Решение № 7287 от 29.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3139/2013 г.

Решение № 7287 от 29.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3139/2013 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Варна, срещу решение № 3092 от 27.12.2012 г. по адм. дело № 2468 от 2012 г. по описа на Административния съд - гр. Варна, първо отделение, трети състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответникът - "Товаро-разтоварна" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Девня, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество, е основателна. С решение № 3092 от 27.12.2012 г. по адм. дело № 2468 от 2012 г. Административният съд - гр. Варна, първо отделение, трети състав, е отменил постановление от 24.04.2012 г. за обявяване съществуването на трудово правоотношение между Панайот Славов Панайотов и "Товаро-разтоварна" ЕООД, издадено от старши инспектор при Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Варна, и предписание от същата дата, с което работодателят е задължен да предложи на този работник сключване на трудов договор до 24.04.2012 г. Решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът не е разяснил спора от фактическа страна. В констативната част на постановлението от 24.04.2012 г. за обявяване съществуването на трудово правоотношение е посочено, че злополуката с Панайот Славов Панайотов е станала на 23.04.2012 г., а органите на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Варна, са извършили проверка на 24.04.2012 г. Към административната преписка, приета като доказателство по делото, се съдържат обяснения само на Николай Иванов Колев, работещ на длъжност "мотокарист", и на Румяна Добрева Митева - началник на склад в "Товаро-разтоварна" ЕООД. Тези лица не са били разпитани по делото, а съдът в мотивите към решението се е позовал на техните обяснения. Предвид лаконичността на тези обяснения и липсата на други такива по административната преписка съдът е следвало да изслуша посочените лица непосредствено при условията на чл. 171, ал. 1 АПК във връзка с чл. 11 ГПК. Това е било необходимо и с оглед разясняването на спора от фактическа страна, както и на служебното начало в административния процес в съдебната му фаза. Като свидетели по делото са били разпитани само Тошко Атанасов Стойчев - старши инспектор при Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Варна, който е изготвил и подписал процесното постановление за обявяване на трудово правоотношение и предписанието по чл. 405а, ал. 1 КТ, и Пламен Боянов Байков - също служител на инспекцията, който е участвал при проверката. От техните показания се установява, че към момента на последната там вече са се намирали органите на МВР. Относно фактите и обстоятелствата по злополуката съдът е следвало да изиска образуваната от тези органи преписка, като прецени и събраните по нея доказателства, респ. надлежно да приобщи към доказателствата по делото тези, които са относими към спора. Съдът не е изискал данни от органите на Териториалното поделение на НОИ - гр. Варна, дали осигурителят или наследниците не са декларирали процесната злополука, респ. извършено ли е разследване от тези органи по повод на сезиране от цитираните лица или по преценка на тези органи при условията на чл. 58, ал. 1 и 2 КСО. Първоинстанционният съд незаконосъобразно не е конституирал като заинтересовани страни наследниците на Панайот Славов Панайотов. Съгласно чл. 153, ал. 1 АПК страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. Процесуално задължение на решаващия съд е да конституира страните служебно - чл. 154, ал. 1 АПК. Атакуваното постановление за обявяване на съществуването на трудовото правоотношение, както и задължителните предписания за сключване на трудов договор разпростират своите правни последици не само по отношение на работодателя, но и по отношение на работника (в случая наследниците). Участието на тези страни наред с административния орган е задължително предвид наличието на общи факти, изискващи еднакво разрешаване на правния спор и обвързване на всяка от тях с обективните и субективните предели на силата на присъдено нещо. Неизясняването на спора от фактическа страна и неконституирането на заинтересованите страни представляват съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които обуславят отмяна на решението и препятстват касационната инстанция да се произнесе по съществото на спора. Ето защо делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,