Решение № 5384 от 19.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3806/2026 г.

Производството е по реда на чл. 216, ал. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) във връзка с чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от „ТС Кънстракшън“ ЕООД, ЕИК 206853231, със седалище и адрес на управление гр. София; [адрес], представлявано от управителя е от Т. С., подадена чрез адв. Ж. Валеров, срещу Решение № 230 от 13.03.2026 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията), постановено по преписка, вх. № КЗК-101/26.01.2026 г., което основание чл. 215, ал. 2, т. 1 от ЗОП е оставила без уважение жалбата на дружеството с вх.№ ВХР-3105/30.12.2025 г. срещу Решение № D51444877 от 19.12.2025 г. на кмета на община Казанлък за класиране на участниците и определяне на изпълнител на обществена поръчка в частта по обособена позиция № 1, № 2 и № 3, след проведена процедура по вид „открита процедура“ за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Проектиране, изпълнение на строително-монтажни работи и осъществяване на авторски надзор по време на строителството на обекти „Енергийно обновяване на многофамилни жилищни сгради на територията на град Казанлък“ - по три обособени позиции“, открита с Решение № F744658 от 17.09.2025 г. на възложителя, вписана в Регистъра по обществените поръчки към АОП под уникален номер 00119/2025-0055. В жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на производствените правила и е необосновано. Излага, че КЗК е допуснала съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е изпълнила задължението да извърши обективно проучване на представените доказателства.Излага, че са неправилни изводите на КЗК относно наличието на предпоставки за отстраняване на дружеството от по- нататъшно участие в процедурата. Моли съда да постанови решение с което да отмени решението на КЗК. В съдебно заседание, касационния жалбоподател се представлява от адв. Валеров от Адвокатска колегия - София, който заявява становище с което поддържа подадената жалба по наведените доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение на Комисията. Ответната страна – кмет на община Казанлък, редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не се представлява. По делото е постъпил писмен отговор на касационната жалба чрез юрк. В. Тонева в който заявява становище за неоснователност на жалбата по подробно изложените аргументи в тази насока. Моли съда да остави в сила обжалваното решение на Комисията. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна – „Бултранс Билд“ ЕООД - редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по касационната жалба. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, след като прецени данните по делото и изложените доводи в жалбата, в съответствие с чл. 218 и чл. 220 от АПК приема, че жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 216, ал. 1 от ЗОП, поради което е допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството пред Комисията за защита на конкуренцията е образувано по реда на глава двадесет и седма - чл. 196 и следващите от ЗОП по подадена жалба от „ТС Кънстракшън“ ЕООД срещу Решение № D51444877 от 19.12.2025 г. на кмета на община Казанлък за класиране на участниците и определяне на изпълнител на обществена поръчка в частта по обособена позиция № 1, № 2 и № 3, след проведена процедура по вид „открита процедура“ за възлагане на обществена поръчка с гореописания предмет. С решението на възложителя на основание чл. 106, ал. 6 от ЗОП и резултатите, отразени в протоколите и доклада от работата на комисията, възложителят е издал оспореното решение с което обжалва е отстранен на основание чл. 107, т. 2, б. „а“ от Закона за обществените поръчки от участие в процедурата за възлагане на обществената поръчка по обособена позиция № 1, класиран на второ място по обособена позиция № 2 и на трето място е класиран по обособена позиция № 3. В производството пред Комисията за защита на конкуренцията, както и пред настоящата инстанция, касационния жалбоподател по идентични доводи оспорва решението на възложителя за установено противоречие изразяващо се в следното: В Методиката за оценка е предвидено, че: „Целта на показателя е участниците да предложат гаранционен срок на изпълнените СМР по-дълъг от предвидения в чл. 20, ал. 4 от НАРЕДБА № 2 от 31.07.2003 г. С цел да се избегне предлагане на гаранционен срок на изпълнените СМР, който е необосновано дълъг и има голяма вероятност това да доведе до невъзможност да бъде спазен, участниците могат да предложат срок не повече от 1, 5/един и половин“ пъти минималния гаранционен срок, предвиден в чл. 20, ал. 4 от НАРЕДБА № 2 от 31.07.2003 г.“, а същевременно в Обявлението за обществената поръчка е посочено: „участниците могат да предложат срок не повече от 2 /два/ пъти минималния гаранционен срок, предвиден в чл. 20, ал. 4 от НАРЕДБА № 2 от 31.07.2003 г.“. Жалбоподателят твърди, че това противоречие е съществено и не е отстранено от възложителя, както и не е разяснено по реда на ЗОП и не е коригирано преди подаване на офертите. Съдът установи, че действително от съдържанието на Обявлението за обществената поръчка, че в Методиката за оценка е предвидено ограничение участниците да могат да предложат гаранционен срок до 1, 5 пъти над минималния по чл. 20, ал. 4 от НАРЕДБА № 2 от 31.07.2003 г., докато в Обявлението е посочено, че този срок може да бъде до 2 пъти от минималния гаранционен срок. По така наведените доводи и правилна преценка на въведените изисквания в документацията, правилно КЗК е приела, че същите се отнасят към документацията по процесната обществена поръчка, която е утвърдена с решението за откриване и същото не е обжалвано и е влязло в сила. При така установеното и по наведените доводи от касационния жалбоподател правилно е прието от решаващия орган, че същите биха могли да бъдат основание за обжалване на решението за откривате на обществената поръчка или да бъде използвана възможността предвидена в разпоредбата на чл. 33 от ЗОП, да поиска писмено от възложителя разяснения по условия, които се съдържат в решението, обявлението, поканата за потвърждаване на интерес, документацията за обществената поръчка и описателния документ, което в настоящия случай участника не е сторил. КЗК обосновано е преценила, че подобно несъответствие между отделни части на документацията е нежелателно, доколкото документацията следва да бъде вътрешно съгласувана и ясна за всички участници в хода на процедурата по възлагане на обществената поръчка. В решението си, решаващия орган е приел, че за да бъде квалифицирано като съществено нарушение по смисъла на чл. 2 от ЗОП, противоречието следва да е довело до ограничаване на конкуренцията, неравнопоставеност между участниците или невъзможност за обективно оценяване. Наред с така установеното, в конкретния случай и след като е извършена преценка на действията на помощния орган на възложителя обективирани в Протокола от работата на оценителната комисия, КЗК е установила, че при оценяването на офертите, комисията на възложителя е приложила едно и също правило, т. е. еднакъв подход по отношение на всички участници, а именно – приела е за допустим максимален гаранционен срок до 2 пъти от минималния по Наредбата, съобразно изричното съдържание на Обявлението. Поради което в тази част жалбата се явява неоснователна, а решение на Комисията за защита на конкуренцията за правилно. На следващо място, по наведения довод за незаконосъобразност на решението на Комисията в частта с която е приела, че участникът правилно е отстранен от участие в процедурата по Обособена позиция №1 на основание чл. 107, т. 2, б. „а“ от ЗОП. В касационната жалба не се съдържат конкретни оплаквания срещу постановеното решение в тази негова част, не се конкретизира в какво се изразява необосноваността и незаконосъобразността на решението. Касационната инстанция е длъжна на основание чл. 218, ал. 2 от АПК да извърши служебно проверка относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, при което в настоящото касационно производство установи следното по тази част от спора: Настоящият съдебен състав намира, че при постановяването на решението не са допуснати нарушения на материалния закон. Комисията за защита на конкуренцията е обсъдила относимите доказателства по делото в тяхната цялост и е обосновала съответстващи на фактическата обстановка правни изводи, съобразени с приложимите разпоредби на действащия материален закон. Така, от фактическа страна, правилно е установено, че дружеството е представило техническо предложение по Обособена позиция №1 което е несъответстващо на Обявлението за обществена поръчка и утвърдените указания. В случая, Комисията е установила, че възлаганите с процесната поръчка дейности следва да бъдат представени доказателства за влаганите материали, съгласно Наредба №РД-02-20-1/05.02.2015 г. за условията и реда за влагане на строителни продукти в строежите на Република България по отношение на изискванията на външните входни врати с конкретно определени топлотехнически показатели, екструдиран полистирол (XPS) с дебелина 20 см. и λ ≤ 0, 030 W/mK, екструдиран полистирол (XPS) с дебелина 15 см. и λ ≤ 0, 030 W/mK, комисията на възложителя е установила липса на изискуемите доказателства за съответствие. При така установеното, настоящия съдебен състав приема за правилен извода на Комисията за защита на конкуренцията, че участникът е изготвил предложение, което не съответства с предмета на поръчката, което е самостоятелно основание за отстраняването на участника от процедурата на основание чл. 107, т. 2, б. „а“ от ЗОП. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са допуснати твърдените от жалбоподателя нарушения, решението на КЗК е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано, както и при извършената проверка по чл. 218 от АПК, не се установиха нарушения, които да обуславят неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. В съответствие с чл. 143, ал. 4 от АПК и предвид направеното искане от процесуалния представител на ответника - кмета на община Казанлък за възлагане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. При преценка на фактическата и правна сложност на делото на жалбоподателя следва да бъде възложено да заплати разноски в размер на 130.00 евро, съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правното помощ. Водим от гореизложеното и на основание чл. 216, ал.7 от ЗОП, във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,