда". При липсата на издаден данъчен акт и бракувано досие дружеството не би могло отново да доказва по административен и съдебен ред основателността на искането за възстановяване на сумата по СД.

Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 3 ДОПК (в ред., действаща към момента на постановяване на АПВ № 1418991/30.04.2014 г.), органите по приходите са длъжни да осигурят на участниците в производствата възможност да упражнят процесуалните си права и правото си на защита. В нормата на чл. 3, ал. 2 ДОПК е регламентирано, че административните актове по този кодекс се основават на действителните факти от значение за случая. По делото е безспорно установено, че във връзка с реализиран износ на стоки - компютърни платки - модем "реми", "НИК КОРПОРЕЙШЪН" ЕООД е декларирало сума за възстановяване, представляваща ДДС в размер на 93 802,72 лева. Именно сумата в цитирания размер, ведно със съответната лихва върху нея са предмет на молбите за нейното възстановяване/прихващане чрез издаване на АПВ. Поради това, настоящата касационна инстанция счита, че издаденият от гл. инспектор по приходите в ТД на НАП - София в необходимата форма АПВ № 1418991/30.04.2014 г., потвърден с решение № 1303/24.07.2014 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП, предвид неговото естество и настоящите мотиви, трябва да бъде отменен като незаконосъобразен и необоснован, след което преписката да бъде върната на административния орган за възстановяване/прихващане на главницата в размер на 93 802,72 лв., ведно със съответната и лихва.

Разноски: С оглед на резултата по делото в полза на "НИК КОРПОРЕЙШЪН" ЕООД следва да бъдат присъдени разноски общо в размер на 3080 лева.

Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 173, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение