Решение № 3868 от 11.4.2023 г. на ВАС, VI о.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на М. Минков, от гр. Пловдив против решение 1153 / 17.06.2022 г. по адм. дело 940 / 2022 г. на Административен съд Пловдив в частта му, с която е отхвърлено оспорването срещу решение 2153 15 147 / 27.05.2019 г. на директора на ТП на НОИ гр. Пловдив и потвърденото с него разпореждане [номер]/Ра 914 / 30.12.2013 г. на ръководител Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ за възстановяване на недобросъвестно получени суми за пенсия и лихви за периода 01.01.2012 г. 31.07.2013 г. в общ размер на 9103,03 лева, както и досежно присъдените разноски в размер на 887,30 лева, съответстващи на отхвърлената част на жалбата. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба директорът на ТП на НОИ Пловдив, чрез юрисконсулт Р. Поборникова изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки и претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. С решение 1153 / 17.06.2022 г. по адм. дело 940 / 2022 г. Административен съд Пловдив е отменил решение 2153 15 147 / 27.05.2019 г. на директора на ТП на НОИ гр. Пловдив и потвърденото с него разпореждане [номер]/Ра 914 / 30.12.2013 г. на ръководител Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ в частта, с която е разпоредено възстановяване на недобросъвестно получени суми за лична пенсия за осигуителен стаж и възраст от М. Минков, от гр. Пловдив за периода 01.01.2011 г. 31.12.2011 г. в размер на 4811,56 лева главница и 1985,52 лева лихви, начислени до 31.12.2013 г.. В тази му част съдебното решение не е било обжалвано и е влязло в сила. Предмет на касационен съдебен контрол е решение 1153 / 17.06.2022 г. по адм. дело 940 / 2022 г., в частта му, с която Административен съд Пловдив е отхвърлил оспорването по жалба на М. Минков, от гр. Пловдив срещу решение 2153 15 147 / 27.05.2019 г. на директора на ТП на НОИ гр. Пловдив и потвърденото с него разпореждане [номер]/Ра 914 / 30.12.2013 г. на ръководител Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ за възстановяване на недобросъвестно получени суми за пенсия и лихви за периода 01.01.2012 г. 31.07.2013 г. в общ размер на 9103,03 лева, както и досежно присъдените разноски в размер на 887,30 лева, съответстващи на отхвърлената част на жалбата. По делото е установено, че към датата на отпускане на ЛПОСВ през 1999 г. Минков е имал навършени [възраст] и зачетен осигурителен стаж от 21 години, 02 месеца при условията на първа категория труд. Пенсията е била отпусната по реда на чл. 6, ал.1 от Закона за пенсиите (отм.). С разпореждане [номер] / 03.07.2000 г. на основание §7 от ПЗР на Кодекса за социално осигуряване отпуснатата пенсия е била преизчислена като стажът на лицето е бил по категории както следва: 20 години, 03 месеца и 12 дни от първа категория; 08 месеца и 11 дни от втора категория и 07 месеца и 06 дни от трета категория, който превърнат при условията на чл. 104 КСО е възлизал на 35 години, 03 месеца и 10 дни. М. Минков се е уволнил от военна служба на 01.03.1995 г., а е завършил висшето си образование в НВУ Васил Левски гр. Велико Търново на 29.08.1981 г.. В този времеви период същият не е имал възможостта да придобие 20 години, 03 месеца и 12 дни осигурителен стаж от първа категория. Видно от доказателствата по административната преписка осигурителният му стаж за времето от 29.08.1981 г. 01.03.1995 г. като военнослужещ е 13 години, 05 месеца и 06 дни. За този период има установен и осигурителен стаж от трета категория от 2 години по чл. 44 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, а за времето до пенсионирането му и 2 години като самоосигуряващо се лице. Развитите от касатора доводи, че не е знаел за своя действително придобит осигурителен стаж са неоснователни и законосъобразно и обосновано, след преценка на всички относими доказателства по делото, са ценени от административния съд като такива. Приетата по делото графическа експертиза установява, че заявлението за пенсиониране е подписано от М. Минков и в същото фигурира заявен осигурителен стаж и доход, които реално не е придобил и които са били от решаващо значение за отпускане на ЛПОСВ. Налице е недобросъвестно упражняване на права по пенсиониране. Съгласно чл. 114, ал. 1 КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113 КСО. Доказаният осигурителен стаж не обуславя наличието на право на ЛПОСВ и отпускането на последната е станало в нарушение на материалноправните основания за това. Добросъвестността е правна категория, която изисква точно и съвестно отношение и изпълнение на права и задължения в съответствие със законовите норми. В КСО липсва легално определение за понятието "недобросъвестност" при получаване на осигурителни плащания, но съдебната практика го дефинира като получаване на осигурително плащане въпреки знанието на факти и обстоятелства, които представляват пречка за това, както и невярното деклариране на релевантни факти и обстоятелства. От доказателствата по делото не се установява, че лицето е било добросъвестно, т. е., че не е знаело, че получава пенсия, която не му се следва, защото няма доказан необходим осигурителен стаж за това. Обстоятелството, че жалбоподателят не е понесъл отговорност за ползването на неистински документ, не изключва недобросъвестността му. С представяне на документ (респ. знанието за представянето на такъв) с оформен осигурителен стаж, за който Минков е знаел, че не е положен действително, същият е проявил недобросъвестност по смисъла на чл. 114, ал. 1 КСО, поради което правилно е прието, че следва да възстанови неоснователно получените суми от пенсия, ведно със законната лихва по чл. 113 КСО. Административният съд точно е изчислил погасените по давност вземания, диференцирайки ги от дължимите такива. Неоснователни са оплакванията на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила от административния съд поради неуважаване на искането на процесуалния представител на жалбоподателя за отлагане на делото във връзка с установена ангажираност по други съдебни производства. В искането за отлагане не са представени доказателства за неявяването на самия жалбоподател, съответно за наличие на препятствие, което не може да бъде отстранено. Съдът в съответствие със съдопроизводствените правила е провел съдебното заседание, тъй като не са били налице фактите от хипотезата на чл. 139, ал.1 АПК, а именно и страната и нейния процесуален представител да не могат да се явят поради препятствие, което не може да бъде отстранено. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК съдът определя в размер на 100,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение