Решение № 16345 от 12.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15178/2010 г.

Решение № 16345 от 12.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15178/2010 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 145 и сл. АПК.

Образувано е по жалба на Красимир Цветков, действащ като едноличен търговец с фирма "Дик - Красимир Цветков", гр. Вълчи дол, ул. "Шипка" № 9 срещу заповед № РД-08-555 от 21.10.2010 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

С оспорената заповед министърът, на основание чл. 148б, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 5 и ал. 3, т. 1 и 2 във вр. с чл. 148а, ал. 1 от Закона за движение по пътищата и чл. 30, ал. 1 и 3 от Наредба № 32 от 05.08.1999 г. за периодичните прегледи за проверка техническата изправност на пътните превозни средства отнел разрешение № 457 от 19.08.2008 г. за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътни превозни средства и списъка към него, издадено на жалбоподателя, документите, с които удостоверява извършването на периодичен преглед, както и печат № 457 за заверка на документите.

Жалбоподателят счита оспорваната заповед за незаконосъобразна, постановена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие на материалноправни разпоредби и целта на закона - отменителни основания по чл. 147, т. 3, 4 и 5 АПК. Сочи, че заповедта е издадена на основание акт за установяване на административно нарушение № 105968 от 31.08.2010 г. Твърди, че този акт е издаден при нарушение на разпоредбите на чл. 2, ал. 1 и 2, чл. 6, 7, 27 и 28 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Актът е издаден без да са проверени параметрите за максимално допустима маса, без да се съпоставят останалите данни от техническите измервания. Счита, че актосъставителите са направили необосновано предположение, че пътното превозно средство не е било представено за преглед. Сочи също, че актът е издаден в нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗАНН. Досежно оспорената заповед твърди, че същата е издадена в нарушение на чл. 52, ал. 4 ЗАНН, както и в нарушение на чл. 7 АПК, тъй като по делото не са събрани всички доказателства, в т. ч. и такива за обстоятелствата по чл. 52 и 54 ЗАНН. Моли съда да отмени оспорваната заповед. Претендира направените по делото разноски. Жалбоподателят се представлява от адв. Петя Мургова, Софийска адвокатска колегия.

Ответникът по жалбата - министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията, счита същата за неоснователна.

Върховният административен съд счита жалбата за допустима - подадена е от надлежна страна и срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт. По делото няма представени доказателства за датата на връчване на оспорената заповед на жалбоподателя, поради което съдът приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК.

За да се произнесе по същество съдът установи следното от фактическа страна:

1. Жалбоподателят, в качеството си на едноличен търговец, притежава разрешение № 457 от 19.08.2008 г. за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътни превозни средства със срок на валидност 19.08.2013 г. В списъка към разрешението фигурират Георги Йорданов Иванов, Красимир Кънчев Цветков и Реджеб Идиризов Мехмедов.

1. На 31.08.2010 г. на жалбоподателя била извършена проверка на отчетните протоколи за периодичен преглед за техническа изправност на моторните превозни средства, приложение 6 и 6А, и на приложените разпечатки от спирачния стенд, отчетени в областен отдел "Контролна дейност - ДАИ", гр. Варна на Главна дирекция "Контролна дейност - ДАИ" в Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация".

1. Проверката констатирала, че комисията на жалбоподателя издала документи - протокол № 109745211, знак и контролен талон към него със същия номер, с които удостоверила, че пътно превозно средство с регистрационен № В 6583 КМ, идентификационен номер ХТА210700J0384838, марка ВАЗ, модел 2107, собственост на Тихомир Ангелов е технически изправно, без да е представено за проверка и да е извършен преглед. Към протокол № 109745211 била приложена компютърна разпечатка от измерванията, която в частта си за измерванията на спирачните усилия абсолютно съвпада по стойности със съответните стойности в компютърната разпечатка на протокол № 109745210, със знак и контролен талон към него със същия номер, с които се удостоверява техническата изправност на друго пътно превозно средство - лек автомобил марка РЕНО, модел 19, с регистрационен № В 4133 СР, идентификационен номер VF1B53B0510296656, собственост на Росен Фильов.

1. За проверката бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 105968 от 31.08.2010 г. Същият е връчен на жалбоподателя същия ден и той посочил, че има възражения. Към акта са приложени протокол № 109745210 за периодичен преглед за техническа изправност на моторно превозно средство - регистрационен № В 4133 СР, Рено 19, и протокол № 109745211 за превозно средство с регистрационен № В 6583 КМ, ВАЗ 2107.

1. Въз основа на акта началникът на областния отдел "Контролна дейност - ДАИ", гр. Варна, направил предложение до министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията за издаване на заповед за отнемане на разрешението за извършване на периодични технически прегледи.

1. Въз основа на предложението, акта за установяване на нарушението и на основание чл. 148б, а. 2 във вр. с ал. 1, т. 5 и ал. 3, т. 1 и 2 във вр. с чл. 148а, т. 1 ЗДвП и чл. 30, ал. 1 и 3 от Наредба № 32 от 05.08.1999 г. за периодичните прегледи за проверка техническата изправност на пътните превозни средства (Наредба № 32) ответникът издал оспорената заповед, с която отнел разрешението на търговеца, удостоверителните му документи и печат.

1. По делото са представени карта за проверка на спирачната уредба към протокол № 109745210 и резултати от технически преглед на автомобил с регистрационен № В4133 СР - л. 87 и 88, и карта за проверка на спирачната уредба към протокол № № 109745211 и резултати от технически преглед на превозно средство с регистрационен № В 6583 КМ - л. 84 и 85. Вписаните в двете карти и в резултати от техническия преглед данни за измерени спирачни сили на 1 и 2 мост, на осово натоварване, на спирачка за паркиране, както и общи резултати са идентични. Резултатите от газоанализатора са различни. Измерването на спирачните усилия по протокол № 109745210 е отбелязано, че е проведено на 11.08.2010 г. в 10, 02 - 10, 03 часа, а по протокол № 109745211 - на 11.08.2010 г. в 10, 02 - 11, 27 часа. Измерванията с газоанализатора е посочено, че са извършени съответно в 10, 06 часа и в 11, 29 часа.

1. Спирачните сили на пътните превозни средства са измервани с ролков стенд, тип RH-30-ОМ. По делото е приложено ръководство за потребителя, версия 6.18, л. 62 - 78.

1. По делото бе допусната съдебно-техническа експертиза, която даде заключение, че максималната относителна грешка на показанията на използвания ролков стенд е 3% като при показатели с големина 1000N (нютона) грешката не надвишава 30N, а при показатели с големина от порядъка на 6000-8000N, каквито са натоварванията на мостовете, не надвишава 180-240N, което отговаря на маса 18-24 кг. При отклонения, по-големи от 0, 15 % в показателите с големина от порядък над 1000N, отклоненията са от порядъка на цяло число и не се закръгляват. Спирачната сила, отчетена от стенда на всяко колело е величина, зависеща не само от натоварването, а и от други технически фактори като: вид и качество на гумата, моментното й състояние, техническото състояние на хидравличното задвижване на спирачната уредба, техническото състояние на спирачния механизъм, техническото състояние на механичното задвижване на спирачната уредба, както и от субективния фактор - силата на натискане на спирачния педал. С оглед на това експертът заключава, че на практика е невъзможно при две различни измервания на шест различни величини да бъдат измерени едновременно равни стойности с точност до 1, дори при посочената допустима грешка.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Безспорно е, с оглед на разпоредбата на чл. 148б, ал. 2 ЗДвП, че разрешението за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътни превозни средства се отнема със заповед на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. С оглед на това оспорваната заповед е издадена от компетентен орган. Безспорно е също, с оглед на разпоредбата на чл. 148б, ал. 1, т. 5 ЗДвП, че основание за отнемане на разрешението е издаването на документ, който удостоверява, че пътното превозно средство е технически изправно, без то да е представено на преглед за проверка на техническата му изправност или без да е извършен преглед. От оспорената заповед е видно, че органът се позовал на това основание, за да отнеме разрешителното, т. е. налице е правна норма, която допуска отнемане на разрешението при извършено такова нарушение.

Твърденията на жалбоподателя за незаконосъобразност на оспорената заповед са свързани основно с нарушение на материалните и процесуални норми на Закона за административните нарушения и наказания. Това налага да се посочи характера на оспорения административен акт. Заповедта по чл. 148б, ал. 2 ЗДвП е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. Заповедта е изрично волеизявление на овластен със закон орган, с което пряко се засягат субективни права на адресата. По своя характер този акт е утежняващ, тъй като налага забрана за упражняване на правно-регламентирана дейност. Той погасява възникналото по силата на друг индивидуален административен акт субективно право на адресата да упражнява контролираната от държавата дейност по чл. 148, ал. 2 ЗДвП. Погасяването на правото възниква директно по силата на административния акт и цели да предотврати по-нататъшно извършване на дейността в нарушение на законовите изисквания. Безспорно, то е и определен вид санкция за неправомерно поведение, но отнемането на разрешителното за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства не е административно наказание по смисъла на Закона за административните нарушения и наказания. Вярно е, че в случая по чл. 148б, ал. 1, т. 5 ЗДвП отнемането е за допуснато административно нарушение. Но с оглед значимостта на обществените отношения, които тази дейност засяга законодателят е предвидил при констатиране на нарушение отнемане на разрешението, а не налагане на административно наказание по смисъла на чл. 13 ЗАНН. Отнемането на разрешението по чл. 148б, ал. 2 ЗДвП не е налагане на административно наказание по смисъла на чл. 13, б. "в" ЗАНН, а акт, който погасява субективното право да се извършва дейността. Вярно е също, че това нарушение се установява с акт за установяване на административно нарушение, съгласно чл. 45 от Наредба № 32. Но това не променя характера на акта и с оглед на това изискванията за неговата законосъобразност.

Издаването на индивидуални административни актове става по реда на Административнопроцесуалния кодекс и именно съответствието на акта с визираните в него и в съответния материален закон норми определят законосъобразността му. С оглед на това твърдението на жалбоподателя за нарушение на цяла поредица от норми на Закона за административните нарушения и наказания - чл. 2, ал. 1 и 2, чл. 6, 7, 27, 28, 42, ал. 1, т. 4, чл. 52, ал. 4 и чл. 54, е неотносимо към въпроса за законосъобразността на оспорената заповед. Актът, с който се отнема разрешителното за извършване на контролираната от държавата дейност трябва да има исканата от чл. 58 АПК форма, а административното производство да е в съответствие с разпоредбите на АПК, доколкото в специалния закон няма други изисквания.

Видно от доказателствата по делото административният орган спазил процедурата за издаване на административния акт. Безспорно, разпоредбата на чл. 26, ал. 1 АПК, в случая е неприложима. Характера на първия етап на производството по издаване на заповедта по чл. 148б, ал. 2 ЗДвП - установяването на нарушение, не предполага изрично уведомяване на проверявания субект за извършване на проверката. Съобщаването за предстояща проверка би довело до лишаване на същата от елемента изненада, който е съществен при извършване на наблюдение и контрол върху субектите, извършващи контролирана от държавата дейност и би лишило в определена степен законовото правомощие за контрол от ефективност. А правото на служителите на областните отдели "Контролна дейност - ДАИ" на контрол спрямо лицата, получили разрешение по реда на чл. 148 ЗДвП, изрично е визирано в чл. 166, ал. 1, т. 2 ЗДвП. Що се отнася до останалите процесуални норми то същите са спазени, в т. ч. и нормата на чл. 34, ал. 3 АПК, тъй като видно от акта за установяване на административното нарушение на жалбоподателя е дадена възможност да изложи възраженията си. Органът постановил акта си след като изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая и обсъдил възраженията на жалбоподателя.

Оспорваната заповед е постановена и в исканата от закона форма - чл. 59, ал. 1 и 2 АПК. Актът съдържа законово определените реквизити, в т. ч. фактически и правни основания за издаването му. Видно от мотивите на акта същите съдържат подробно установената фактическа обстановка и правните норми, даващи основание за отмяна на разрешението. Що се отнася до основателността на установените в акта факти следва да се посочи, че доказателствата по делото неоспоримо установяват извършеното от жалбоподателя на 11.08.2010 г. Видно от приложените по делото карти за проверка на спирачната уредба и резултати от технически преглед, приложени към протоколи № 109745210 и № 109745211, резултатите от шест различни показатели на 1 и 2 мост на две моторни превозни средства - различна марка и модел, ВАЗ 2107 и Рено 19, различна година на производство - 1988 г. и 1993 г., са абсолютно идентични. И без специални експертни знания е ясно, че практически равна на нула е възможността два толкова различни по вид автомобила да установят абсолютно еднакви показатели. Заключението на вещото лице изрично посочва огромното количество фактори, които влияят на спирачните усилия и практическата невъзможност двата автомобила да бъдат в състояние, което да доведе до пълна идентичност на резултатите им.

Що се отнася до показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел Мехмедов съдът първо, отчита факта на зависимост, в която свидетелят се намира от жалбоподателя - Мехмедов работи при него и е вписан в списъка на лицата по чл. 15, ал. 3 от Наредба № 32. И второ, обсъжда показанията му в контекста на всички доказателства по делото. Свидетелят твърди, че "прегледът трае двадесет и пет минути за всяка кола. Реното мина на преглед, след това мина Ладата. Прегледът си протече нормално, един след друг си минаха автомобилите". Тези показания контрастират с посоченото в резултатите от измерване на спирачните усилия - като начален час на измерване и за двата автомобила е посочен 10, 02 часа. Измерването на спирачните усилия се извършва със спирачен стенд, а резултатите се отразяват в притежавания, по силата на чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 32 компютър с операционна система и приложен софтуер, съвместими с операционната система и приложния софтуер на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация". Именно резултатите, отразени чрез софтуера, сочат един и същ начален час на тестване на спирачните системи на двете превозни средства. С оглед на факта, че свидетелските показания и показанията от софтуерната програма са доказателствени средства, пряко свързани и изхождащи от жалбоподателя, и при отчитане на посочената по-горе обвързаност на свидетеля, съдът не кредитира неговите показания. Показанията на свидетеля Златев, собственик на единия от проверяваните автомобил - Рено 19, съдът също обсъжда в контекста на останалите доказателства по делото. Златев изрично заявява, че "След като приключи моят преглед влезе колата на Тихомир. След 45 минути видях как автомобила на Тихомир излиза". Това обаче рязко контрастира с надлежно вписаното от самия жалбоподател в двата протокола. Прегледът на лекия автомобил ВАЗ започнал в 11, 20 часа и приключил в 11, 45, а прегледът на лекия автомобил Рено 19 започнал в 10, 00 часа и приключил в 10, 15 часа.

Следователно прегледът на лекия автомобил ВАЗ не само не завършил 45 минути след прегледа на автомобила на свидетеля, но той все още, според отбелязаното в протокола, не е бил започнал. Започнал е повече от час след приключване на прегледа на автомобила на свидетеля Златев. Тези сериозни противоречия между показанията на свидетелите, от една страна, и наличните и неоспорени писмени доказателства по делото, от друга, не дават основание на съда да кредитира показанията на свидетелите.

Видно от събраните по делото доказателства твърдяните от ответника в оспорената заповед фактически обстоятелства са доказани. Налице е идентичност на показателите и едновременност на началния час на проверката. Това, при липса на надлежни оборващи доказателства, прави извода на административния орган за издаден документ, който удостоверява, че пътното превозно средство е техническо изправно, без да е извършен преглед за обоснован. Така установените юридически факти установяват съдържанието на хипотезата на чл. 148б, ал. 1, т. 5 ЗДвП, което означава, че законосъобразно органът приложил предвиденото в нейната диспозиция отнемане на разрешението.

Видно от изложеното твърденията на жалбоподателя за незаконосъобразност на оспорената заповед са неоснователни. При извършена служебна проверка на обжалвания административен акт съдът констатира, че същият е валиден и правилен - издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, не противоречи на целта на Закона за движение по пътищата, в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което оспорването на Красимир Цветков, действащ като едноличен търговец "ДИК - Красимир Цветков" следва да бъде отхвърлено.

Страните по делото не са поискали присъждане на разноски, поради което съдът не следва да се произнася по дължимостта им.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд