Решение № 700 от 6.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1433/2008 г.

Решение № 700 от 6.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1433/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Капка Юстиниянова Производството е по реда на § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК (2007 г.) във вр. с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на Н. Т. М. и Т. И. М. против въззивното решение на Софийския окръжен съд № 502 от 18.01.2008 г. по гр. д. № 970/2007 г., с което жалбоподателите са осъдени на основание чл. 108 ЗС да предадат на Т. Л. П. част от парцел ****ХIV-458,459 в кв. 56 по плана на с. Т. с площ от 26 кв. м, заключена между точки 1-2-5-6 на скица № 2 към заключението на вещото лице М., която приподписана от съда е неразделна част от решението и на основание чл. 109 ЗС са осъдени да премахнат оградата между УV- 458,459 и УПИ ХХIII-460 в кв. 56 по плана на с. Т., с която неоснователно пречат на ищеца Т. Л. П. да упражнява правото си на собственост. Изложени са доводи в подкрепа на оплакването за неправилност на решението, поради нарушаване на материалния закона, на съществени процесуални правила и необоснованост, с искане за неговата отмяна. Ответникът Т. Л. П. оспорва касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа жалбата и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед на изложените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.). Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да уважи ревандикационния иск, въззивният съд се е позовал на представените по делото писмени доказателства удостоверяващи правото на собственост на ищеца върху 1/3 идеална част от УПИ ХХIV-458,459 в кв. 59 по плана на с. Т. с площ 755 кв. м и правото на собственост на ответниците върху УПИ ХХIII-460, кв. 56 по плана на селото с площ 671 кв. м. В полза на праводателите на ответниците с протокол № 24/23.04.1973 г. е била дадена строителна линия и определено ниво, както и строително разрешение № 26 за изграждане на ограда по регулационната линия на парцел ****ХIII, кв. 56 по плана на селото. Позовавайки се на изслушана по делото съдебно - техническа експертиза и изготвени към същата два броя скици № 1 и № 2 съдът е приел, че съществуващата на място ограда между двата парцела е изградена в отклонение на дадената строителна линия, определеното ниво и строително разрешение от 1973 г., оградата е разположена изцяло в парцела на ищеца, като по този начин част от парцела на ищеца с площ 26 кв. м между точки 1- 2-5-6 е приобщена към парцела на ответниците (скица № 2 към заключението). Това е дало основание на съда да приеме, че ревандикационния иск се явява основателен за 26 кв. м, които ответниците са завладели без правно основание и следва да бъдат осъдени да ги предадат на ищеца по иска по чл. 108 ЗС. Относно иска с правна квалификация чл. 109 ЗС е посочено, че след като оградата се явява изградена в отклонение на дадената строителна линия, определеното ниво и даденото строително разрешение и се намира изцяло в парцела на ищеца т. е. не е разположена по страничната регулационната линия между двата парцела, съобразно действащия кадастрален и регулационен план (скица № 1), представлява действие, което пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост и ответниците следва да бъдат осъдени да я премахнат за своя сметка. Решението е законосъобразно, обосновано и постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Законосъобразно и обосновано съдът се е позовал на изслушаната и неоспорена от страните съдебно - техническа експертиза, дала заключение, че оградата между двата парцела е изпълнена в отклонение на издадените за това строителни книжа през 1973 г., с което ответниците са навлезли в парцела на ищеца с 26 кв. м показани на скица № 2 между точки 1-2-5-6. Посочената вътрешна странична регулационна линия между двата урегулирани имота обозначена между точки 3-4 по скица № 1 към заключението е определена от вещото лице по данни от действащия кадастрален и регулационен план, от където са извадени цифрови трасировачни данни (оригиналния трасировачен карнет на селото не съществува, липсват и осови точки) и след извършени от него контролни измервания на място, при които вътрешните странични и към дъното на имотите регулационни линии на процесните два имота са приложени с достатъчна точност, определената граница между тях по посочената линия е най-вероятната. При така определената в скица № 1 към заключението граница, 40 кв. м от парцела на ищеца са приобщени към парцела на ответниците. Обстоятелството, че фактически изпълнената от ответниците ограда е изградена на 0,60/0,40 м. от регулационната линия и попада изцяло в парцела на ищеца е видно от констативен протокол № 519 от 19.11.2002 г. на ДНСК и констативен протокол от 4.10.2002 г. на Община гр. С. При тези данни извода на съда, че ответниците са навлезли в имота на ищеца, при фактическото изпълнение на оградата в отклонение на строителните книжа с 26 кв. м се явява изведен в съответствие с обективното съдържание на доказателствата по делото, което прави неоснователни оплакванията на жалбоподателите, които в касационната си жалба излагат несъгласия със заключението на вещото лице, неоспорено от тях в инстанционните производства. Ответниците не са установили на какво правно основание владеят посочената част от имота на ищеца, което с оглед на гореустановеното е мотивирало съда да уважи ревандикационния иск на ищеца за 26 кв. м. Съдът е приложил правилно материалния закон и при уважаването на негаторния иск, като е преценил, че ответниците са предприели неоснователно въздействие върху имота на ищеца, с което пречат на неговия собственик да упражнява в рамките на закона своето право на собственост, при което следва да бъдат осъдени да премахнат оградата между двата урегулирани имота на основание чл. 109 ЗС. Решението е постановено при правилно прилагане на материалния закон към установените по делото факти, обсъдени от съда в съответствие с изискванията на чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.). Като законосъобразно и обосновано обжалваното решение следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.