Решение № 9286 от 24.8.2021 г. на ВАС по адм. д. № 838/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. Каменаров срещу Решение 2081 от 16.11.2020 г. на Административен съд (АС) Пловдив по адм. дело 819/2020 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Каменаров срещу Акт П-03-1903 от 04.03.2020 г. на директора на Регионална дирекция на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Пловдив, с който органът се е произнесъл по жалба на потребителя с вх. П-03-1903 от 27.12.2019 г. Касационният жалбоподател - П. Каменаров, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага, че в настоящия случай е налице хипотезата на чл. 113, ал. 2 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Търговецът е отказал да възстанови стойността на закупената стока с мотив, че това е политика на фирмата и след като не може да се извърши замяна с предпочитания размер, той не носи отговорност по отношение на потребителя. Противно на приетото в обжалваното решение, на потребителя е била дадена гаранция, че има възможност стоката да бъде заменена. Поемайки задължение да предостави подходящ размер от закупената стока, а в последствие отказвайки поради неналичие на необходимия размер, търговецът е осъществил нелоялна търговска практика. Липсата на подходящ размер не може да бъде вменена във вина на потребителя. При покупката на стоката не са обяснени правата на потребителя във връзка с развалянето на договора. Същият не е бил уведомен, че няма да получи стойността на покупката при връщането й, когато няма възможност за замяна. Потребителят не би закупил стоката ако е знаел, че при невъзможност за замяна и връщането й няма да му бъде възстановена стойността й. Нарушено е изискването за добросъвестност, установено в чл. 68г, ал. 1 ЗЗП. Практиката на търговеца заблуждава потребителя относно правото му да замени стоката, да развали договора и да иска връщане на платената от него сума чл. 68д, ал. 2, т. 7 ЗЗП. Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски, съгласно приложен списък. Прави възражение за недължимост на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение, по съображения че органът следва да има назначени юрисконсулти на трудов договор. Касаторът се представлява от адв. В. Канатова-Бучкова. Ответникът по касационната жалба директорът на Регионална дирекция на Комисията за защита на потребителите Пловдив, счита жалбата за неоснователна. Сочи, че търговецът няма задължение да развали договора за продажба, респективно да замени или ремонтира дадена стока, ако не са налице основанията визирани в чл. 112 чл. 114 ЗЗП. В жалбата не е описано, а и не се представят доказателства за това, че избраният размер може да бъде заменен с по-голям или по-малък по предварително споразумение с търговеца. Търговецът няма законово определено задължение да се съгласи с развалянето на договора за продажба и да възстанови сума, по причина, че стоката е с неподходящ размер. Рискът за това се носи от потребителя. Жалбоподателят не сочи, че не му е предоставена предварителна информация за вида на стоката, в това число за нейния размер, нито, че е ограничено правото му да я огледа и изпробва. Не е налице нелоялна търговска практика, упражнявана от търговеца с цел заблуждение на потребителя. Прави искане съдът да остави в сила обжалваното решение. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Ответникът се представлява от адв. В. Колева. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. От представените в хода на първоинстанционното производство доказателства от фактическа страна се установява, че: Административното производство е започнало по повод постъпила на 27.12.2019 г. в Регионална дирекция на КЗП Пловдив жалба от П. Кенаров. В нея е изложено, че на 24.12.2019 г. е закупена стока за подарък от магазин Севън секъндс ЕООД в МОЛ Пловдив. На следващия ден било установено, че стоката е по-малка. Решено било да я заменят с по-голям размер, но не е имало такъв. Не можели да си харесат друга подобна и пожелали да им върнат парите. Било им отказано с довод, че такава е политиката на фирмата. Направено е искане дружеството да се задължи да върне заплатената сума срещу получаване на продадената стока. С процесния акт П-03-1903 от 04.03.2020 г. директорът на Регионална дирекция на КЗП Пловдив е уведомил оспорващия, че потребителят има качеството на такъв по смисъла на пар. 13, т. 1 ЗЗП, защото е закупил стока непредназначена за търговска цел или извън професионалната си дейност, но на основание чл. 179, ал. 3 ЗЗП изложените в жалбата искания по предявена пред търговеца рекламация по чл. 124 ЗЗП (разваляне на договора) са неоснователни. Според органа потребителят не е предявил правнорелевантна рекламация при обективиране на хипотезите на чл. 113 114 ЗЗП, поради което законосъобразно търговецът е отказал връщане на заплатената от потребителя сума. Приел е, че закупената стока отговаря на условията по чл. 106 ЗЗП. Към датата на придобиване е притежавала характеристиките, определени от страните по договора, и е била годна за обичайна употреба. Счел е, че по аргумент от чл. 180, ал. 1 ЗЗП не следва да се разпорежда извършване на проверка. Въз основа на така установените факти съдът е приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Съдът е анализирал разпоредбите на чл. 112, 113,114, 123 и 124 ЗЗП и е приел, че към момента на покупката не е било налице несъответствие на закупената стока с договора за продажба, а обстоятелство, че въпросната стока се е оказала по-малка от търсената такава от потребителя, не би могло да ангажира отговорността на търговеца по смисъла на ЗЗП. Поради това е достигнал до извод, че не е било налице право на рекламация за потребителя. Посочил е, че убеждението на потребителя, че може да върне стоката, в случай, че се окаже в неподходящ размер, като развали договора, не почива на закона, нито са представени доказателства за търговската практика на Севън секъндс ЕООД за обратното. Не са представени доказателства, че информация относно възможността за връщане на въпросната стока са му били сведени до знанието от търговеца или негов представител в магазина при закупуването й, за да се приеме, че същият е бил подведен. Търговецът само може да уведоми потребителя за наличието на привилегировани условия, които предоставя на своите клиенти, в сравнение със законовите изисквания в тази насока, а именно когато политиката на фирмата дава възможност за връщане на стока и възстановяването на нейната цена. Въз основа на горното съдът е направил извод за законосъобразност на оспорения акт и е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. В разпоредбата на чл. 106, т. 1 - 4 ЗЗП (ред. ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.06.2006 г.) са регламентирани предпоставките на които трябва да отговаря потребителската стока, за да съответства на договора за продажба. В случая не се твърди закупената от потребителя на 24.12.2019 г. стока да не е отговаряла на някоя от тях. Конкретно не се твърди, че стоката не притежава характеристиките, определени от страните по договора, че не е годна за обичайната употреба, за която служат потребителските стоки от същия вид, както и, че не притежава обичайните качества и характеристики на стоките от същия вид, които потребителят може разумно да очаква, като се имат предвид естеството на потребителската стока и публичните изявления за конкретните й характеристики, направени от продавача, производителя или негов представител, които се съдържат в рекламата или в етикета на потребителската стока. Единственото твърдение е, че закупената стока се е оказала с неподходящ размер. Съгласно чл. 122 ЗЗП (ред. ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.06.2006 г.) правото на рекламация на потребителя се поражда единствено при несъответствие на стоката с договора за продажба. Регламентираните в чл. 124 ЗЗП (ред. ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.06.2006 г.) във вр. с чл. 113 ЗЗП (ред. ДВ, бр. 18 от 2011 г.) и чл. 114 ЗЗП (ред. ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) възможности, сред които фигурира възможност за възстановяване на заплатената сума, са относими единствено за хипотезите, в които потребителската стока не съответства на договора за продажба, каквато в случая не е установена. Твърдението, че на потребителя е била дадена гаранция от търговеца за възможността стоката да бъде заменена не е посочено в жалбата му до Регионална дирекция на КЗП Пловдив. Дори и такова задължение да е било поето от търговеца, отказът за замяна, поради неналичие на необходимия размер, не нарушава някое от регламентираните в релевантните редакции на чл. 124, чл. 113 и чл. 114 ЗЗП задължения на търговеца, тъй като, както се посочи, в случая не е осъществена хипотеза, при която потребителската стока не съответства на договора за продажба. Не е налице твърдяната недобросъвестна търговска практика по чл. 68г, ал. 1 ЗЗП, нито заблуждаваща търговска практика по чл. 68д ЗЗП, доколкото не се твърди търговецът да е предоставил на потребителя невярна информация, включително относно правото му да развали договора и да му бъде възстановена заплатената от него сума, тъй като посочената възможност е приложима единствено на основание чл. 112 - 115 ЗЗП (в релевантната редакция). Липсва нормативно задължение за търговеца да уведомява потребителя, че няма да получи стойността на покупката при връщането й, в случаите в които потребителската стока е в съответствие с договора за продажба, за да се твърди от страна на касационния жалбоподател нарушаване на такова. Видно от изложеното, доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Съдът правилно е приел, че оспореният акт е законосъобразен, поради което решението му, като правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 1 АПК съдът следва да осъди касатора да заплати на КЗП юридическото лице, в чиято структура е органът ответник, направените в касационната инстанция разноски. Същите, видно от доказателствата по делото, са за адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв. Неоснователно е направеното от касатора искане за неприсъждане на разноски, предвид обстоятелството, че би следвало при ответника да има назначени на трудов договор юрисконсулти. Единствено в правомощията на органа е да определи по какъв начин да организира защитата си, като в случая той е приел, че това ще стане чрез ангажиране на адвокат, който да осъществи процесуалното му представителство по делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд